Български  |  English

Медийният популизъм

 
В последното издание на „Панорама“ по БНТ Корнелия Нинова се обърна към министър-председателя Бойко Борисов, питайки: Чувате ли ме, г-н Борисов?
Василев се казвам, пошегува се водещият, когото опозиционната лидерка явно не искаше да забележи. Но всъщност, Нинова не питаше и Борисов. Питаше Народа, който приема даровете му в първите дни на председателството (разбирайте, когато нас гледа цяла Европа). Лидерката постави важен въпрос: Може ли един човек в държавата да харчи парите извън бюджета? И защо, след като в НС е гласуван държавният бюджет, премиерът Борисов раздава пари на МВР, пари на БАН… Така полицаи и учени – тоест, Народът – се оказаха най-големите популисти по време управленческа популистка холера, защото легитимират действията на премиера, като приемат пари, дадени им извън обществените норми в парламентарна държава.
В същото време, партията на Корнелия Нинова беше изправена пред сходна ситуация – навън, „пред чужденците“, евродепутатите от БСП приеха Истанбулската конвенция, а депутатите в домашния ни парламент се обявиха „против“. При това с мотиви, на които всеки популист би завидял. Умберто Еко нарича подобно поведение „медиен популизъм“. В текста си „Да напуснеш парламента“ той описва как министър-председателят на Италия и медиен магнат Силвио Берлускони съобщава в телевизионно предаване Porta a porta за предполагаемото изтегляне на италианския военен контингент от Ирак, без да пита парламента. Така парламентът става „нотариусът“, казва Еко, който регистрира договореностите между бившия премиер на Италия и Народа. Телевизионно говорене, от което Берлускони веднага се отказва, запитан за основанията му от тогавашните си световни партньори Буш и Блеър, като заявява, че никога не е споменавал за изтегляне на военни части от Ирак. В парламента медийният и политически вожд не е казал нито дума, чули са я само телевизионните зрители, които са електорат. Красотата на медийния популизъм, написа Еко тогава, е в това, че повечето хора чуват новините от телевизиите, а са малцина онези, които проследяват събитията, четейки вестници.
Шегата на Бойко Василев към Корнелия Нинова, че пред нея седи Василев, а не Борисов, отразява липсата на усещане у политиците, че срещу тях стоят журналисти, а не партньори в популистките им скечове по медиите.
След миналата седмица журналистите в БНТ ще изпитват все по-големи затруднения да доказват, че са журналисти, а не автори на презентации в алъш-вериша на обещания, които баш Държавникът и баш Народът си дават само за пред телевизията.
В обществената телевизия бяха позабравили модела на водене, който върна Емил Кошлуков като водещ на предаването „Още от деня“. В първия си ден Кошлуков приличаше на някогашния диджей Дамян, който в началото на века беше извикан в тв студио от варненска дискотека, за да се сбори с титана Слави Трифонов. Кошлуков чакаше кашове, които да „разчупели“ представянето му на статичния вицепремиер Красимир Каракачанов, раздели екрана на три и върна телевизията в началото на века, когато всички имитираха CNN. Но проблемът на Кошлуков не е в това, че ни разкри за една седмица „кухнята на телевизията“. Проблемът е, че върна времето, в което в БНТ имаше не журналисти с позиция, а журналисти-позиции. В „Още от деня“ досега журналистите задаваха въпроси. Кошлуков обаче задава позиции.
Най-добре този тип „журналистика” си пролича в разговора му с Цецка Цачева за началото на българското председателство на СЕ. За да я провокира, Кошлуков каза: „Аз съм против ратифицирането на Истанбулската конвенция!” Цецка Цачева направи пауза и отговори, че ако имала достатъчно време, щяла да го убеди. Това дотолкова вдъхнови Кошлуков, че подскочи над масата и възкликна бурно: „Ей това чаках – да ме убедите!“ И я остави да разкаже за процедурите по ратификацията. По-лошото е, че Кошлуков знае смисъла на Истанбулската конвенция, знае и какво пише в нея, но понеже иска да бъде изразител на позицията на Народа, ще продължи да не се държи като журналист. Само за седмица той заприлича на Юлиан Вучков. Разликата е само в това, че Вучков ползва жълти и розови маркери, за да ни каже позицията си, а Кошлуков - компютърен шрифт (на екран до главата му).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”