Ходене по буквите , брой 4 (2928), 02 февруари 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

“100 социални иновации от Финландия”. Съставител Илка Тайпале. Превод Росица Цветанова, Даниел Пенев. Велико Търново: издателство “Фабер”, съвместно с Атлантическия клуб в България и Дигиталната национална коалиция, 2017. Цена 20 лв.
 
Обществените нововъведения на финландците Илка Тайпеле, доцент по социална медицина, доктор по медицина, народен представител ветеран, съставител и редактор на тази книга, разпределя в следните групи: администрация, социална политика, здравеопазване, култура, международни отношения, гражданско общество, високи технологии (това е най-краткият раздел и, за съжаление, при Линукс, есемесите, разговорите през интернет, стои и коктейлът “Молотов”) и развлекателни занимания. За всяка социална иновация е подбран най-компетентният разказвач, понякога той е и нейният автор. Илка Тайпеле, който присъства на българската премиера на издадената на вече 18 езика книга, споделя финската поговорка, според която, ако за изкуството, науката и бедните хора се полагат грижи, значи обществото е в добри ръце. Всеизвестна е културата на четене на финландците - както на книги, така и на вестници. Финландските домакинства средно притежават значително повече книги, отколкото домакинствата в други европейски среди, а финландците са и сред първенците в света по четене на вестници. Семейното общуване обичайно включва четенето. Лавиците за книги са обичайна стока във финландските мебелни магазини. Изобщо няма да отварям дума за знаменитите библиотеки, каквито има във всяка община; за децентрализацията на университетите, за студентските стипендии и пр. Не мога обаче да се лиша от иновация №60: финландският метод за разказване на истории, изобретен от доц. Моника Райхеля, доктор по политология и психолог. Методът е много евтин: изисква само лист хартия и писалка. Този, който ще записва историята, казва на партньора си: “Разкажи приказка (или история) точно каквато я желаеш. Аз ще записвам дума по дума, докато разказваш. Когато историята е готова, ще ти я прочета на глас. Тогава, ако искаш, можеш да нанесеш корекции или да направиш всякакви други промени.” Както продължава авторката, при метода за разказване на истории записващият нито направлява повествованието, нито изпреварва или критикува хода на историята. Ефектът е простичък и направо древен: разказването на истории, казва д-р Райхеля, наистина сближава хората и ги окуражава и утешава. И още: “По-тихите имат възможността да споделят какво мислят, а по-разговорливите - да проявят по-голям интерес към изслушването.” Колегите, които преподават писане, ще ме разберат веднага: ако зададеш на десет студенти задачата да опишат какво точно се е случило от момента, в който са напуснали дома си, до момента, в който са пристъпили в аудиторията, ще получите десет почти еднакви, конформни истории, в които всъщност никой не е самият себе си, а любопитството към света е закърняло редом с надеждата да бъдеш чут… Социални иновации като тази могат да ни звучат банално, като откриване на топлата вода. Но пък не е ли време най-после да си умием лицата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”