Български  |  English

Маслиновата клонка в Африн

 
По време на сирийската гражданска война кюрдите, населяващи северната част на страната, успяха да си създадат собствена регионална, фактически независима федерация (Роджава) с боеспособна, добре въоръжена и многочислена народна самоотбрана - Yekîneyên Parastina Gel или YPG. По отношение на правителствената Сирийска арабска армия (САА) и на всякаквите, свързани с Дамаск, проирански сили, Роджава поддържаше по-скоро неутралитет, а руските ВКС и американската коалиция ги подкрепяха в боевете с Ислямска държава (САЩ – повече, Русия – по-малко). В Москва вече две години функционира неофициално дипломатическо представителство на Роджава.
Успешното строителство на независимо и въоръжено кюрдско образувание по почти цялата турско-сирийска граница, меко казано, съвършено не устройваше Анкара и лично президента Реджеп Тайип Ердоган. Но се налагаше да търпят, докато войските на сирийските демократични сили (СДС) плюс няколко племенни арабски опълчения щурмуваха Рака (столицата на Ислямска държава) и с подкрепата на САЩ се придвижиха на север по долината на река Ефрат в Дейр ез-Зор.
Но преди да успеят с общи усилия да разгромят основните сили на самозвания халифат, Ердоган обяви, че повече не може да търпи.
В Анкара смятат YPG за „терористи” и за филиал на забранената в Турция Кюрдска работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistan или PKK), която дълги години води в Турция партизанско-диверсионна борба за национална автономия (независимост) и в много страни се смята за „терористична организация”, макар че в Москва, например, тя присъства, без да се крие особено. Освен това, Ердоган е ислямист, неговата управляваща партия строи в Турция ислямистка държава и в Сирия поддържа ислямистите, а кюрдите и в Турция, и в съседните страни масово не приемат радикалния ислям.
Разбирайки, че стълкновението с Турция е практически неизбежно, кюрдите много се стараеха да си осигурят външна поддръжка.
В източните области на Роджава поканиха няколко хиляди американски войници - инструктори и съветници – да помагат в борбата с ИД, а и за да не ги нападнат турците. В Африн, на северозапад в провинцията Алепо, поканиха руски войници – оперативна група офицери-специалисти от Центъра за помирение в Сирия, а така също и военна полиция.
През 2016-2017 г. турските войски, заедно с бойците от „Свободната сирийска армия” (ССА), преминаха сирийската граница и започнаха операцията „Щитът на Ефрат”, за да изгонят от зоната на север от Алепо силите на ИД и отрядите на YPG, но не завзеха нито Манбидж на западния бряг на Ефрат, защото там след кюрдите влезе американско подразделение, нито Африн, където бяха руснаците. Нещо повече – кюрдите успяха да вземат под контрол шосето към Алепо.
Фактически „Щитът на Ефрат” се провали, тъй като през територията, контролирана от Дамаск, от Африн през Алепо и Манбидж, кюрдите съумяха да установят оперативна връзка с останалата Роджава.
Сега турците намериха слабото звено – миналата седмица началникът на турския генерален щаб Хулуси Акар и директорът на националното разузнаване Хакан Фидан се срещнаха в Москва с министъра на отбраната Сергей Шойгу и с началника на генералния щаб Валери Герасимов и май са се разбрали.
Руските военни се „предислоцираха” от Африн, откривайки пътя на турските танкове. Нещо повече - Сергей Лавров и Шойгу в най-добрите традиции на сталинската пропаганда обвиниха за това кюрдите и американците, които дразнеха турците, а кюрдите съблазниха с подкрепата си, но после изоставиха, макар в Африн да нямаше никакви американци.
Небето над Африн, според договореността с Пентагона, е под контрола на ВКС, а сега там летят и бомбардират турските ВВС.
Още преди Нова година САА с поддръжката на проирански отряди и ВКС започна мащабна операция против воините на опозицията и отрядите на екстремистите от бившия фронт „Ан Нусра”. Анкара възразяваше, тъй като в провинцията Идлиб е установено примирие и зона на деескалация. Дори посланиците в Анкара на Иран и Руската федерация бяха извикани в знак на протест в Министерството на външните работи. Но веднага, след като започна турското навлизане в Африн, се възстанови настъплението в Идлиб.
След завземането на Абу-Духур източната равнинно-пустинна половина от провинцията Идлиб се оказва откъсната и беше обявено начало на ликвидацията на обкръжената групировка на противника.
Изглежда, стана „размяна” – поддръжниците на Дамаск с подкрепата на ВКС вземат солиден отрязък от Идлиб, а турците са с развързани ръце в Африн.
Турците се стараят да действат като американците и руснаците – да бомбардират и обстрелват отдалеч, а отпред в операцията „Маслинова клонка” пуснаха бойците под флага на ССА, но кюрдите твърдят, че сред тях има много радикални ислямисти. В Сирия само забранената ИД винаги се е държала строго обособено, а бойците от останалата опозиция често сменят флаговете и названията на своите отряди. Възможно е успехът на САА с Абу-Духур да е резултат от преместването на бойците от Идлиб в Африн.
Командирите на ССА твърдят, че в операцията «Маслинова клонка» бойците наброяват 24 хиляди, макар по-реалната цифра да е 10 хиляди. Ердоган обяви, че операцията «Маслинова клонка» ще бъде бърза и че «кюрдските терористи» вече бягат. Очевидно се е предполагало, че когато настъпят над 70 турски F-16, деморализираните кюрди ще се съгласят да се оттеглят и че руснаците ще ги убедят.
В базата Хмеймим, според кюрдски източници, са се състояли преговори: YPG са предложили коридор за отстъпление на изток, а в Африн трябва да влязат силите на САА.
Ердоган заяви, че по протежение на границата от сирийска страна ще бъде създадена 30-километрова «зона на безопасност», заета от турските сили. Освен това е очевидно, че самият град Африн може да бъде завзет от войските на режима в Дамаск. YPG отхвърли такова полулюбовно разделяне и засега продължава съпротивата.
Ердоган се подготвя да установи своя 30-километрова зона по цялата 900-километрова турско-сирийска граница, което означава фактическата ликвидация на Роджава, така че кюрдите няма къде да отстъпват.
Бойците на ССА, изглежда, не са много готови да водят упорит настъпателен бой. Ако съпротивата продължи, на турците ще им се наложи да вкарат в Африн сериозни сили и последствията биха могли да бъдат най-непредсказуеми.
Пентагонът смята Турция за стратегическа основа на южния фланг на НАТО, обърнат на Изток, но освен генералите, в страните на Алианса Ердоган има много по-малко приятели от Владимир Путин: дори крайно десните не обичат ислямистите.
Усложнената операция «Маслинова клонка» може да доведе до изолацията на Турция и дори до санкции, поне персонални, за турското ръководство, което на свой ред може да доведе до кардинално геополитическо пренареждане.
Отдавнашна военнополитическа мечта на руското ръководство е да отърве Турция от нейните традиционни западни съюзници. Да вземе под дружески контрол Босфора и проливите. Щит пред вратите на Цариград. Мечтата на руските царе и вождове. Заради такава мечта кюрдите може да бъдат продадени без пазарлък.
 
Новая газета, 24 януари 2018 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”