Български  |  English

Александър Грозев:

 
1. С какво ще запомните 2017?
Това бе интересна във всяко отношение година за българското кино - успешни участия на престижни фестивали, стойностни награди, връщане на масовата публика в киносалоните, все по-налагащо се присъствие на млади творци. И като кулминация - много силен фестивал „Златна роза”, който потвърди оптимистичните очаквания на българското кино.
Телевизионните канали видимо навлязоха по-сериозно в индустрията, предлагайки обилие от продукти, невинаги с необходимите професионални и художествени качества. Положителното е, че те създават условия за реализацията на млади автори и налагат непознати имена. Но, според мен, липсва синхрон с търсенията (доколкото ги има и доколкото са плодотворни) в т.нар. „голямо кино”, а това неизбежно води до принизяване на критериите и опошляване на масовия киновкус.
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
Без претенция за класация – „Възвишение” на Виктор Божинов, „Вездесъщият” на Илиян Джевелеков, „Посоки” на Стефан Командарев.
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
Без претенция за класация – „Охлюви” на Албена Пунева, „Нощите на един самотен вестоносец” на Андрей Кулев, „Кораба Слънчоглед 1” на Васил Горанов.
4. Българският документален филм? (до 3 заглавия) и 5. Българският анимационен филм? (до 3 заглавия)
Нямам цялостен поглед към продукцията.
6. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
По принцип отказвам да посочвам заглавия,. защото смятам това за несериозно...
7. Очертава ли се нова тенденция?
Извършва се поредната смяна на поколенията, но за някаква нова генерална тенденция едва ли може да говорим, след като процесът се развива хаотично, тласкан напосоки от индивидуални усилия.
8. Скандалът?
Един ли, два ли?.. Вероятно свикнахме с тяхната периодичност, защото те вече се превърнаха в неизменна част от кинематографичното ни всекидневие. Поводи много и най-различни, но в основата си те са резултат от липсата на един цялостен възглед (концепция) за посоките на развитие, очакваните резултати и средствата за постигането им. Не бива да изключваме и разединеността на колегията, липсата на обща позиция по най-важните проблеми и пътищата за тяхното оптимално разрешаване.
Останалите скандали са производни, т.е. следствие на горното: непромененият ЗФИ, постоянното бламиране на сесии и оспорването на резултати, липсата доскоро на НСК, на титуляр-изпълнителен директор на НФЦ, броженията около дейността на СБФД и т.н.
А като цяло се налага усещането за необходимостта от принципна промяна на статуквото, за да може наистина киното ни да „дръпне” в посоката, която всички се надяват (и искат!) да го изведе напред и нагоре...


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”