Български  |  English

Необитаемата земя

 

 
V. Негоден за дишане въздух
Разпростиращият се смъртоносен смог може да отнеме живота на милиони
Дробовете ни се нуждаят от кислород, но той е само част от това, което вдишваме. Съдържанието на въглероден двуокис се увеличава: неотдавна то надхвърли 400 части на милион и според най-високите оценки, основаващи се на сегашните тенденции, към 2100 година цифрата ще достигне 1000 части на милион. А такава концентрация в сравнение с въздуха, който дишаме, ще понижи способността за възприемане на мозъка ни с 21%.
Има още едно вещество, което е дори по-страшно. Дори малко количество от него може да скъси живота с десет години. Колкото по-топла става планетата, толкова повече озон се образува и към средата на века американците вероятно ще страдат от 70-процентно увеличение на обема на вредния за здравето озонов смог, както предсказва Националното управление за океанология и атмосферни изследвания. Към 2090 г. до два милиарда души из целия свят ще дишат въздух, излизащ от рамките, определени от Световната здравна организация като „безопасни”. Една статия от миналия месец посочи, че, освен другите си ефекти, въздействието на озона на бременна жена повишава риска от аутизъм на детето (десет пъти в сравнение с други фактори на околната среда). Което би трябвало да ви накара да се замислите по нов начин за епидемията от аутизъм в Западен Холивуд.
Днес повече от 10 хиляди души умират заради фините частици, образуващи се при изгарянето на изкопаемо гориво. 339 хиляди души умират всяка година заради дима от горските пожари, най-вече заради това, че климатичните промени разшириха сезона на горските пожари (в САЩ от 1970 г. той се е удължил със 78 дни). Към 2050 г., според Горската служба на САЩ, горските пожари ще бъдат два пъти по-разрушителни от днес, на отделни места опожарените територии може да се увеличат пет пъти. Това още повече тревожи хората във връзка с влиянието на пожарите върху емисиите на въглероден двуокис, особено когато те бушуват в горите на торфена почва. Например, горските пожари през 1997 г. увеличиха глобалните емисии на въглероден двуокис с 40% и по-нататъшно горене ще означава по-нататъшно затопляне, което на свой ред отново ще допринесе за горенето.
Съществува и ужасяващата вероятност тропически гори като амазонските, които през 2010 г. преживяха „втора стогодишна суша” само за период от пет години, да изсъхнат дотолкова, че също да станат уязвими за пожари. Това не само катастрофално ще увеличи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, но и ще намали количеството на горите. Това е крайно лошо, защото Амазония сама ни осигурява 20% от всичкия кислород.
Има и по-обикновени видове замърсяване. През 2013 г. топящите се арктически ледове промениха азиатската схема на годишните времена, като лишиха индустриален Китай от естествената система за вентилация, поради което по-голямата част от севера на страната беше покрита от негоден за дишане смог. В буквалния смисъл негоден. Системата от стандарти, наречена Индекс за качеството на въздуха, класифицира рисковете и на върха на диапазона, от пункт 301 до 500, предупреждава за „сериозно изостряне на болестите на сърцето и белите дробове и преждевременна смъртност на хората с такива заболявания, както и на възрастните”, а за всички останали има „сериозен риск от затруднено дишане”. При това равнище на замърсяването на въздуха, „всички трябва да избягват физически усилия на открито”. Китайският атмосферен апокалипсис достигна кулминацията си през 2013 г., когато показателят на Индекса за качеството на въздуха надхвърляше 800. През тази година смогът беше виновен за една трета от смъртните случаи в страната (най-често той провокираше изостряне на различни заболявания).
 
VI. Вечната война
Насилието, което ще докара жегата
Климатолозите са много предпазливи, когато говорят за Сирия. Те искат вие да знаете: климатичните промени, които докарваха на страната суша, допринесоха и за гражданската война, макар че няма да е съвсем справедливо да кажем, че конфликтът е избухнал заради затоплянето. Например, съседен Ливан страдаше от същите слаби реколти. Но изследователи като Маршал Бърк и Соломон Сян (Hsiang) успяха да открият няколко неочевидни връзки между температурата и насилието. С всеки половин градус повишаване на температурата, казват те, в обществата ще се наблюдава 10-20-процентно увеличаване на вероятността за военен конфликт. В климатологията нещата не са толкова прости, но тази аритметика ужасява: на по-топлата с пет градуса планета ще има минимум два пъти повече войни, отколкото сега. И общият брой на социалните конфликти е възможно да се увеличи повече от два пъти за този век.
Както смятат почти всички климатолози, с които съм разговарял, това е една от причините военните на САЩ да обръщат толкова голямо внимание на климатичните промени: не стига, че всички американски военноморски бази ще бъдат потопени от надигащия се океан, но и работата на световния жандарм ще се усложни при двойното увеличение на престъпността.
Разбира се, климатът допринесе не само за конфликтите в Сирия. Някои предполагат, че увеличаването на конфликтите в Близкия Изток при миналото поколение отразява натиска на глобалното затопляне: хипотезата е особено жестока, ако вземем предвид, че затоплянето се ускори именно тогава, когато индустриалният свят започна да добива и изгаря петрола на региона.
Кое обяснява връзката между климата и конфликтите? Някои неща засягат селското стопанство и икономиката, много неща са свързани със засилената миграция, която и без това е рекордно голяма: минимум 65 милиона души към днешния ден са напуснали местата си и са поели из планетата. Но и такова банално явление като човешкото раздразнение играе роля. Горещината увеличава броя на престъпленията и ругатните в социалните мрежи; увеличава и вероятността някой питчър от бейзболен отбор да реши да отмъсти за улучен от топката съотборник, като фрасне противника. Дори появата на климатика в цивилизования свят не реши проблема с лятната вълна на престъпност.
 
VII. Постоянен икономически колапс
Мрачен капитализъм в полумизеруващ свят
Глобалният неолиберализъм, който цареше от края на Студената война до началото на Световната икономическа криза, като мантра повтаряше, че икономическият растеж ще ни спаси от всички злини.
Но след краха от 2008 г. все повече историци, изучаващи това, което те наричат „изкопаем капитализъм”, предполагат, че цялата история на бързия икономически растеж, започнала доста внезапно приблизително през XVIII век, не е резултат от изобретенията, търговията или развитието на глобалния капитализъм, а само следствие от откриването на изкопаемите горива и усвояването на енергията, получавана от тази суровина. Това довело до еднократното въвеждане на новата „ценност” в системата, която по-рано се характеризирала с изнурителна работа за постигане на „жизнения минимум”.
Преди появата на изкопаемото гориво никой не е живял по-добре от родителите си, от бабите и дядовците си или предците си преди 500 години с изключение на периодите след някои големи епидемии от рода на Черната смърт (разновидност на чумата – бел. прев.), които позволявали на оцелелите да присвоят ресурсите, освободени след масовите погребения. След като изгорим цялото изкопаемо гориво, предполагат тези учени, ние може би ще се върнем към „изходното състояние” на глобалната икономика. Разбира се, това „еднократно въвеждане” има своите дългосрочни последици – климатичните промени.
Най-увлекателното изследване върху икономиката на затоплянето е проведено също от Сян и колегите му, които не принадлежат към историците на изкопаемия капитализъм, но предлагат свой много мрачен анализ на стойността на всеки градус повишение на температурата. Тя съставлява средно 1,2% от глобалния БВП (огромна сума, като се има пред вид, че съответния растеж ние смятаме за „мощен”). Това е най-прецизният труд в тази област и средната им прогноза се изчислява на 23% загуби от доходите на глава от населението към края на този век (което ще се отрази на селското стопанство, престъпността, енергетиката, смъртността и пазара на труда (за това четете тук).
Още по-страшно е, когато разглеждаме цялата крива на вероятностите: казват, че съществува 12-процентен шанс към 2100 г. климатичните промени да намалят глобалното производство повече от наполовина и 51-процентен шанс да понижат БВП на глава от населението с 20% и дори с повече, ако емисиите в атмосферата не намалеят. За сравнение: световната икономическа криза понижи за известно време глобалния БВП приблизително с 6%. Сян и колегите му оценяват вероятността към края на века този постоянен и необратим ефект да бъде 8 пъти по лош, като едно към осем.
Мащабите на икономическото опустошение трудно могат да бъдат разбрани и вие можете да започнете с опитите да си представите как би изглеждал сега светът с наполовина по-малка икономика, с наполовина ефективно производство и само с половината от днешните работни места в целия свят. На този фон отмяната на полетите тази пролет в парализирания от горещините Финикс изглежда икономическа дреболия. И освен всичко друго, идеята на правителството да отложи мерките по намаляването на емисиите в атмосферата и, вместо това, да разчита изключително на икономическия растеж и технологиите, които трябва да решат всичко, изглежда абсурден бизнес план.
Помнете, че всеки самолетен полет Ню Йорк – Лондон и обратно струва на Арктика още три квадратни метра лед.
 
VIII. Отровените океани
Океанът бълва водороден сулфид на Брега на скелетите
Че океанът ще стане убиец, е ясно. Ако не намалеят радикално емисиите в атмосферата, ще видим как към края на века морското равнище ще се покачи минимум с четири фута, а може би и с десет. Една трета от всички големи градове в света са разположени на крайбрежието, да не говорим за електростанциите, военноморските бази, селскостопанските площи, риболовните стопанства, делтите на реките, оризовите плантации. И дори това, което се намира по-високо от 10 фута, ще бъде заливано много по-лесно и редовно, ако водата се покачи толкова високо. Днес минимум 600 милиона души живеят в зоната на досегаемост на 10-метрово покачване на морското равнище.
Но залетите домове са само началото. Понастоящем повече от една трета от световния въглерод се поглъща от океана и слава богу, защото иначе затоплянето би вървяло много по-бързо. Но в резултат става това, което наричат подкиселяване на океана, което само по себе си може да прибави още половин градус към затоплянето през този век. То вече отравя водоемите на планетата, където, както си спомняте, се е зародил първият живот. Може би сте чували за „обезцветяването на коралите”, тоест, за тяхното измиране. И това е много лоша новина, тъй като кораловите рифове лежат в основата на повече от четвърт от целия морски живот, който дава храна на половин милиард души. Подкиселяването на океана ще въздейства и на рибните популации, макар засега учените да не могат да предскажат как ще повлияе то на онова, което ловим в океана за храна. Те знаят, че в подкиселената вода стридите и мидите ще се опитат да увеличат черупките си. А когато нивото на рН в кръвта на човека падне толкова, колкото то падна в океана по време на последното човешко поколение, това води до гърчове, а при някои хора и до смърт.
Това не е всичко, което може да повлече след себе си подкиселяването на океана. Поглъщането на въглерод може да отвори примка на обратна връзка, в резултат от която във водата с ниско съдържание на кислород ще се размножават различни микроби, които ще направят водата още по-„аноксидна”, отначало дълбоко в океана, в „мъртвите зони”, после все по-близо до повърхността. Тогава ще измрат дребните видове риби, които няма да има какво да дишат, поради което поглъщащите кислород бактерии още повече ще се размножат, увеличавайки два пъти примката на обратната връзка. Този процес, заради който мъртвите зони ще се разрастват като раково образувание, като разрушават морския живот и унищожават риболова, е вече доста напреднал в някои части на Мексиканския залив и край Намибия, където сероводородът клокочи в морската вода на протежение на хиляди километри край брега, известен като Брега на скелетите. Първоначално названието се появи заради отпадъците от местния промишлен улов на китове, но сега то стана актуално както никога досега. Водородният сулфид е толкова токсичен, че еволюцията ни е научила да долавяме и най-слабите му следи, затова носовете ни са толкова чувствителни към метеоризма. Освен това, именно сероводородът някога е довел до гибелта на 97% от живота на планетата, когато всички примки на обратната връзка са били задействани и циркулиращите реактивни потоци на нагретия океан са спрели да се движат – това е любимият газ на планетата за организиране на естествен геноцид. Постепенно мъртвите зони на океана се разширили, убивайки морски видове, доминирали в океана милиони години, и газовете, които неподвижната вода започнала да отделя в атмосферата, унищожили всичко на сушата. Включително и растенията. Изминали милиони години, докато океаните се съвземат.
 
IX. Големият филтър
Не можем да продължим да бездействаме, парализирани от страх
Защо не осъзнаваме всичко това? В последното си есе колкото цяла книга индийският писател Амитав Гош се чуди защо глобалното затопляне и природните катастрофи още не са станали главна тема на съвременната фантастика: защо ние сякаш не сме в състояние да си представим климатичните катаклизми и защо още не са се появили множество романи, чийто жанр той кратко нарича полуфантастични утопии, породени от „страха от природата”.
“Представете си, например, сюжети, изградени около въпроси от рода на: „Къде беше, когато падна Берлинската стена?” или „Къде беше на 11 септември” – пише той. – Ще може ли някой ден в този дух да попитаме: „Къде беше, когато настъпиха 400 ppm (400 части на милион е количеството въглероден двуокис в атмосферата сега – бел. прев.)?”или „Къде беше, когато се разцепи шелфовият ледник Ларсен В?”.
Отговорът му гласи: “Вероятно не осъзнаваме, защото дилемите и драмите, свързани с климатичните изменения, са просто несъпоставими с онова, което обикновено разказваме за себе си, особено в романите, предназначени да описват по-скоро личностното развитие, отколкото ужасяващата съдба на цялото общество”.
Разбира се, тази слепота не може да трае дълго: светът, в който скоро ще живеем, няма да го допусне. В света, който ще се сгорещи с 6 градуса, екосистемата на земята ще ври и кипи от толкова много катастрофи, че ще ги наричаме просто ”времето”: непрекъсната поредица от неуправляеми тайфуни и торнада, наводнения и суши, планета, редовно разтърсвана от климатични явления, които не много отдавна са унищожавали цели цивилизации. Свръхмощни урагани ще връхлитат все по-често и ще ни се наложи да създадем нови категории, за да ги описваме. Торнадата ще станат по-високи и по-широки. Хората са свикнали по времето да предсказват бъдещето, но скоро във времето ще виждаме отмъщението на миналото.
Много хора възприемат климатичните въпроси като един вид морален и икономически дълг, натрупал се от момента на началото на индустриалната революция. Сега трябва да го изплатим за няколко века наведнъж. Това в известен смисъл е разумна концепция, тъй като изгарянето на въглерод е започнало в Англия на XVIII век, последвано от всичко останало. Но повече от половината от целия въглерод човечеството е изхвърлило в атмосферата през последните три десетилетия. А 85% - след края на Втората световна война. Това означава, че само за едно поколение глобалното затопляне ни е довело до прага на катастрофа от планетарен мащаб и историята на самоубийствения път на индустриалното общество също се измерва с продължителността на един човешки живот.
Баща ми, например, е роден през 1938 г. и сред първите му спомени са новините за Пърл Харбър и последвалите легендарни пропагандни филми за ВВС на САЩ, които, освен всичко друго, са рекламирали индустриалната мощ на американската империя. А сред последните му спомени са новините по телевизията за Парижкото климатично споразумение, подписано в състояние на отчаяние десет месеца, преди той миналия юли да умре от рак на белите дробове. А майка ми е родена през 1945 години в семейството на немски евреи, избягали от пещите, в които били изгорени роднините им. Сега тя се наслаждава на своята седемдесет и втора година живот в американския потребителски рай, основан на доставките от целия индустриален свят. Вече 57 години тя пуши цигари без филтър.
Или учените: някои от онези, които първи откриха промените в климата, все още са живи. Много от тях още работят.
Уоли Брокър е на 84 години и всеки ден пътува до обсерваторията „Ламонт-Дохърти”. Както повечето от първите, които забиха тревога, той смята, че никакво намаляване на емисиите само по себе си няма да помогне да се избегне катастрофата. Вместо това, той залага на улавянето на кислорода – непроверена технология за извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, която, според оценката на Брокър, ще струва не по-малко от няколко трилиона долара, а също така на различни форми на „геоинженерията”, както обикновено наричат множество много смели технологични проекти, дотолкова неправдоподобни, че мнозина климатолози предпочитат да ги разглеждат като мечти или нощни кошмари, породени от научната фантастика.
Особено го привлича така нареченият аерозолен метод, който подразбира разпръскване в атмосферата на такова количество серен диоксид, че, превърнал се в облак от сярна киселина, той ще може да покрие една пета част от небето и да отрази 2% от слънчевите лъчи, като осигури на планетата поне малко пространство за температурен маньовър. „Естествено, това ще направи залезите ни твърде червени, небето – мътно, а дъждовете – киселинни – казва той. – Но вие трябва да оцените мащаба на проблема. Няма да се откажете да се избавите от огромен проблем заради това, че решението му ще предизвика няколко малки”. „Мене вече няма да ме има на този свят – каза ми той след това – но през вашия живот…”
Джим Хенсън (Jim Hansen) е още един представител на това първо поколение. Родил се през 1941 г. и станал климатолог в Университета на щата Айова, разработил новаторския Нулев модел (Zero Model) за прогнозиране на промените в климата, а после станал ръководител на климатичните изследвания на НАСА. По-късно подал иск срещу правителството, обвинявайки го в бездействие по въпроса за глобалното затопляне (освен това, няколко пъти бил арестуван за протести). В съдебния иск, подаден от колектив с названието „Надежда за нашите деца”, чийто лозунг често звучи като „деца против промените в климата”, претенцията се основава на това, че ако правителството не вземе мерки във връзка с глобалното затопляне, то ще наруши конституцията, прехвърляйки огромни разходи на бъдещите поколения.
Делото ще се гледа тази зима в окръжния съд на щата Орегон. Неотдавна Хенсън се отказа от идеята за решаване на проблема с климата само чрез въглеродния данък, който той по-рано смяташе за предпочитан подход, и започна да изчислява общата стойност на допълнителните мерки за извличане на въглерода от атмосферата.
Хенсън е започнал кариерата си с изучаването на Венера, която навремето била много сходна със земята планета с голямо количество необходима за живота вода преди климатични промени да я превърнат в сухо необитаемо кълбо, заобиколено от негоден за живот газ. Към тридесетте си години преминал към изучаване на нашата планета, преценявайки, че не е задължително да се вглежда някъде в Слънчевата система, за да изследва бързите промени на околната среда, след като прекрасно може да ги види на собствената си планета. „Когато пишехме нашата първа статия за това през 1981 г. – разказа ми той, – помня, че казах на един от съавторите: това ще бъде много интересно. Някой ден ще видим как всичко това ще започне да се случва”.
Някои от учените, с които разговарях за глобалното затопляне, се позоваваха на известния парадокс на Ферми. Той звучи така: щом вселената е толкова голяма, защо нито веднъж досега не сме се натъкнали на следи от разумен живот? Според тях, отговорът е, че естествената продължителност на всяка цивилизация може би трае само няколко хиляди години, а индустриалната цивилизация е възможно да трае само няколкостотин. Не е изключено в огромната вселена, където звездните системи са разделени от гигантски разстояния, цивилизациите чисто и просто да се самоунищожават по-бързо, отколкото успяват да се доберат една до друга. Питър Уорд, един харизматичен палеонтолог измежду тези учени, които откриха, че предишните масови измирания на планетата са били обусловени от парниковите газове, нарича явлението Големия филтър: „Цивилизациите се зараждат и се развиват, но след това природен филтър ги води към измиране, така че те доста бързо изчезват – каза ми той. – Ако погледнем нашата планета Земя, ще видим как този филтър се е задействал и в миналото, когато са ставали масовите измирания”. Масовото измиране, което преживяваме сега, едва е започнало, така че занапред ни чака много смърт.
Звучи невероятно, но въпреки това, Уорд е настроен оптимистично. Също като Брокър, Хенсън и много други учени, с които беседвах. Ние не сме си създали някакъв особен вид религия във връзка с климатичните промени; религия, която би могла пред лицето на потенциалното ни изчезване да ни утеши или да ни вдъхне решимост. Но климатолозите притежават своеобразна вяра, че ще намерим начин да се справим с глобалното затопляне – просто защото сме длъжни.
Трудно е да се разбере доколко е убедителна тази мрачна увереност и дали тя не е поредната заблуда. Глобалното затопляне може да стане поредната хубава поучителна притча, но, естествено, някой трябва да остане жив, за да я разкаже. Учените знаят, че дори само за постигането на Парижките цели към 2050 г., емисиите на въглероден двуокис от енергетиката и промишлеността, които засега се увеличават, всяко десетилетие трябва да намаляват наполовина. Емисиите от селското стопанство (горска сеч, скотовъдство и т. н.) ще се наложи да се сведат до нула. А ще ни се наложи и да изобретим нови технологии, за да извличаме ежегодно от атмосферата въглерод два пъти повече от количеството, което сега извличат растенията от цялата планета. Въпреки това, учените като цяло са уверени в изобретателността на хората. Те дават за пример проекта „Аполон” – дупката в озоновия слой, която закърпихме през 80-те години на миналия век, а също и това, че съумяхме да не се унищожим взаимно със собствените си ръце. Щом можахме да си сътворим свършек на света, то така или иначе ще можем да се справим с него. Планетата не е свикнала да я провокират така и климатичните системи, устроени да реагират след стотици и хиляди години, ще ни пречат. Но когато ние всички, дори и най-късогледите, най-накрая осъзнаем каква вреда сме нанесли на планетата и какъв свят сме сътворили около себе си, ще успеем да намерим начин да го направим пригоден за живот. Друг вариант тези учени просто не могат да си представят.
 
New York Magazine, 14 юли 2017 г.
Превод Виржиния Томова
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”