От пръв поглед ( кино), брой 6 (2930), 16 февруари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Омаен филм
Български  |  English

Омаен филм

 

„Призови ме с твоето име“ (Call Me By Your Name), 2017, Италия/Франция/Бразилия/САЩ, 132 минути, режисьор Лука Гуаданимо, продуценти: Питър Спиърс, Лука Гуаданино, Емили Жарж, Джеймс Айвъри и др.; сценарий Джеймс Айвъри (по едноименния роман на Андре Асиман от 2007), оператор Сайомбу Мукдийпром, в ролите: Арми Хамър, Тимъти Шаламе, Майкъл Стълбърг и др.
Номинации: 4 за „Оскар“ (за филм, за главна мъжка роля на Тимъти Шаламе, за сценарий, за оригинална песен), 3 за BAFTA (за филм, главна мъжка роля, сценарий) и др.
 
За пропусналите филма на So Independent имаше наваксване в Дома на киното. Така че и той се включи в „Оскар“-треската. Лука Гуаданино е направил отново филм за летни страсти и вода, но без Тилда Суинтън.
„Призови ме с твоето име“ е упоително красив. Действието се развива през 1983 „някъде в северна Италия“ и преди всичко – в живописна и пълна със знания къща от XVII век и околностите й. Елио (Тимъти Шаламе) е на 17 и е слабичко момче в еврейско семейство – чувствително, интелигентно, музикално... Плува и палува. Бащата (Майкъл Стълбърг) е американски професор по археология, майката (Амира Касар) е красива и радушна. Действието започва с пристигането на великолепния като Аполон 24-годишен бащин асистент Оливър (Арми Хамър). Както изглежда надменен, моментално обайва всички – от домакините до местните хора.
Всекидневието е протяжно и дивно – разкошна къща с отворени врати, топла семейна атмосфера, говорене на различни езици, разходки с велосипеди, интелектуални разговори, чиято тема се оказва и Бунюел, къпане в басейнче и река, шумни гости, бродене по градчето, археологически обекти, пушене, питиета, свирене на пиано и китара, книги, вкусни ястия, приготвени от неуморната Мафалда (Ванда Каприоло), секс на Елио с французойката Марсия (Естер Гарел), диско танци и натискане на Оливър с местно момиче...
От първия миг, в който младежът вижда американеца, го пробива стрела. Възприема това създание като въплъщение на древната цивилизация. В началото Оливър е резигниран, макар че бродят заедно. Из въздуха свисти напрежение. Избухва. Класичността се проектира в отношенията им. „Призови ме с твоето име“ е и куиър филм с „красиво мъжко приятелство“, и не е – тук става дума за скорострелна любов като желание, помитащо статуквото във време на табута. Но не и в семейството на Елио. Тогава все пак еднополовите връзки не са заклеймени чак така безпощадно, както през 50-те в САЩ, когато се развива действието в „Керъл“ на Тод Хейнс, създаден по романа на Патриша Хайсмит „Цената на солта“ (1952) и носител на Queer Palm от Кан 2015.
Не съм чела книгата, ала филмът „Призови ме с твоето име“ си е напълно самостоен. Драматургията на маестро Джеймс Айвъри, роден през 1928 и познат като изтънчения режисьор на „Стая с изглед“, „Хауърдс Енд“ или „Остатъкът от деня“, е елегантна и плътна. Само в края действието се разтяга безсмислено. Както и в „Голямото плискане“ (вж. „Култура“, бр. 28 от 2016), страстите градират сред жега и плуват ли, плуват, но, за разлика от онзи филм, тук ми е комфортно. Режисурата градира с психологическа филигранност чувствата на героите – хем ги потапя в общото бездействие, хем ги изолира в техен си, действен свят; хем показва екстаза, хем дава превес на романтиката. Камерата на тайландеца Сайомбу Мукдийпром бавно и феерично обикаля лица и места, интериори и поляни, прахоляк и вода, съграждайки визуална идилия. Музиката е навсякъде, просмуква атмосферата – Бах, емблематични парчета от началото на 80-те, оригинална песен...
Младият Тимъти Шаламе е крехък и дълбок, активен и наблюдателен. Чуден. Арми Хамър е едновременно дистанциран и въвлечен в неочакваното преживяване - играе на границата между привлекателен и отблъскващ. Майкъл Стълбърг е напълно различен в ролята на прозорливия и либерален баща-интелектуалец от доктора-шпионин във „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо (вж. бр. 2 от 2018). Между другото, след „Сериозен мъж“ на братя Коен, не съм го гледала в главна роля, но пък след сериала „Фарго“, сега той играе в три от филмите-кандидати за „Оскар“ – третият е „Вестник на властта“ на Стивън Спилбърг. С епизодичността на момчешката любовна случка „Призови ме с твоето име“ напомня миналогодишния „Оскар“-носител „Лунна светлина“ на Бари Дженкинс, но ако там кръгът се затваря, тук има възможност за продължение. Нещо повече - Лука Гуаданино вече се е захванал, заедно с Андре Асиман и без Джеймс Айвъри, който е отказал.
„Призови ме с твоето име“ е ефектна реплика от филма.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”