Български  |  English

Семпла търговска операция

 
Хубен Черкелов, „Имане”, САМСИ, филиал на Националната галерия, 1 февруари – 11 март 2018
Ако възприемем Музея за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия, за бутик, а Хубен Черкелов - за автор на колекция от луксозни аксесоари с етно мотиви, предназначена за родните новобогаташи и парвенюта, тогава трябва да поздравим и собствениците на бутика, и автора на колекцията за добре свършената работа. Парвенютата и новобогаташите по всяка вероятност ще изкупят новата продукция на Черкелов, защото тя отговаря идеално на техните познания, вкус и комплекси. Те обичат картини с родни битови сюжети. Сред тях има и колекционери, които колекционират предимно такива картини на Мърквичка, Вешин, Митов и др. От една страна, виждат в тях сигурно капиталовложение, а от друга, идиличните селски сюжети ги успокояват и им напомнят за „здравия” селски корен, за „изконните традиции” на нашия народ, карат ги да мислят себе си като „национално отговорен капитал” и т.н. Хубен Черкелов им предлага точно такива образи, но и още няколко неща едновременно, за да им достави още по-голямо удоволствие и да задоволи комплексите им. Това, че Черкелов взима изображенията от стари български банкноти от времето на Царство България, ще им даде възможност едновременно да гледат битовите сцени и да чуват шумоленето на банкнотите от времето на „истинския солиден български капитализъм”. Този звук ще им помогне да забравят гузната тайна за произхода на парите им и да се изживяват като наследници на Буров и другите родни капиталистически митове. Същевременно ще им напомня и това, че са платили определена сума за тези картини, която с времето се надяват да се увеличи. Шумът на времето и шумът на парите, както знаем от класиците на капитализма, са един и същ шум. Но Хубен Черкелов им предлага и още една опция – не само връщане към корените, не само илюзия за патриотизъм, но и усещане за това, че са в час с последните модни тенденции, че са част от един глобален елит, който носи едни и същи марки дрехи и часовници, кара едни и същи марки автомобили, притежава картини на едни и същи художници, но иначе е защитник на националните традиции и ценности, защото печели парите си, ограбвайки сънародниците си. В това отношение родните новобогаташи не се различават от руските, унгарските, полските, украинските, китайските, мексиканските и какви ли още не олигарси. Общото между тях е, че те печелят парите си с помощта на корумпираните национални държави, които гарантират техните монополи, но ги съхраняват и харчат далеч от родината си, а любовниците и децата им живеят в Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин и т.н.
Попартът на Хубен Черкелов е само лъскава опаковка, която трябва да  залъже парвенютата, че си купуват съвременно изкуство, че са част от глобалния арт елит и едновременно с това и да им даде възможност да си останат при локалните цървули и биволи, при „здравото”. Не е случайно, че изложбата на Черкелов е под патронажа на властта в лицето на вицепремиера и външен министър г-жа Екатерина Захариева; същата власт, която обгрижва потенциалните клиенти на Черкелов. Изложбата е добре дошла за пропагандните акции около европредседателството, които, както става ясно от официалното лого, се опитват да представят България като страна, в която компютрите и шевиците, традициите и съвременността вървят ръка за ръка. Традицията, разбира се, отдавна е унищожена и превърната в кичозни фолклорни възстановки, а компютърният бизнес съществува въпреки държавата, която все още не може да сложи ръка върху него, защото той работи основно с външни клиенти и се реализира във виртуалното пространство.
Лъжата, която стои в основата на официалната медийна пропаганда около европредседателството, е същата, която стои в основата на картините на Хубен Черкелов. Традицията в тях е превърната в кич, а съвременността (попарт опаковката) е само маска и легитимация на този кич. Нека не се заблуждаваме, че зад всичко това се крие някаква много фина ирония. Напротив, Черкелов и много други „съвременни” художници използват иронията като необходима подправка, която придава усещане за съвременност на иначе до болка познат продукт. Иронията тук е просто маркетингов трик, а както вече казах, Черкелов има маркетингов талант. Озадачаващото в случая е, че тази семпла търговска операция се осъществява с помощта на национална музейна институция, а родните медии в рубриките си за култура се надпреварват да представят Хубен Черкелов като значим съвременен визуален артист. 
още от автора


4 - 11.02.2018 21:16

Това е кратък коментар
От: Vladimir Sabourin
Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов.

Не откривам една неясна или прекалена теза в текста на К. Василев. Пределно ясно и отчетливо се аргументира, че капиталът вече има свое изкуство и в България. Той е платил скъпо на експерти от гилдята, които срещу високи хонорари са препоръчали съотвеното изкуство като рентабилна инвестиция, а и за самото изкуство.

К. Василев в прав текст твърди, че това скъпо оценено изкуство е псевдофолклорен шит, опакаван в конвертируем попарт.

В стоковото позициониране на този изконно-глобален шит взимат участие както експертите, така и пряко държавата, държавата на олигарсите.

Вече и в България олигарсите имат свое изкуство, защитавано от експерти и Държава, ни казва ясно Кирил Василев.

Почти единодушният вой е неизбежен. Не разбирам от визуални изкуства, но К. Василев разбира. Но и без да разбирам, в литературата е същото: изконно-глобален шит, зад който застават експерти и Държава в услуга на олигархията, която държи вече да има добър вкус.

За него е платено скъпо с откраднатите пари на нашите родители и наши.
3 - 11.02.2018 14:05

Семпли познания
От: Калин
Светлите брони на „поета, есеист и културолог“ сияят върху невежеството на Василев, които има семпли познания за изобразително изкуство. Ето това е „лъскава опаковка“. Отдолу - дълбокия прованс България. Някой е позволил този поет и есеист да мигрира в друга област и да рита с цървули. Текстът "отговаря идеално на неговите познания, вкус и комплекси.“
2 - 11.02.2018 11:34
От: kolio kolev
- 11.02.2018 01:37

фурор, пуканки и критика
От: Томов
Този вид "критика" направи океан от оплюване. Би могло да бъде интересно, ако Кирил Василев беше успял да се поинтересува поне малко от работата на Хубен Черкелов, а не да се впуска в самоцелен фурор около баналната идея за символен капитал. Но тогава изводите щяха да са други. А относно истинските новобогаташи, а не за въображаемите, които авторът е привидял около Хубен Черкелов... те вече са неудобна тема. Но въпреки поддържащите се клики, в които Василев вероятно които членува, светът е голям и свободни колекционери има.
1 - 09.02.2018 14:48

але хоп
От: Yovo
Силно ме забавлява статиятя ти, Кириле.
Между твоята трактовка и Хубеновата интерпретация лежи океан. И той не е Атлантическият. Това е океанът на въображението - величина в изкуството, която, видно е, като наблюдател слабо познаваш. Понеже изложбата на Хубен е шега, а твоя текст - не, приеми и моя коментар като шега, за да затворим кръга до изходна позиция. Сполайти
1 - 11.02.2018 11:32

ангелчо
От: kolio kolev
Музикалното предаване от 80-те "Това НЕ(изложбата)и това НЕ(поетичните въздишки на Кирчо"прозвуча отново.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”