Български  |  English

Свобода за жените

 
Тук публикуваме пълния текст на стоте французойки, станал повече известен като „писмото на Катрин Деньов”, с който те изразяват позиция по разрастващият се като лавина „случай Уайнстийн” (Le Monde от 9 януари 2018 г.).
Около „Аферата Уайнстийн” в различни хаштагове в различни страни заваляха разобличения за сексуални посегателства и доста известни личности се простиха (и продължават да се прощават) с работата си и с постовете си.
Образувалото се (основно в социалните медии, но не само) мейнстрийм световно обществено мнение бива представяно като победа за женското равноправие и тотална промяна в мисленето на нашата цивилизация.
В България тези настроения се преплетоха с дебати, засега доста несериозни, около подписването на т.нар. „истанбулска” Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Както при „разобличаването” на мъже-насилници, така и в случая с обръщението на стоте французойки, понякога мненията стигат до крайност. На крайностите, например, реагира Катрин Деньов в Libération: Да, подписах тази петиция, и въпреки това ми се струва абсолютно необходимо днес да подчертая несъгласието си с начина, по който някои от подписалите я индивидуално си присвоиха правото да я разпространяват в медиите, да изопачават самия дух на текста. Думите им в един телевизионен канал, че може да се наслаждаваш по време на изнасилване, са повече от храчка в лицето на всички онези жени, които са претърпели това престъпление.
В Libération тя казва и още нещо:
Подписах този текст поради още една причина, която, според мен, е основна: опасността от прочистване в изкуството. Трябва ли да изгорим Сад? Да посочим Леонардо като педофил и да изтрием платната му? Да махнем Гоген от музеите?
Публикуваме и един от множеството текстове, изразяващи несъгласие с обръщението на стоте французойки, които се появиха след него в Le Monde.
Дебатът продължава.
К
 
Разговор с Кристин Бард
- Какъв е вашият коментар за написаното от стоте жени?
- Трябваше да се очаква, че всеобщото говорене за разобличаване на сексуалното насилие, на което присъстваме вече доста време, ще предизвика подобни реакции. В техния текст се развива антифеминистка реторика. Тя възкресява класически аргументи, използвани в ХІХ век – обвинения в цензуриране, в посегателство над сексуалната свобода, в омраза към мъжете и към сексуалността, във виктимизация на жените, без да забравяме обвинението в тоталитаризъм.
Логиката на казаното на пръв поглед е по-малко реакционна от логиката на класическите антифеминистки движения, защото тук ударението пада върху свободата. Но това понятие е манипулирано, за да бъде защитено „правото на нежеланите предложения” (т.е. сексуалната свобода на мъжете) и за да се обезсили значението и дори да се легитимира мачисткото и насилническо държане.
Подписалите текста са различни като личности и не се афишират като антифеминистки. Но – искат или не – те се вписват в антифеминизма, който не нарича себе си по този начин и рядко признава, че е такъв.
Фрапантна е и натуралистката концепция за сексуалността, която текстът излъчва: сексуалността е сведена до инстинкта, който в същността си е първобитен. Феминистките, обратно, смятат, че не друго, а културата формира нашето сексуално държане и, следователно, е възможно да се влияе върху манталитета.
- Как се изразява този антифеминизъм?
- Господството на мъжа, което съществува от векове, все по-често е атакувано от ХІХ век насам в името на равенството на половете. Феминизмът е революционен процес, той е непостоянен, но напредва и променя; и ще променя издъно нашите общества. Например, той променя представата, която имаме за сексуалността, пременя фантазмите ни, държането ни. Една толкова важна промяна не може да се приема единодушно. Това е еволюция, по необходимост предизвикваща съпротива и страстни реакции.
Днес гледаме с усмивка как са се противопоставяли яростно на правото на жените да карат велосипед в края на ХІХ век или на тяхното право да гласуват; след петдесет години нашият дебат върху този текст и фактът, че е можело до такава степен да се отрича ежедневното насилие върху жените, ще изглеждат абсурдно.
- Изненадва ли ви фактът, че текстът е подписан от жени?
- Не, защото винаги е имало жени антифеминистки, които са се страхували от тези промени и са смятали феминистките искания за опасни. Съпротивата не е само в главите на мъжете, но и в главите на жените. Изисква се сериозна работа, за да бъдат разбрани нашите сексуални привички...
Феминизмът внушава страх, защото преобръща начина на мислене, на живот, начина да се изразяваш; и задава въпроси към „джендър” схемите, които създават нашата идентичност. Днес английските суфражетки ни се струват възхитителни. Но по онова време мнозинството от жените са били враждебно настроени към проявите им. А във Франция в края на ХІХ век повечето феминистки са били все още противнички на правото на глас за жените.
От своя страна, текстът на стоте жени атакува някакъв въобразен феминизъм, който като зла мащеха ще пречи на удоволствието и ще проваля играта с мъжете. Очевидно е обаче, че феминистките не са против сексуалната свобода. Всъщност, ако ги нямаше тях, за каква сексуална свобода щяхме да говорим днес? Именно на тях дължим контрацепцията, правото на аборт, сексуалното възпитание, критиката на хетеросексуалната норма – цялата тази сексуална революция, вдъхновена от феминизма, която всъщност далеч не е завършена.
- Вие различавате три исторически вълни във феминизма, които съответстват на три цикъла на надигане на жените. Четвърти цикъл ли започва с движението #Metoo?
- Не, ние все още сме в третата вълна, която започна в края на ХХ век и извади на преден план насилието над жените. Тя се характеризира и с диверсифицирането на битките, по подобие на множеството наши различни идентичности, и с използването на интернет, който промени начина да се мобилизираме и изигра ключова роля за #Metoo.
Първата вълна от 1860 до 1960 година се интересуваше главно от достъпа на жената до публичното пространство, докато втората - от 1968 година до края на ХХ век, постави в основата на борбата си сексуалността и правото да разполагаш с тялото си. По това време започна да се освобождава говоренето за изнасилването.
- Феминизмът не е монолитен блок, той събира в себе си различни чувствителности. Забелязахте ли несъгласия в движението #Metoo?
- Не, никакви разногласия не виждам. Феминистките имат много дълбоки несъгласия по някои теми, като проституцията, забулването на лицето или порнографията. Но в този момент каузата за насилието над жените е над различията, защото тя засяга всички.
Когато правото на глас най-накрая бе възприето от всички феминистки, то се превърна в символ на единството им. В сегашния случай защитата на една не сексистка култура, в която жените могат да живеят в сигурност, без да са изложени на страха от насилие, също е обединяваща цел.
Ако текстът на стоте жени може да бъде четен като изражение на едно феминистко течение, това значи, че имате за феминизма представа като за общо изразяване на жените. Това обаче е заблуждаващо, не е задължително да говориш в качеството си на жена, за да говориш феминистки.
- Какво променя движението #Metoo за жените?
- Стотиците хиляди жени, които взеха думата, въобще не са всичките феминистки, но думите им имат феминистко значение и легитимират борбите, които боркините водят повече от четирийсет години.
Това, което се случва днес, е срещата между феминизма, едно малцинствено движение, и това неизмеримо говорене. Тази тема не може да се затвори, като се гласуват още един-два закона. Дълбоката културна промяна ще мине през образованието. Ние сме само в началото на борбата срещу сексизма и „културата на насилието”.
Разбира се, може да има спадове. Господството на мъжа не е премахнато само защото има #Metoo. При всеки напредък то се прегрупира – това много ясно показаха изследванията върху историята на жените и джендър изследванията. Новият свят не се създава за един ден и не може да избегне конфликтите. Но това е началото на едно движение на ненасилие, то обаче е движено от отчаяние и е изключително силно.
Кристин Бард е историчка, специалистка по история на феминизма и антифеминизма.
още от автора


Свобода за мъжете
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”