Български  |  English

И солта, и тоягите,
и жълтиците

 

 

 

 

6 февруари 2018

 

 
Доц. д-р Иво Панов e иранист, литературовед, литературен критик и преводач. Висше образование получава в Кабулския държавен университет, Афганистан, специалност “Персийска филология” (1978-1980); Азербайджански държавен университет, специалност “Източни езици и литература” (1980-1984). Защитава докторска дисертация в СУ „Св. Климент Охридски” на тема: “Нови аспекти в изучаването на поетическото наследство на Омар Хайям” (2001).
Ръководител на специалност „Иранистика” в СУ Св. Климент Охридски” от създаването й през 1993 година до днес. Ръководител на катедра “Класически Изток”, ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски” (2007-2011).
Преподава персийски език и различни иранистични дисциплини в СУ, БСУ, НБУ, Академията на МВР, Дирекция „Миграция” в МВР.
Превежда за първи път у нас рубаите на Омар Хайям от персийски оригинали. Превежда (в съавторство) от персийски език том I на „Шах-наме” („Книга за царете”) на Абулгасем Фердоуси. Автор на монографията „Омар Хайям в България”, изследваща рецепцията на Хайямовото поетическо наследство у нас. Автор на над 75 научни, литературнокритически и публицистични публикации у нас и в чужбина.
Председател на Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България (2008) и на Съюза за преводачите в България (2016).
 
- Как се промени културният статус на българския преводач през последните вече 29 години?
- За добро или за лошо, този статус има поне три измерения. В строго професионален, в международен и в обществен план. Българският преводач, надарен и високообразован, дали е член на Съюза ни или не, неизменно е в първите редици на нашата интелигенция. Да припомня само, че Съюзът на преводачите в България (СПБ) е учреден през 1974 г. от близо 250 души университетски преподаватели, научни работници, поети и прозаици, литературни критици, журналисти, преводачи... И днес в Съюза ни членуват както профилирани интерпретатори на словото, така и членове на Съюза на българските писатели, на Сдружението на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските учени... Това, само по себе си, красноречиво говори за интелектуалния статус на членовете ни.
В международен план също стоим много добре. СПБ е уважаван член на две чуждестранни организации – на Международната федерация на преводачите - ФИТ (Fédération Internationale des Traducteurs) и на Европейския съвет на асоциациите на литературните преводачи – ЕСАЛП (CEATL - Conseil Européen des Associations de Traducteurs Littéraires). Нашите представители в тях участват при възможност в годишните им събрания и работни програми, за съжаление, изцяло на свои разноски, защото Съюзът все още не може да си позволи подобни разходи. За членския внос за тези организации, който никак не е малък, също сме принудени да събираме допълнителни средства от нашите членове. А това, откъдето и да го погледнем, не е ласкателно за организация като нашата.
Същевременно се разшириха възможностите за квалификация на българските литературни преводачи, преводаческата професия както у нас, така и в Европа все повече се разбира като учене през целия живот. Български преводачи осъществяват творчески престои и вземат участие в преводачески ателиета в такива авторитетни европейски културни центрове, като Европейския преводачески колеж в Щрален, Германия, Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция, Преводаческия колеж „Лорен” в Швейцария и др.
Няколко български университета създадоха магистърски програми „Преводач-редактор”, където преподават наши изтъкнати колеги, а завършилите млади хора се посвещават на преводаческото поприще.
От друга страна, налице е известно подценяване на ролята на българския преводач и на нашия Съюз от някои държавни институции. Отдавам го на задъханото политическо противоборство, на свръхдинамичния ни обществен живот и на неглижирането на хуманитаристиката. Питам се, нима нашите управници не разбират, че хуманитаристи от чужбина не могат да си внесат, специалисти по точните науки - да, но хуманитаристи - не! Тук разговорът ни опира до глобалния въпрос за незавидното състояние на културата в днешната ни реалност. И ако ние не го кажем, не го изкрещим, ако не настояваме за неотложни промени, няма кой друг да го стори! А присъствието ни в този мимолетен живот ще си остане само фон на обгръщащата ни уязвена духовност! В това отношение виждам важната роля на вестник „Култура” и на неговия екип като рупор на тази борба за просветеност. И не проумявам лекотата, с която бе предначертано бъдещето на този наш български културен флагман. И се бунтувам!
- В какво състояние заварихте Съюза на преводачите - и какви са основните цели, които искате да постигнете като негов председател?
- Заварих Съюза на преводачите в България обезсилен от мъчителните му битки за буквално физическото оцеляване, за съхраняването на и без това оскъдната му собственост, за запазването на двете му стопански звена – издателство „Панорама” и Бюро „Преводи”, подложени ката ден на нелоялна конкуренция отвън... За измеренията на тази непочтена конкуренция ще ни е необходимо поне още едно интервю. Най-печалното е, че имахме и случай, в който това безчестно съперничество бе толерирано, волно или неволно, от висшия ни законодателен орган, от Парламента. И той остана безмълвен към протеста ни... Ще спестя недостойните подробности.
Впрочем, положението на СПБ не се различава съществено от това на другите творчески съюзи. Макар че може би единствено СПБ не разполага с недвижима собственост, със свой собствен дом, в който да работи в полза на обществото. Ще припомня само, че Съюзът на преводачите в България е сдружение за осъществяване на общественополезна дейност и всичките ни усилия са насочени в тази насока. И за разлика от юридическите лица, регистрирани по търговския закон, като организация с идеална цел, СПБ развива стопанска дейност единствено за да може да работи в полза на обществото. Ще посоча само последната ни инициатива, свързана с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Въпреки ангажираността на голяма част от членовете ни по време на заседанията му, ние формирахме допълнителен екип от 20 преводачи с 14 езика, който при извънредно възникнала необходимост от устен или писмен превод по време на Европредседателството ни да окаже безвъзмездна помощ на Министерството на културата и на Столична община. За което институциите бяха уведомени своевременно.
Но нека се спра и на някои от проблемите, съпътстващи ежедневието ни. През последните тридесет години Съюзът ни бе принуден да сменя пет пъти своя адрес. Днес единствено благодарение на съпричастността на дирекция „Култура” на Столична община сме приютени в малко помещение от двадесетина квадратни метра на шестия етаж в сградата на Столична библиотека. Естествено, при този номадски живот трябваше да се лишим от почти цялото си движимо имущество, както и от ценната библиотека, събирана четири десетилетия. По неволя подарихме редки речници, художествена, научна и справочна литература на читалища, училища и университетски библиотеки. А за да можем да покрием разходите по нескончаемите ни преселения, се принудихме да продадем и значителна част от ценната ни картинна колекция...
За целите, които си поставям през моя мандат като председател на СПБ? Дано не прозвучи прекалено амбициозно, но бих бил щастлив, ако с усилията на настоящото ръководство оставя Съюза на преводачите в България сплотен, здраво стъпил на краката си, със самочувствие, че е важен фактор в духовния ни живот, с нараснал обществен авторитет, финансово стабилен и със свой личен дом. За това ще разчитаме както на собствените си сили, така и на съдействие от страна на държавата. Разбира се, всички ние сме наясно с новите реалности на пазарната икономика, но все пак, за организация със статут като нашия е нормално да разчита на публичните институции, за които работи. Силно се надяваме, че влизането в сила на измененията и допълненията в ЗЮЛНЦ ще подпомогне дейността на нестопанските организации в обществена полза.
- Какво прави Съюзът, за да защити правата и интересите на своите членове? Как изобщо преводачът съществува в правния мир?
- Съюзът на преводачите в България представлява своите членове и защитава техните професионални, авторски и творчески права. Същевременно работи и за издигането на престижа на преводаческата професия. Откакто бях избран за председател на СПБ, с колегите ми в Управителния съвет се борим за достойното заплащане на преводаческия труд, както и в защита на авторските права на българския преводач. Всяка година на нашия сайт обявяваме защитни тарифи за заплащането на различните видове превод. Въпреки това, до нас постоянно достигат сигнали за унизително ниското заплащане, което получават немалко наши колеги. Тъй като защитните ни тарифи са с препоръчителен характер, ние нямаме нито юридически, нито пазарни лостове, с които да ги налагаме и защитаваме. Обърнете внимание на следния парадокс. Бюро „Преводи” към СПБ стриктно се придържа към принципа неговите сътрудници да получават възнаграждение за труда си според обявените защитни тарифи. Но след като на пазара същата услуга се предлага на двойно по-ниски цени, нерядко с много по-ниско качество, Бюро „Преводи” се лишава от голяма част от клиентите си. С една дума, оказва се неконкурентоспособно. На практика, пазарната икономика се оказва несъвместима със социалната защита, която се стремим да оказваме на преводачите. Тук отсъствието на адекватна правна рамка отново се чувства болезнено. А знаете ли колко пъти са се обръщали към нас, след като в началото са предпочели някоя преводаческа нискотарифна фирма и тя е направила некачествен превод, ние отново да осъществим същия превод. Вече на нашите цени. Получава се до болка познатото „И солта изядохме, и тоягите отнесохме, и жълтиците си платихме!”. А знаем, че има и случаи, в които преводачи извън нашия съюз са давани на съд заради негодния превод, който са направили и който е нанесъл вреди на възложителя.
В защита на интереса на заклетите преводачи оспорихме някои предлагани промени, като изпратихме нашата проектонаредба за съдебните преводачи в Министерството на правосъдието. Качихме я и на сайта ни. Уви, на този етап разполагаме само с мълчание от отсрещната страна. Реагирахме своевременно и на промените, които Министерството на външните работи предложи за преводачите на документи и за начините на тяхната легализация. Мнението ни отново не беше чуто. СПБ се включи и в подписката за защита на предаванията за чужбина на БНР. И не само това – Съюзът ни излезе с открито писмо до генералния му директор. И заедно успяхме!
През последната година с цялата си тревожност пред нас стои и проблемът за защитата на литературния преводачески труд, а и на критиката и теорията на превода от кражби. И в това отношение направихме немалко. Но предстои дълъг път. Защото проблемът с кражбите не се свежда единствено до присвояване на текстове, преведени от друг специалист. Проблемът се отнася и до качването на цели произведения в интернет без съгласието на издателя и на преводача, и до копирането на цели книги, и до ограбването на преводаческия труд чрез обидно ниското му заплащане.
Важно е, че борбата за защита на авторските права вече навлезе и в медийното пространство. Знаете за пресконференцията, проведена на 10 януари в БТА, на която присъстваха писателят Христо Стоянов, Бойко Ламбовски, председател на българския ПЕН-център, Галя Дянкова от Асоциация „Българска книга”, Аглика Маркова и Рада Шарланджиева от СПБ. Темите, които бяха повдигнати, са изключително важни за Съюза на преводачите в България - защита на авторското право и належащи изменения в ЗАПСП и НК. Ще продължаваме да ги отстояваме!
А въпроса ви как изобщо преводачът съществува в правния мир бих разделил на две. Първо, преводачът, както всеки член на обществото ни, е част от този правен мир. Наши преводачи работят в Правораздавателната система, в Държавна агенция „Национална сигурност”, в ГДИН, в центровете за бежанци и мигранти. В СПБ имаме специална секция „Научна и техническа литература и заклети преводачи”, в която членуват и специалисти по точно този вид юридически преводи.
Второ, което вероятно е същността на въпроса ви - как преводаческият труд е защитен в юридически план. Поне засега не разполагаме със задоволителна правна уредба за авторските права на преводачите. Все още търсим здрава правна почва, на която да стъпим, за да можем да защитим българския преводач.
- Как си обяснявате причините за последните скандали, свързани със „заимстването” на преводи?
- „Заимстването” на преводи или на части от тях в литературните среди се нарича „плагиатство”, т.е. кражба на интелектуална собственост. И доколкото СПБ разполага с неопровержима експертиза, смятам, че такова деяние е извършено от проф. Владко Мурдаров. В случая предполагам, че става въпрос за явление. Явление, продължило безнаказано години наред. Причините за появата му у нас тепърва ще се изясняват и анализират, но при всички случаи, ако извършителите на подобно деяние не винаги биват подвеждани под съдебна отговорност, то поне задължително трябва да бъдат подлагани на обществено порицание.
Впрочем, сигурно си спомняте, че през 1999 година, съвместно с вас и вашия вестник „Култура”, поведохме борба срещу друго подобно явление, наречено от мен „ЙорданМилевщина”. Публикацията бе озаглавена „Йордан-Милевият Омар Хайям”, тя и до днес може да се прочете на вашия сайт. Без ни най-малко да се лаская, мисля, че тази формулировка и сега е актуална. Така че не трябва да има никаква снизходителност към подобни прояви.
- Как може да бъде възстановена ролята на критиката на превода?
- В СПБ има специална секция „История, теория и критика на превода”, чиито членове са изявени специалисти в тази област. Стремим се да даваме гласност в пресата или в интернет на редица техни теоретични и практически разработки. Експертните си становища качваме на нашия сайт.
Всяка година в Деня на преводача, 30 септември, СПБ прави преглед на преводната продукция през изтеклата година. Понякога провеждаме и тематични обсъждания, каквито бяха например семинарите „Преводна рецепция на балканските литератури”, „Преводна рецепция на европейските литератури”, „Преводна рецепция на произведения от Близкия и Далечния Изток”. В повдигнатата дискусия за превода на приказките на Братя Грим, в която активно участваха наши членове, бяха поставени и ред теоретични проблеми. Като цяло се стремим да стимулираме оперативната критика в отговор на тревожно ниското качество на някои преводни издания.
За съжаление, свидетели сме на опошляването на културния вкус, на стряскащия темп на намаляване на интереса към книгата, особено сред младото поколение. Да не говорим за отношението към специализираната литература. Нашето призвание го виждам в това да поддържаме интригата към критиката на превода и научния интерес към нея чрез пренасянето й в полето на по-атрактивното интернет пространство.
- Има ли срив на академичните филологии у нас? Как се сменят поколенията в преводаческата професия в България?
- Срив може би няма, но чувствително намалява броят на студентите в тези специалности. Както впрочем е навсякъде в образованието у нас – и в средното, и във висшето. И този факт, за съжаление, е свързан с мащабите на демографската криза, застигнала обществото ни. Чудно ми е какво още трябва да се случи, за да видим този проблем в стряскащите му измерения? Народът ни изчезва! Къде са не на думи родолюбците сред нашите политици? Като представител на академичната общност, ще споделя още една тревожна тенденция - обезпокоителното понижаване на общообразователното ниво на нашите деца, на нашата младеж. И това се забелязва с невъоръжено око. Има, разбира се, и изключения, но общата картина буди не по-малко основания за притеснение за бъднините на българския род. За да завърша обаче с нещо оптимистично, ще споделя, че през последните две години членове на нашия Съюз станаха доста на брой талантливи млади преводачи.
Въпросите зададе Марин Бодаков
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”