Български  |  English

Една творческа работилница

 

Признавам, че имах различни очаквания от срещата с класа на проф. Стефан Драгостинов на 18 януари: нещо като спонтанна проява на творчество, която да удовлетвори любопитството към тайните на творческия процес. Оказа се продукция на класа по композиция (или част от него) към Нов български университет - клас, който има амбицията да бъде българска композиторска школа.
Едва ли проф. Драгостинов вярва, че всичките му ученици ще имат бляскаво бъдеще. Но дълбоко вярва в правото на всеки от тях да твори и им отдава еднаква доза внимание и любов. На концерта се представиха композитори в голяма възрастова амплитуда: от 7 до 74 г. (Спомних си за една много симпатична реклама, която съм чела в САЩ – на прочутата от десетилетия музикална школа - "Ливайн": "Обучаваме всички - от 0 до 100 години".) Двата полюса бяха амбициозният Дарин Ламбрев, момченце с много сериозен подход към задачите си като челист импровизатор - двамата с проф. Драгостинов изнесоха кратка, изпълнена с чувство за хумор импровизация; на другия полюс беше Симеон Венков - сериозен музикант, джазмен, композитор, преподавател, но потърсил още професионално шлифоване в композиторския клас на НБУ. И също с чувство за хумор – с фолклорно-джазовата си пиеса за бас и пиано Ганкина ръченица.
Световноизвестният композитор Стефан Драгостинов е работил в много жанрове. И съвсем безкористно предава познанията си на своите ученици. Като учителя си проф. Панчо Владигеров, за когото говори с респект, поощрява различността. Няма академизъм, не налага модели, теми, форми, материал. Усеща се доброжелателното присъствие на педагога, който деликатно направлява заложеното в природата на ученика.
В концерта бяха представени различни като форма и жанр пиеси, с предпочитания към експерименти с тембъра, с различни техники, с разнообразен материал, в това число и фолклорен. И - с различна степен на надареност и професионални умения. Всяка от пиесите се радваше на уважение от страна на изпълнителите - самият проф. Драгостинов участва и като изпълнител. 17-годишната ученичка Дарина Божилова, в чиито пиеси за цигулка все още не е преодолян учебният материал по инструмента, но важен е стимулът за творчество и той е поощрен; клавирните пиеси на Стефан Веселинов, неубедителни с романтичната си естетика, но професионалната творческа среда е запазила автора на границата на сантименталното.
Прозвучаха и творби, изпълнени с богата фантазия и смелост в избора на изразни средства и форма: „моно” пиесите за соло флейта (Fernweh, в памет на Шьонберг) на Десислава Георгиева и соло кларинет (Соната Фантастик „Веста Невеста”) от Валерия Крачунова-Попова, прекрасно изпълнени от флейтиста Александър Джамбазов и кларинетиста Росен Идеалов; интересно хрумване също за соло инструмент от Емерих Амбил, наречено „Наска” (с незащитена, според мен, идея във втория дял – приземяване в стила на „Един шоп в Испания”, но дали това е пародия и на какво – „Един шоп в Наска”?), много темпераментно втурване в клавирната Токата – също от Амбил (с една забележка, по-скоро към изпълнителката: „Не бийте пианото” – из живописните разкази на проф. Драгостинов за първите му срещи с проф. Владигеров). Слушахме и фолклорни превъплъщения – с по-съвременен привкус (Десислава Георгиева) или с реверанс към нашите първомайстори (Мина Ефремова, която, за сметка на това, показа силно ансамблово въображение и умения да създава драматургични ядра и релефна форма в струнния си секстет Rotondo Quasi Rondo)
Диплянката към концерта излага хронологично поредицата от успехи в годините: не по-малко от 20 награди от международни композиторски конкурси. Важно е това, че за проф. Драгостинов стойността на международните конкурси е еднакво голяма, независимо дали са в Белгия ("Еуфония") или в България. Няма маловажни състезания, а и той има високото самочувствие на български композитор, което предава на своите ученици. (Тук не мога да не направя едно сравнение с неговия учител Панчо Владигеров.) И още нещо, научено от проф. Владигеров, което Стефан Драгостинов сподели след края на концерта: творческото доверие, общуването - учениците са съмишленици. Заедно всички се обогатяват и допълват взаимно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”