Български  |  English

Вера Найденова:

 

1. С какво ще запомните 2017?
Когато отговарям на този въпрос, винаги се питам в личен план ли да мисля или в професионален. Затова ще ги обединя. През изминалата година моят любим внук-племенник се дипломира с проект за  компютърна игра и теоретична разработка, свързана с нея. Това бе повод да науча много неща за този по-нов и перспективен клон в кинематографичното творчество. Добре е, че той вече е включен и в някои наши академични програми.
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
”Вездесъщият”, „Посоки”, „Възвишение”.
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
„Кораба Слънчоглед 1”, „Изпит”, „Семейство” на Калоян Патерков.
4. Българският документален филм? (до 3 заглавия)
И в киносалоните, и на телевизионните екрани те се показват рядко и разсеяно, та ако не са видени в изчерпателното им представяне на фестивала „Златен ритон”, изборът е несигурен. От тези, които познавам, ще откроя „Нейната изповед”на Иван Ничев, „Изкореняване” на Костадин Бонев, „От Кремона до Кремона” на Мария Аверина – заради сериозната им проблематика и добрия кинематографичен строеж.
5. Българският анимационен филм? (до 3 заглавия)
Без отговор.
6. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
Видените на фестивала в Кан „На другия ден” на южнокорейския режисьорХан Сансу, „24” - верига от фотокинематографични миниатюри на Аббас Киаростами, представеният от Киномания 2017 „Люмиер” (научно-документален) на Тиери Фремо.
7. Очертава ли се нова тенденция?
В пространството на световното кино мисля, че вече трябва да я търсим при формите на виртуалната реалност (VR). А в територията на българското кино: първо - в отварянето към по-широк кръг зрители; второ – в разнообразието на жанровете. Към трите игрални филма, които по-горе посочих, ще добавя „Безкрайната градина” на Галин Стоев, съдържащ необикновена доза интимност и финес, и „3/4” на Илиян Метев, атакуващ по нов начин житейската реалност.
8. Скандалът?
Това, че продължаваме да си живеем с остарял закон за националната киноиндустрия. И с лош правилник за работа на художествените комисии. В него сроковете за запознаване с проектите и за обсъждането им са фиксирани преди десетилетия, когато игралните, например, бяха не повече от десет-двайсет. Сега те стигат до осемдесет. И т.нар. оценъчни карти са демоде.
Но черешката на тортата от абсурди е поведението на онези кинематографисти, които, в случай че проектът  им е одобрен за субсидия, си мълчат, а когато не е, вдигат глас до Бога, че комисиите работят лошо. Поведение, по детски елементарно и по нашенски неинтелигентно, а най-вече – непродуктивно.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”