Български  |  English

Оливие Галан: Социология, която се фокусира твърде много върху дискриминациите

 

Отношението към хомосексуалността е много ясен белег за културен либерализъм и показва силния контраст сред младите в зависимост от тяхната религия или национален произход: 43% от младежите с произход от Магреба и 45% от младите мюсюлмани „изобщо не са съгласни“ с твърдението, че „хомосексуалността е един от възможните начини да изживяваш своята сексуалност“ (за сравнение, така мислят едва 9% от младежите, и двамата родители на които са родени във Франция, 12% от католиците и 6% от неизповядващите никаква религия). Във връзка с позицията на жената контрастите не са толкова големи, но все пак си остават силни: 43% от младежите с корени в Магреба (само 30% от тях са момчета) „изобщо не са съгласни“ с твърдението, че „основната роля на жената е да се грижи за дома и децата“, а при младежите с френски произход такова е мнението на 67% от тях. Разминаванията са значими и що се отнася до светския принцип (laïcité): 45% от младежите, произхождащи Магреба, „изобщо не намират за нормално“, че „младите момичета, които искат да носят забрадка по религиозни причини, не могат да го правят в училище“, спрямо 11% от младежите с френски произход. Накратко, по много въпроси ценностната система на младежите от Магреба и младите мюсюлмани е в ярък контраст с тази на младежите от френски произход, младите католици и нерелигиозните. (...) Тези резултати контрастират ярко със заключенията от проучването „Траектория и произход“ на Националния институт за демографски изследвания.
Нещата стават още по-сложни, когато изследваме стриктно религиозното поведение на нашите гимназисти. В това отношение, една малка, но непренебрежима част от младите мюсюлмани са привърженици на „абсолютистко“ схващане за религията: според нашите индикатори, близо една трета от гимназистите мюсюлмани попадат в тази графа. Те отхвърлят всяка идея за религиозен релативизъм и смятат, че „правилната религия“ е тази, която те изповядват, и трябва да бъде наложена във всички сфери на социалния живот. Най-сетне – и това е не по-малко обезпокоително – идеята, че употребата на насилие е допустима, е доста разпространена. Тук нямам възможност да развия този пункт и ще представя само един индикатор (който се потвърждава и от други въпроси): една трета от нашите младежи мислят, че е приемливо „да участваш в акция с упражняване на насилие, за да защитиш идеите си“. Впрочем, по този пункт няма разминаване в зависимост от произход или религия. Една доста голяма част от гимназистите изглежда споделя определена култура на насилието (и отклоняващо се поведение).
Няма да се спирам повече на резултатите от това проучване. Представих само няколко щриха от него, за да подчертая контраста със заключенията на анкетата на Националния институт за демографски изследвания и като цяло, с широко разпространените идеи сред френските социолози, които изследват имиграцията. Основната идея на техните трудове е, че главният проблем във връзка с младежите от имигрантски произход е проблемът за дискриминацията. Проблемът за културата присъства като нещо второстепенно и просто като резултат – позитивен или негативен – от степента на социо-икономическа интеграция, спъвана от дискриминационните практики. Излиза, че борбата срещу дискриминацията е напълно достатъчна и всичко останало зависи от нея. Убеден съм, че подобно схващане е погрешно. (...) В такъв случай, трябва незабавно да разтълкуваме кризата на интеграцията сред потомците на имигранти. За тази цел ми се струва важно да възприемем едно схващане за социологията като позитивна наука, която заема външна и неутрална позиция спрямо социалните актьори и техните убеждения.
Оливие Галан е изследовател в Националния център за научни изследвания (CNRS)


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”