Български  |  English

Кой е авторът?

Кой е авторът на историята за 10 клас?

 

През изминалата седмица журналистите в ефир, които избраха да говорят дискусионно (а не само информативно) за промяната в програмата по история в 10 клас, станаха свидетели как тяхното слово също се превръща в исторически документ. Особеното на телевизията е, че не остават само думите, а и контекстът в общуването, включващ и неказаното или добавената стойност на казаното.
Представете си, че четете тези редове след 27 години (не разчитайте на това). Че има видеоархив (не разчитайте и на това), че има стенограми или лични архиви на участниците в предаванията (не разчитайте и на това).
Та представете си, че искате да възстановите как политическото управление през 2018 г. иска да се изучава периодът 1944-1989 г. в училище. Най-напред ще забележите, че точно това издание на „Денят започва с култура“ по БНТ от 19 януари 2018 г. на тема „Изучаването на комунизма в средното образование“ предизвика конфликт между журналистите от предаването и програмния директор на БНТ Емил Кошлуков. В следващото си предаване те излизат с протестна декларация срещу оказания върху тях натиск. Една от посочените причини е изискването гостите да бъдат обявявани чрез партийната им принадлежност. А гости в предаването са проф. Николай Поппетров, проф. Евелина Келбечева и учителят по история Емил Джасим.
Вторачените в партийната идентичност на Емил Джасим, дали успяха да чуят и най-важния въпрос в „Денят започва с култура“ – на проф. Николай Поппетров: Наясно ли е Министерството на образованието какво иска да направи – да образова младите хора или да внушава?Той въведе израза „култура на четене на текста“, защото понятията все още сами по себе си нищо не казват. И даде пример с учениците, които трябва да научат какво е Луков марш. Никой не мисли какво им е в главата, от кой сайт получават информация. – и поясни, че 10 години има Луков марш и едните казват за Луков, че е фашист, а другите – че е патриот, но никой не мисли за учениците, за това дали от този сблъсък на мнения става историята.
Проф. Поппетров попита проф. Евелина Келбечева и как да говорят учителите по литература за Николай Хайтов, който е бил член на комунистическата партия, когато ще изучават комунистическия режим като тоталитарен? Или как да се четат документите за Народния съд, ако се говори за антисемитизъм?
Така се видя, че „санитарният минимум от понятия“, както определи смисъла на програмата на Министерството на образованието и науката учителят Емил Джасим, е недостатъчен.
В същия ден последва разговор в „Лице в лице“ по bTV на Цветанка Ризова пак с проф. Евелина Келбечева. Тя беше поканена да обясни „новия прочит“ на историята от този период.
Междувременно от новините разбрахме, че БСП е излязла с позиция срещу промените, които МОН предстои да въведе. В контекста на този протест дойде въпросът в „История.бг“ по БНТ на 22 януари за така и неизреченото извинение към жертвите на лагерите в Белене и Ловеч. Най-напред водещият Георги Ангелов се изказа в подкрепа на колегите си срещу натиска върху тях от програмния директор. А темата беше „Лагерът в Белене 1944-1989 година“. Гости бяха проф. Евелина Келбечева, Даниела Горчева, Атанас Киряков, Христо Христов. Предаването се излъчваше в същия ден и час, в който беше представянето на книгата „Концлагерът Белене – 1949-1987 г.“ на Борислав Скочев. Унищожаването на човешкото достойнство и на свободата на избор беше основното послание на всички, разказващи историята на тоталитарната система. Проблематично остана обаче сравнението на Даниела Горчева между комунистическите и военните лагери за изолиране на политически противници преди Девети септември в полза на вторите. Всяко сравнение с предходен период или предхождаща система на насилие поражда травматични прочити. Проблем е и обобщаването на всички управления преди 1944 г. като „демократични“.
Накрая (на 26 януари) се изяви образователният министър Красимир Вълчев, като заяви пред депутатите от Народното събрание, че програмата няма да бъде отменена. Но каза още, че проф. Евелина Келбечева не е автор на учебника по история. Така, благодарение на скандала, донякъде стана видима процедурата по писане на един учебник. Академичната общност е имала възможност да участва в обсъждането в последния етап от подготовката на програмата. Министърът обясни в НС следното: Проф. Келбечева е един от многото представители на академичната общност, които са направили предложения. Аз съжалявам за това впечатление, което е създадено в медийното пространство, нейното участие в програмата е непропорционално на участието й в медиите. И добави нещо важно: Аз не съм я канил в медиите, уверявам, че аз не съм я препоръчал. Но кого тогава трябваше да поканят журналистите в качеството му на автор на програмата по история? Ако чуваме министър Вълчев, трябваше да поканят него. Той каза, че е имало много предложения, но накрая той взел решението кои да останат и кои да отпаднат. Участието на академичната общност било „миноритарно“. Кой тогава, ако не историците, е писал историята на периода 1944-1989 година? Министърът още обясни: Не отричаме постиженията от 1944-1989 г., има безспорни постижения, нито искаме да отнемем носталгията на някои хора, но постижения е имало и по времето на хитлеризма, но това не реабилитира фашизма.
Каквото и да твърдят обаче от МОН за собствената си позиция и роля, всички виждаме, че представите за миналото са раждат от сблъсъка между канона на историята, канона за канене на гости в телевизиите и канона от разкази-самоделки в интернет форуми за периода 1944-1989 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”