От пръв поглед ( кино), брой 3 (2927), 26 януари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Таксита и съдби
Български  |  English

Таксита и съдби

 

„Посоки”, 2017, България/Германия/Македония, 103 минути, режисьор Стефан Командарев, продуценти: Стефан Командарев, Катя Тричкова; копродуцент Българска национална телевизия, сценарий: Симеон Венциславов, Стефан Командарев; оператор Веселин Христов, художник Мария Койчева, в ролите: Асен Блатечки, Добрин Досев, Васил Василев-Зуека, Иван Бърнев, Георги Кадурин, Герасим Георгиев-Геро, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Николай Урумов, Димитър Баненкин, Троян Гогов, Христо Мутафчиев, Стефан Денолюбов, Анна Командарева и др.
Награди: Специалната награда на журито от «Златна роза» във Варна, Специалната награда на журито за целия актьорски състав от Сараево, на критиката от Люксембург, за сценарий от Хихон, за оператор от Тирана и др.
Разпространява „Пърпъл рейн“.
 
Кой, ако не таксиметровите шофьори, са най-непосредствените наблюдатели на случващото се в държавата през общуването/необщуването с пасажери от разни социални прослойки?! Това е валидно навсякъде по света, а «Посоки» разказва за бруталното българско днес. Препраща към «Нощ над земята» на Джим Джармуш или «Такси» на Джафар Панахи, но е по-озъбен.
След шумната премиера в програмата «Особен поглед» в Кан, след редица успешни фестивални участия и след излизането на екран във Франция, Испания, Португалия и Италия, филмът ще се срещне и с българската публика в кината.
Макар и зареден с висок социален патос и адски актуален в заниманието си с аспектите на българския абсурд, както «Съдилището» (вж. „Култура“, бр. 42 от 2014) или документалните филми на Стефан Командарев и преди всичко «От признателните потомци» (вж. бр. 43 от 2016), той е различен от правеното от него досега. «Посоки» е ситуиран в едно денонощие в София. Разказва за смърт, перипетиите на шестима таксиметрови шофьори в различни квартали на столицата, за техните клиенти, за ескалацията на ожесточението, за грозотата и красотата на нашето живеене... Човешки съдби, изпитания и разправи се разстилат на фона на нощта и радио, звучащо в такситата, където се обсъжда смъртта на техен колега (Васил Василев-Зуека). Но «Посоки» е по-яростен от «Съдилището». Четвъртият игрален филм на Командарев е гневен вой срещу цинизма и корупцията, всмукали обществото. Както той непрестанно повтаря, основният мотив да го направи са двете му деца. Прочее, тук е заснел дъщеря си Анна Командарева в малка, но важна роля. «Посоки» е единственият от новите ни пълнометражни игрални филми, продължил линията на «новия социален реализъм», зачената с «Урок» и продължена със «Слава», «Безбог» и «Христо». Всички истории са взети от «живия живот» и само епизодът с Васил Банов се опира върху проза – разказа «Мъка» на Чехов, където файтонджията е сменен с таксиметров шофьор.
«Посоки» се вписва и във вълната «филми за София» от фестивала «Златна роза», заедно с «Вездесъщият», «Дъвка за балончета», «3/4», «Малко късмет за по-късно». Но, за разлика от тях, действието се развива предимно през нощта, а столичните квартали и потайности са недружелюбни. Хората – обезверени. Някои – озверели. Но се случват и чудеса, когато таксиметров шофьор (Асен Блатечки), който по професия е учител, се прави на психотерапевт, за да спаси живота на самоубиец (Троян Гогов). Или куриозът свещеник да кара такси (Добрин Досев) и да заведе до клиниката сърдечно болен пациент (Стефан Денолюбов) за спасителна операция. Или жена-таксиджийка (Ирина Жамбонас) да открие в нощния си клиент (Димитър Баненкин) едновремешния подлец, заради когото е провалена съдбата й...
Всяка от шестте новели е заснета в един кадър. С въодушевяваща чувствителност и умелост, младият оператор Веселин Христов улавя и най-дребния детайл от напрегнатото действие, и най-неуловимото трепване по лицето на героите в тъмното.
Силен филм е «Посоки», с автентична атмосфера, ала драматургично е неравен – въпреки чудесното актьорско изпълнение на почти целия ансамбъл, някои от епизодите са прекалено разтеглени и социалният патос «захапва» самата история. Вицът за «оптимистите и песимистите» е изтъркан, а гласовете по радиото понякога са фалшиви.
Но филмът трябва да се гледа. Безкомпромисно разказва за нас. Всъщност е първата част от трилогия на Командарев за нощна София. Той вече работи по следващ проект с работно заглавие «Патрулки». Ще се занимава с три двойки патрулиращи полицаи.
„Посоки“ се приема радушно в чужбина - продаден е в 15 държави. Дано и българската реакция е ласкава.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”