Български  |  English

Демократури и кандидати

 
България и Румъния са все така корумпирани, а ръководителите на ЕС трудно си вадят уроци от миналото, това демонстрира за пореден път Жан-Клод Юнкер. По повод началото на българското председателство на Съвета на ЕС, което започна на 1 януари т.г., председателят на Комисията призова за бързо включване на София не само в Шенгенското пространство, но и в еврозоната. Какво значение има, че става дума за най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС.
Ако искаме да засилим защитата на външните си граници, тогава трябва веднага да отворим Шенгенското пространство за България и Румъния, каза Юнкер. В същото време София, която се готви формално да поиска това, е на правилния път към еврото. Още през септември бившият люксембургски министър-председател в речта си за състоянието на Съюза призова в крайна сметка всички европейски страни да се включат в еврото и в Шенген, като по този начин твърдо отрече Европа на няколко скорости.
Проблемът е, че прибързаното разширяване със страните от Централна и Източна Европа (между 2004 и 2007), когато те не бяха никак готови – и икономически, и политически – не ускори конвергенцията, противно на надеждите на еврократите: Полша и Унгария се превърнаха в „демократури” или в нелиберални демокрации. България и Румъния са все така корумпирани, а икономическото наваксване на тези бивши народни демокрации е много по-бавно от предвиденото. Реално, единственият истински успех на разширението е на трите балтийски страни, докато всички останали не успяват да обърнат страницата на посткомунизма 28 години сред сриването на Съветската империя.
Кризите, които разтърсиха дълбоко Съюза от 2010 г. насам, би трябвало да усмирят страстите на Комисията: Гърция спазваше „номиналната конвергенция”, т.е. декларираната, но беше много далече от реалната, както го доказа фалитът й. Една страна може да няма нито дефицит, нито дългове, но да е бедна и с неправилно функционираща държава; и това я прави неспособна да понесе изискванията на общата валута. Гърция го доказа, лъжейки с числата, а народът й пострада достатъчно. В по-малка степен това се отнасяше и за Португалия, и за Испания, дори за Италия – ирландската криза беше банкова криза. По същия начин всички заеха, че Атина е абсолютно неспособна да контролира стотиците си острови и все пак я пуснаха в Шенген, а това през 2015 усложни безпрецедентната миграционна криза.
Тези две кризи, дължащи се на безразсъдното разширение, за малко не торпилираха европейския проект и не постлаха килим пред демагозите. И все пак, от тях Юнкер извлича като урок, че не трябва да променяме губещата формула. Чудна работа.
Жан Катрьомер, в блога му Coulisses de Bruxelles
22 януари 2018
 
От прелюбопитните коментари под текста подбрахме четири:
GUILLAUME P. ЕС има нужда от качествено управление и от качествен скок, за да се върне към смисъла на съществуването.
По въпроса с борбата с корупцията е ясно, че Франция не винаги е била изрядна. Разбира се, държавата ни функционира, въпреки всичко. Което не е сигурно за много европейски страни. Страните от социалистическия блок наследиха държавни структури, в които се съдържаха изобилно кланови поведения. Не смятам, че може да стане по-зле (по-скъпо за спасяване) от Гърция. Колкото до балтийците, мисля, че трябва да сме нащрек...
MARAGOJIPE. Всичко, което пишеш, е точно, но има нюанси. Настигането е реално: 2% годишно, двойно от нашия растеж.
Да, на изток има „демократури”. Две от колко?
Еврото било твърде силно за България? Случаят не е такъв, там има фиксирана валута. Мисля, че ако България спре да плаща (което въобще не предстои), ще видим европейската солидарност в действие, както с Гърция. Защо? Защото Китай и Бразилия няма да приемат МВФ да се намеси, освен минимално. Гневът им, че са финансирали най-големия спасителен план за Гърция в историята, не им е минал. Ако МВФ не се намеси, кой?
Казвам просто, че генерализациите за Изтока са малко лесни и опростенчески. Проблемите на България трябва да се разглеждат с аршина на България.
LAURENT M. Разделям вашата гледна точка. Ще отида и по-далече, като рискувам да ме обвинят в „расизъм”, наблягайки върху историческите наследства, които ми изглеждат много тежки. Наистина, тук „културната” история и манталитетите изглеждат ключови.
Страните от Централна и Източна Европа, подчинени едно време на османската администрация, имат особено изявени нива на корупция, на държавно безхаберие, политическо насилие и изоставане в развитието: Румъния, България, Черна гора, Гърция, Босна, БЮРМ и Албания-Косово са такива. Казвам го с тъга, защото аз специално много обичам Румъния, голяма франкофонска страна, създадена след Кримската война от Наполеон ІІІ.
Другите са белязани по-скоро от австрийско-германските влияния, понякога в съперничество с Русия, което несъмнено обяснява по-голямата близост със Запада – както икономически, така и като държавни структури. Дори ако това не изключва повече или по-малко национални пътища: една навъсена Унгария и доста по-усмихната Чешка република.
Всъщност, няма непреодолим детерминизъм в икономическото развитие, да не забравяме, че растежът на Изток е относителен спрямо европейския Запад – 1% растеж във Франция и Германия е много повече от 3% в Полша или Словения. Освен това, положението на „последен влязъл” не винаги е най-доброто: напредналите страни бдят да не ги изпревариш и си служат за това с мощни инфраструктури.
MIRKO O. Аз съм словак и вече няколко години следя блога ви.
Досега имах много високо мнение за вашите коментари за европейските предизвикателства. Няма много журналистика, която да се концентрира върху ЕС в цялост, използвайки общностна, а не национална гледна точка. Вашите еврофилски гледни точки ми бяха близки, затова с удоволствие четях блога ви.
Сега, като прочетох този текст, а и коментарите под него, съм натъжен и смаян от вашата фобия към Източна Европа. Регион, който очевидно познавате твърде повърхностно, но това не ви пречи да групирате заедно страните от този голям регион, игнорирайки всякакви различия.
Извинете, как може да смятате, че моята страна е нелиберална демокрация? С какво ви плюе на фасона? Видях какво мислите за страната ми, оставете ме да ви върна комплиментите. Изборният успех на Националния фронт и отказът от Европейската конституция са много далеч от това, на което екстремисти и еврофоби биха могли да се надяват в моята страна. Нелибералната демокрация се е настанила в две страни от ЕС, но сте в грешка, ако мислите, че нищо такова не може да дойде във Франция. Ако Марин Льо Пен беше спечелила последните избори, сега щяхме да говорим за три страни. А и съм убеден, че Льо Пен щеше да е най-зле от трите.
Словакия използва безпроблемно еврото от 2009, нещо повече, смятаме го за постижение. Имам пълно доверие, че и България може да го направи. Досега никоя от източните страни, които приеха еврото, не е имала финансови трудности, противно на Гърция, Италия, Кипър, Португалия, Испания, Ирландия... Богатството на една страна, която използва еврото, не може да се предскаже по това дали тя има финансови трудности. Статията ви е основана на предпоставки, които нямат нищо общо с реалността.
Още за Шенген. България си пази добре границите за разлика от Гърция или Италия, например, и от години вече е изпълнила всички условия да е член на Шенген. Но не я оставят да влезе заради ветото на Марк Рюте от Холандия – популистко решение, за да успокои еврофобските избиратели. Разочарован съм, че и вие се опитвате да превърнете Източна Европа в „козел опущения” за проблеми, които идват отдругаде.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”