Думи срещу думи ( литература), брой 7 (2931), 23 февруари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Младата вещица и промените
Български  |  English

Младата вещица и промените

 
Дьорд Драгоман. „Клада“. Превод от унгарски Адриана Петкова Пападопулос. ИК „Ерго“, 2017 (2014), цена 17 лв.
 
Роденият в Трансилвания Дьорд Драгоман нашумя преди години с втория си роман „Белият цар“, а „Клада“ излиза на унгарски девет години по-късно и по сходен начин поставя подрастващ разказвач насред обществения прелом от 1989-90. Този път в центъра на вниманието е тринайсет годишно момиче, издирено от непознатата си баба в интерната за сираци, след като родителите му загиват в катастрофа, а в същото време рухва комунистическият режим в неназованата, но силно напомняща Румъния страна. В атмосферата на всеобща подозрителност и гняв, момичето се бори с принуди от всякакъв характер; в тази борба колкото помагат, толкова и пречат тайнствените вещерски умения, които баба и внучка споделят. Фантастичният елемент е съществен за романа, той отваря готически прозорец над мрачния посткомунистически бит и отразява силното въображение на главната героиня.
Драгоман навярно бързо си е дал сметка, че не би било добре момичешката гледна точка да обсеби целия роман. Затова в повествованието са втъкани и реминисценциите на бабата – унесени, забързани монолози, които трептят на границата между помисленото и изговореното. През тях се задълбочава – без да се разплете – семейната, но и обществената история, зазвучава един втори разказ за времето на Втората световна война и Холокоста, когато бабата е на същата възраст, на която е сега внучка й. Така постепенно се налага внушението за цикличност и продължителност, за съдбовна свързаност между живота на двете героини, но и между събитията в двата исторически момента. Внушение, което работи в синергия с мотива за вещерската дарба. Затова и романът внимателно вплита похвати от магическия реализъм и от готическия роман – всъщност, от самото начало образът на младата героиня се вписва в готическата типология.
Едно от силните решения на романа е да демонстрира, че с падането на диктатора порядките в страната не се променят: институционалният и междучовешкият тормоз продължава. Училището е несъмнено подходяща сцена за подобни отношения. А най-въздействащото е, че текстът съвсем не смята да разсъждава върху този континюитет на насилието, тъй като разказвачката го приема за нещо съвсем естествено.
Насилието като безусловна даденост – това беше една от силните страни и на „Белият цар“. И тук трябва да се посочи, че приликите между двата романа са доста. Сходната рамка на юношеската гледна точка към политическите катаклизми от 1989-90 несъмнено предпоставя такива прилики. Фрагментарното повествование, изградено върху последователност от сцени из живота на протагониста, допълнително сближава двете произведения. Като се има предвид какви сериозни способности демонстрира Драгоман, жалко е, че на моменти „Клада“ звучи като „римейк“ на предишния роман, като опит да се повтори успехът със същите средства.
Не само заради сравнението с „Белият цар“, пред тази книга се оформят сложни задачи. Първо, да влезе до такава степен в съзнанието на тринайсет годишно момиче е задача с повишена трудност за писател мъж. Второ, похватите на магическия реализъм, приложени към действителността на Централна и Източна Европа, лесно биха могли да прекрачат в съмнителна екзотизация, както нерядко сме свидетели. Трето, политическият заряд на романа би могъл да се идеологизира по начин, нежелателен за художествено произведение. Четвърто, конструирането на „генерична“ страна от Източния блок с отказ от директни референти към действителността може да направи художествения свят твърде смътен.
За чест на Драгоман, трябва да се каже, че е успял да избегне всички тези възможни провали и романът му никъде не се подхлъзва по заледената територия, на която танцува. Обаче остава едно усещане, че начинът, по който запазва равновесие, е по-скоро, като избягва рисковете, вместо да ги посреща. Мъдра стратегия всъщност, но го прави малко твърде предпазлив, а ми се струва, че оттам идва склонността към многословие и изпадане в подробности, сякаш се застрахова да не бъде разбран погрешно. Само че така действието става мудно; романът щеше да спечели от повече динамика или пък от намаляване на обема. Тук и фрагментарната структура като че ли малко разводнява сюжета, защото след всяко драматично преживяване идва я изпитване в час, я месене на хляб у дома. Но и с тези уговорки, „Клада“ остава стойностен роман, който затвърждава Дьорд Драгоман като един от значимите актуални гласове на централноевропейската литература.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”