Български  |  English

Живот в балета

 
Забележителна жена и балерина, хореограф и педагог. За мен това е най-точният и кратък отговор на запитването: коя е Калина Богоева (1937). Примабалерина в Националната опера, където е била и главен репетитор на балета и хореограф, художествен ръководител и преподавател в ДХУ, директор на Балет Арабеск, основател и президент на Международната академия за танц във Варна и главен балетмайстор във Варненската опера, инициатор и участник в създаването на катедра „Балетна педагогика“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, където преподава и досега. Спирам, защото има още много, дори само за споменаване.
Личност, ерудирана, с огромен енергиен потенциал, с благородно излъчване и преди всичко – посветена на една кауза: българския балет. Балетът – танц и призвание в младите години, балетът – възпитание и творчество в по-късно време и до днес. Рядко се случва прочут и със славна кариера изпълнител (особено в танца), който да е толкова активен и обществено открояващ се и след слизането си от сцената. Познавам Калина Богоева от времето, когато нямаше балетна постановка в операта без нейно участие. Нашите балетмайстори си я знаеха, а чуждестранните хореографи бързо я оценяваха не само заради техничните й качества, но и заради изключителната й прецизност, дисциплина, стабилност, трудолюбивост и преди всичко отдаденост.
 
Калина Богоева е преминала през школата на голямата българска балерина Лили Берон, гнездо, от което ще излетят едни от най-талантливите и прочути наши балерини - Красимира Колдамова, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева и др. После, след издържан конкурсен изпит, заминава за Москва, където специализира при голямата Елизавета Павловна Гердт в Московското академично балетно училище. И след години, макар вече да е звезда на българския балет, Калина отново ще седне на студентската скамейка, за да се дипломира като балетмайстор режисьор и балетен педагог (1968 ) в ГИТИС – Москва.
- Балетът е сложно изкуство – споделя Калина Богоева още в началото на разговора ни по повод юбилейната й 80 годишнина. Освен че изисква максимална организация на тялото и развиване на рефлексите, трябва и усилена умствена работа, анализ на движенията, намиране на най-правилния начин на изпълнение, за да стане красиво и въздействащо. Без да се познава методиката на движенията, нищо от това не може да бъде постигнато. Аз съм амбициозна и държа това, което правя, да бъде прецизно. Интересът ми към методиката и нейното значение за танцовото изпълнение и въздействие възникна в процеса на професионалното ми обучение. Помогна и мнението на моята педагожка в Академията в Москва – Елизавета Павловна Гердт. Тя откри в мен качества на педагог и ме насочи към теоретична подготовка паралелно с усъвършенстване на изпълнителските ми умения.
- Та ти си била едва двайсетгодишна, не беше ли приоритет танцуването?
- Да, разбира се, това беше целта ми, но пък с времето разбрах, че тя е имала право. Изработвайки ролите си, не разчитах само на физическите си данни. Анализирах техниката на движенията и връзките между тях. Това ми позволяваше по-добро техническо изпълнение и свобода в пресъздаването на емоционалните моменти. В моята кариера паралелно вървяха методическата чистота на танцувалната техника и движенческата експресия.
- Става дума за руската школа, която създаде и повечето наши големи балетни артисти. Не се ли прекъснаха вече връзките ни?
- В балета не са. Ние сме възпитаници на тази школа и постигаме нашите успехи, следвайки най-добрите руски традиции. Но, важно е да подчертая, че винаги се стремим да запазим и чертите на своя национален характер, да покажем характерни белези на нашата чувствителност и изразителност. Като техника обаче следваме методиката на руската школа. Което не означава, че не сме били - и сега продължаваме да сме - отворени към нови контакти и знания.
- Днес би ли могла да дефинираш онова, което основно си научила и развила в кариерата си?
- Най-главното е, че ме научиха да обхващам цялостно образа, да разгадавам същността му. Лили Берон се занимаваше с красотата и с работата с ръцете, които определят емоционалното зареждане на образа. Ролята трябва да я усетиш в себе си, да стане твоя, своя. Имах шанса да танцувам в най-прекрасните балети, поставяни в Софийската опера от 60-те до 80-те години на миналия век. Като всички артисти, не избирах какво ще танцувам, но имах свободата да разбера, да почувствам и овладея своята героиня.
- В твоите около 30 – и все големи - партии постигна забележителни успехи и се реализира не само като балерина с отлична техника и музикалност, но и като актриса – чувствителна, интелигентна, харизматична, оригинална. И публиката, и критиката оцениха като ярки художествени образци „твоите“ Мехмене Бану в „Легенда за любовта“, Господарката на Медната планина в „Каменното цвете“, Папеса Йоана от едноименния балет на Веселин Стоянов, Фея Люляк в „Спящата красавица“, Китри - „Дон Кихот“, Мария - „Дъщерята на Калояна“, Лисейон- "Дафнис и Хлое“, Вида- „Легенда за езерото“, Одета - Одилия – „Лебедово езеро“, Жар птица от едноименния балет… и, разбира се, незабравимата Мирта в „Жизел“.
- Мирта – моя коронна роля и голямо преживяване. Тя е силната жена, преживяла е загубата на любовта и е изпуснала възможността да се реализира. Тя е философски образ, носещ послания. А сред най-зрелите ми образи е старата нестинарка Струна, която Големинов изгражда много по-силно и ярко, отколкото е в литературния първообраз на Петканов. Спомням си процеса на работа с Нина Кираджиева1] - страхотно интересно. Струна ме привлече и с екзалтацията си, и с огромната сила на волята си, които съм се стремила да постигна на сцената. Тя е образ на вярата, от която се черпи сила. Танцувах я с цялата си душа, отдавах се на тази роля до забрава.
- Не си ми казвала защо в разцвета на артистичната си кариера започна и педагогическата си дейност, мисля дори първо в Гърция, което за епохата е и политическо събитие – българка, народна артистка в Националната опера, а се превърна в „динамото“ на гръцкия балет. В една капиталистическа страна, при това?
- Моята артистична и педагогическа дейност в Гърция започна през 1974 г. Запомнила съм, защото поканата, която ми беше отправена, съвпадна с тежките събития в Кипър. Първоначално бях поканена да участвам в спектаклите на трупата на известния хореограф г-жа Ралу Ману2]. Не класическа техника, а модерна, нещо ново за мен и много интересно. Паралелно с това проведох и методически семинар за балетни педагози, запознавайки ги с нашата балетна школа. Имах успех. И така нещата тръгнаха, и продължават и досега. Поставих успешно в операта на Атина балетите „Дон Кихот“ и „Жизел“. Също и многобройниминиатюри - за учениците от професионалното училище на г-жа Деспина Григориаду, с която имах дълго сътрудничество. Тази дейност направи името ми известно. И сега продължавам с методически семинари не само в Гърция, но и в Турция, Холандия, Италия, Люксембург, Швеция, Турция... Тези успешни контакти донесоха силни преживявания на изпълнителите и участниците в моите семинари и творческо удовлетворение за мен. Авторитетът на България като стабилна школа е очевиден.
- Какво компенсира работата ти в Гърция?
- Донесе ми практически контакт с техниката на модерния и съвременен танц. Сценичният пълноценен живот на една класическа балерина е кратък, но нейният успех в друг вид техника е възможен. При мен така се получи. Тези участия ми помогнаха да удължа с успех сценичния си живот. Придобих нов вид техника и изразителност.
- И самочувствие като педагог – в балетният свят е всеизвестно, че в Гърция си величина, знаменитост в балетното изкуство. Там създаде и школа, и методика. Което доведе и до написването на важните трудове: „Методика на движенията в класическия танц“, „Методическа програма“ – за аматьорски школи, и „Класически танц“ . Но сигурно има и разочарования, и несполуки, и много трудности в пътя ти през годините?
- Естествено, като всеки човек и аз съм имала моменти на обезверяване. Особено когато усещах, че не постигам това, което желая, когато не се движа в желаната посока. Аз съм целеустремен човек и винаги искам да имам ясна цел и да знам накъде отивам. Работохолик съм, стремя се във всичко да се усъвършенствам.
- Една голяма твоя цел бе реализирана преди повече от две десетилетия. Със същата страст, с която танцуваш на сцената и работиш с децата от балетното училище, успя да реализираш в Музикалната академия катедра „Балетно изкуство“; вече десетки балетни артисти имат диплом за бакалавърска и за магистърска степен. Създаде и специалността балетна режисура и хореография.
- Дълбоко вярвам, че танцът е съчетание от техника и изразителност. Паралелно със сценичните си изяви, водех тренировъчни класове на балета на операта и методически класове в училището. Работата ми като педагог у нас и в чужбина ме доведе до убеждението, че младите изпълнители имат належаща нужда от обучение на по-високо ниво. Исках и България да има висше училище за танц и балетна педагогика. Със съдействието на проф. Георги Костов, ректор тогава на Академията, и основното участие на проф. Петър Луканов се осъществи тази идея. Досега имаме десетки завършили студенти, които работят успешно у нас и по цял свят.
- С кои ученици се гордееш и кои считаш за последователи ?
- Не съм склонна да узурпирам някой мой ученик и да се гордея с него. Имам много ученици, които вече са педагози, хореографи, ръководители. Дала съм много от себе си на много деца и млади хора и с радост следя техните постижения. Аз ги познавам и те ме знаят – знаят какво са получили от мен и моя опит като балерина и като педагог.
- Много са постановките, които направи през годините, над 30 цели спектакли и над 80 концертни балетни миниатюри, (класическа и съвременна музика). Какво те привлече към хореографската работа?
- Какво да кажа? Това е любов за цял живот. И досега поставям. Не съм опитна в големите платна, какъвто е нашият изключителен балетмайстор хореограф проф. Петър Луканов. Чувствам се силна в миниатюрата и в хореографиите за деца. Особено място заема класическият репертоар, в който правя възстановки и режисьорски версии при строго съхраняване на оригиналната хореография. Имам и свои, оригинални хореографии във Варненска и Русенска опера, в Гърция, Австралия и др. Поставяла съм и балети в опери – „Аида“ , „Турандот“, „Ловци на бисери“ и т.н.
- От години помагаш на балетните трупи у нас - в комплектуване на съставите и методологично, съветваш, насърчаваш...
- В тежкото време е нужна мобилизация, любов към изкуството и труд, а всичко това балетните артисти го притежават и съхраняват. Затова имат и моето дълбоко уважение. Ако имаше малко повече внимание към тях и към проблемите на танцовото изкуство, би било много радостно. Нашите балерини, балетисти са високо професионални. Това е факт, който винаги изтъквам, и не спирам да се боря за повече грижа от страна на държавата. За мое съжаление, не се поставят нови класически балетни пиеси. Но това, което е по-важно, е да се съхраняват в оригинален вид класическите балети. Може би скоро ще се появи и съвременният Мариус Петипа?
- Защо млади и подготвени балетни артисти напускат страната?
- Много наши подрастващи, а и отлично подготвени кадри заминават да учат в чужбина. Това не винаги е правилното решение, защото нашата танцова школа е много стабилна и осигурява правилно и успешно развитие на младите таланти. Естествено, след обучението си, завършилите намират работа в чуждите трупи. Така ощетяваме упоритата работа на нашите талантливи балетни педагози. Ощетени са и балетите трупи, защото нямат достатъчно кадри. Мое твърдо убеждение е, че нашата методическа система е на високо ниво. В някои детайли ние сме даже по-добри от другите. Нуждаем се от доверието на повече деца и родители.
- Как и по кого днес балетните артисти си сверяват часовника?
- Ако се отнася до мен - имам възможност да виждам какво се прави по света. Интересните постановки, за съжаление, са малко. Считам, че е много високо нивото на нашия балет и на постановките със съвременна хореография, но, за съжаление, не могат да бъдат показани извън България – няма средства. Необходима е финансова помощ, спонсори . Необходимо е разбиране… и подкрепа.
- Какво постигна и какво не успя да осъществиш досега – тук, у нас, и в балетното изкуство?
- Не успях (досега) да осъществя мечтата си и да създам трупа за класически балет, в която да творят млади хореографи. Като директор на „Арабеск” учредих конкурс за млади хореографи в областта на съвременната хореография на името на Маргарита Арнаудова, легенда в историята на трупата. Създадох и конкурса „Малки звезди“, в който се изявяват талантливи деца и юноши. Провеждам този конкурс на две години, без никакво внимание и помощ от държавата. Единственият, който ме разбра и ми помогна, беше Стефан Данаилов в качеството си на министър на културата. Ежегодно провеждам международен семинар, в който участниците се обогатяват в областта на класическия и съвременен танц, класическия солов балетен репертоар, сценичния характерен танц. Не губя надежда, че имам сили и възможност да създам условия за изявата на младите талантливи хореографи в неокласиката. Нашият балет има висока професионална култура. Неговото обогатяване се осъществява в контактите с водещи трупи в света - Франция, Италия, Англия, Русия, Дания, носещи традицията на класическия танц. За това е необходима подкрепа от държавата, предимно финансова. Балетът е жилав, устойчив, но докога ще бъде така? Необходим е разговор за нашия балет и танцово изкуство.
Разговаря Боянка Арнаудова


[1] Едно от най-големите имена в българския балет, първа изпълнителка на Демна от „Нестинарка“, дългогодишна примабалерина, хореограф и директор на балета на Софийската опера.
[2] Ралу Мaну (1915-1988) е много известна гръцка балерина – модерен танц, хореограф и педагог, създателка на Helleniko chorodrama, трупа за модерен балет, чиито постановки са на основата на древногръцката литература.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”