Български  |  English

Стефан Брезински (1932–2018)

 
Не познавах добре проф. Брезински, но легендите за неговата взискателност, ексцентричност и строгост обикалят и досега коридорите на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, където той четеше лекции по българска стилистика. Нормално е името на проф. Брезински да бъде свързвано с медийната проблематика, защото той е автор на претърпялата няколко издания „Журналистическа стилистика“ (1976, 2001), както и на книги, занимаващи се с езиковата култура и книжовната норма, сред които „Езиковата култура, без която (не) можем“ (2004), „Трудният български език“ (2006), „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“ (2012).
В Уикипедия проф. Стефан Брезински е определен като „един от малкото широко популярни езиковеди“ заради рубриките за езикови проблеми, които водеше във вестниците „Труд“, „Преса“ и „Дума“ и които събра в книги през последните години. В тези рубрики той умело напипваше разколебаните езикови норми, щекотливите стилови проблеми в езика на медиите и изобщо в езиковата практика, които дразнят читателското любопитство и предизвикват немалко спорове дори сред хора, които не са изкушени от занимания с езика. От друга страна, правеше впечатление силният пуризъм и нормативизъм в разбиранията на професора. Критичният му патос поразяваше всеки, дръзнал да говори в публичното пространство. Тази моралистична позиция винаги е била на мода в българските медии и с нея може да се обясни популярността на проф. Брезински в тях. Законодателите на „правилния език“ в Америка, водещи колонки за езика, сами се определят като „езикови разбирачи“. За тях Стивън Пинкър пише: Повечето прескриптивни правила на езиковите разбирачи са безсмислени отвсякъде. Това са откъслеци фолклор, които са възникнали поради някакви щурави причини преди няколкостотин години и от тогава насам се самовъзпроизвеждат. Защото по време на цялото им съществуване хората са ги нарушавали, което е предизвикало едни и същи йеремиади за упадъка на езика век след век. [...] Наистина, много от „невежествените грешки“, които тези правила би трябвало да коригират, демонстрират елегантна логика и тънък усет към граматичната тъкан на езика, за която разбирачите на езика си нямат и представа. (Стивън Пинкър, „Езиковият инстинкт“, София: Изток-Запад, 443-444) В ролята на езиков разбирач, приел като идеология пуризма и следването на кодификацията, проф. Брезински все пак имаше усет за живата, актуалната българска реч.
Любопитството към съвременната речева практика се запази във всеки ред на проф. Стефан Брезински. Затова неговото присъствие ще се помни. 
Андреана Ефтимова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”