Български  |  English

Люк Болтански и Арно Ескер:
Натали Ениш очевидно иска да дисквалифицира нашия социологически труд

 
В последния си брой сп. Деба публикува серия от статии, които оспорват научната стойност на повечето съвременни социологически трудове, обвинени в „изкривено представяне на реалността“, а главната мишена е Пиер Бурдийо, т.е. най-цитираният в научната литература френски социолог днес.
В своята статия със заглавие „Нищетата на критическата социология“ Натали Ениш е цитирала на пет места пасажи от нашата книга Обогатяване. Критика на стоката (Gallimard, 2017). Тези пасажи обаче са не само откъснати от контекста така, че придобиват значение, което противоречи на цялостната насока на нашата книга; те са използвани и без ясно указани позовавания нито към книгата, нито към нейните автори, въпреки че терминът обогатяване ясно може да насочи всеки читател на сп. Деба, който се интересува от новостите в полето на социалните науки. Трябва ли да напомняме, че откъсите от един наскоро публикуван труд, за който носят отговорност автори и издател, не могат да бъдат използвани така, сякаш са паднали в публичността от небето или са анонимно подхвърлени думи. Подобно отношение противоречи на публичния дебат и особено на правилата в издателската дейност не само при научните публикации, но и при неспециализираните списания, които твърдят, че открито заемат позиция.
Натали Ениш е придружила тези няколко фрагмента, извадени от книга с 660 страници, с дълги коментари, които можем да определим най-малкото като памфлетни. Авторката смята, че нашият труд е пример едновременно за „постмарксистко“ мислене и за „теория на сътворението“, която превръща една надчовешка същност, капитализма, в „причина за всичко съществуващо“. Цялата книга е обидно квалифицирана като притежаваща „параноична основа“ и е оприличена на една от онези „теории на конспирацията, откриващи в интернет своята естествена среда, а в критическата или посткритическата социология –академична легитимност“.
Накрая Ениш ни обвинява, че не предлагаме „емпирично проведен анализ на мотивациите и ресурсите на актьорите“. Само че всеки читател на нашата книга ще забележи множеството емпирични данни, които мобилизираме – от статистика до интервюта и етнографски наблюдения, които дават думата на множество актьори. Нужно ли е да припомняме, че т. нар. „прагматистка“ социология, която вече дълги години практикуваме, има за своя цел именно да дава думата на социалните актьори?
Натали Ениш работи с инсинуации, неистини и анатеми, а това е несъвместимо с етиката на научната дискусия, за която тя настоява. Нашата книга, подобно на всеки труд на академичната социология, е публикувана, за да даде нови данни и да предложи тълкувания, които да предизвикат дискусия както сред колегите, така и в по-широк план. Само че Ениш очевидно цели да я дисквалифицира, т.е. да я извади от идейния дебат и да ни заклейми професионално. Но именно защото сме убедени защитници на правото на критиката, без която научната практика просто би била невъзможна, искаме да изразим своето дълбоко огорчение от тези тактики и стратегии на подозрението, които категорично осъждаме.
Люк Болтански е изследовател по социология във Висшето училище по социални науки (EHESS), Арно Ескер е изследовател по социология в Националния център за научни изследвания (CNRS)


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”