Български  |  English

Полски работи

 
Въпросът дойде откъм дъното на залата. Зададе го израелският разследващ журналист Ронен Бергман, който работи в ежедневника „Йедиот Ахронот”, сътрудничи на „Ню Йорк Таймс” и току-що издаде една история на Мосад, вдигнала голям шум (Rise and Kill first. The Secret History of Israel’s Targeted Assassinations, Random House). Въпросът бе предназначен за полския министър-председател Матеуш Моравецки, който присъстваше на 17 февруари, четвъртък, на 54-ата Мюнхенска конференция по сигурността.
Напомняйки, че той самият е син на жена, оцеляла от Холокоста, г. Бергман запита г. Моравецки за предизвикалия полемика закон за паметта, приет наскоро във Варшава, който предвижда наказание за „приписване на нацията или на Полската държава, въпреки фактите, на престъпления срещу човечеството”. Текст, който предизвика протестите на доста държави, между които САЩ и Израел, както и негодуванието на историци от целия свят, но който – въпреки всичко – полският президент подписа на 6 февруари.
„Ако разкажа историята на майка ми в Полша, ще бъда смятан за престъпник. Какво всъщност искате да направите?” – попита г. Бергман. В същата зала, където току-що бяха взели думата германският министър на външните работи Зигмар Габриел, британската министър-председателка Тереза Мей, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и където се канеше да се появи и министър-председателят на Франция Едуар Филип, въпросът отприщи буря от аплодисменти.
Седнал на сцената редом до австрийския канцлер консерватор Себастиан Курц, който дойде на власт по същото време като него, през декември 2017, и ръководи правителство, в което влиза крайно дясната Партия на свободата, г. Моравецки отговори възможно най- спокойно. „Това не е наказуемо, няма да бъде смятано за престъпление да се каже, че е имало и престъпници поляци, както е имало и престъпници евреи, престъпници руснаци, престъпници украинци, а не само германски престъпници”, каза той, преди да оправдае закона, внесен от неговото правителство, ръководено от ултраконсервативната партия Право и справедливост (ПиС).
Няколко минути по-късно г. Бергман коментира в Туитър изказването на г. Моравецки: „реакцията му е невероятна”.
Ръководителят на правителството продължи с обясненията си: „Само за 2017 г. полските посолства са реагирали 260 пъти на израза полски лагери на смъртта, полски лагери на унищожението. Всъщност, госпожи и господа, полски лагери на смъртта не е имало, имало е немски нацистки лагери на смъртта; и самият факт, че днес се обясняваме по това, е следствие на нашата история. В продължение на петдесет години след края на Втората световна война, четирийсет и пет, за да бъда точен, ние не можехме да защитим нашата кауза. Нямаше независима полска държава”, каза г. Моравецки.
Наблягайки на помощта, оказана от поляците „на техните еврейски братя и сестри” по време на войната, той заключи: „Разбира се, че няма да има никакви преследвания за хора, които казват, че е имало убийци поляци. Но не можем да се съгласим да се смесват убийците и жертвите, тъй като това би било обида за всички евреи и за всички поляци, които страдаха ужасно през Втората световна война.”
Това обширно изказване на полския министър-председател в Мюнхен съответства на решимостта на Варшава да защитава методично своята репутация и решимостта й да цивилизова историографията въпреки полемиката, която все пак вгорчи добрите връзки с Израел.
В писмо, датирано от 12 февруари, председателят на полския Сенат отправи призив към поляците емигранти да бдят над доброто име на родината. „Моля ви да документирате и да разобличавате всяка антиполска проява, както и мнения и писания, които ни обиждат – писа той. Моля ви да информирате посолствата ни, консулствата или почетните консули за всяка декларация, поставяща под въпрос доброто име на Полша.”
Томас Видер, Мюнхен
Le Monde, 17 февруари 2018 г.
 
Разговор с Ян Томаш Грос
- Защо полският Сенат гласува закон, предвиждащ глоби или затвор за онези, които приписват „на нацията или на държавата” престъпления, извършени от нацистите в окупирана Полша?
- Този закон, внесен от националистическата ПиС, която има мнозинство в Диетата в Сената, според мен, има антисемитски подтик. Фактът, че израелските политически ръководители изразиха протест, докато Диетата гласува закона на първо четене, окуражи мнозинството полски сенатори да одобрят този текст, за да покажат на полското обществено мнение, че няма да отстъпят пред исканията на евреите.
За Право и справедливост е изключително важно Полша, която твърде дълго е била на колене, да се вдигне и да се изправи срещу чуждите сили, срещу Германия, Европейския съюз, срещу „евреите”. Това е изключително радикален националистки дискурс. Става дума да се прокламира силно и високо ”Първо Полша!”. Естествено, фактът, че мнозина полски изследователи през последните двайсет години направиха важни разкрития върху съпричастността на много поляци в преследването на евреите през Втората световна война, е напълно непоносим за тази партия.
Тя не може да слуша за тези трудове, които атакуват мита за една Полша – вечна жертва, дълбоко наранена от конфликтите от ХІХ век и предадена от Съюзниците през Втората световна война. Основателите на ПиС, братята Качински, активни антикомунистически фигури, искат да се представят като единствените герои на полската история.
От основаването си през 2001 г. тази партия разгръща реториката на омразата. Тя изключително успешно мобилизира общественото мнение срещу бежанците, които идват в Европа, сочейки ги като носители на болести. Корените на тази реч са в антисемитизма. Мобилизацията се извършва с помощта на църквата. Мнозинството католици следват отец Тадеуш Ридзик, духовния водач на ПиС, който е начело на медийна империя, включваща радио Мария, известно с антисемитизма си.
- С какво е опасен този закон?
- Той е опасен с това, че правосъдието ще може да преследва полските изследователи, които работят върху Холокоста и върху участието на поляци в преследването на евреи – казано другояче, последните изследвания няма да бъдат публикувани. Много учители няма да се осмеляват да говорят за това на учениците си. Този закон засилва незнанието – и днес все още мнозинството от населението мисли, че поляците са страдали повече от евреите през Втората световна война, което очевидно е невярно.
И накрая, този закон е опасен за Полша, защото я изолира още повече. Този режим, който влоши отношенията между Полша и Европейската комисия, Германия и Франция, се държи самоубийствено. Законът може да постави под въпрос добрите отношения, които Полша поддържа със САЩ и Израел. И двете държави всъщност предупредиха полското правителство за рисковете от този текст.
- В каква степен този закон се вписва в климата на недоверие към историците?
- Текстът е допълнителен етап в борбата, която ПиС води, за да сложи намордник на историците, които работят по тази тема. Подобен закон беше вече прокаран, когато ПиС беше на власт между 2005 и 2007 г. Този текст, наречен „законът Грос”, имаше за цел да забрани излизането на моята книга Страхът – Антисемитизмът в Полша след Аушвиц, която бе публикувана в САЩ.
Въпреки че бе гласуван от парламента, този закон бе признат за антиконституционен от Конституционния съд. Преди две години бях привикан в прокуратурата с мотива, че съм бил обидил полската нация. В една статия аз поддържах тезата, че поляците са избили повече евреи, отколкото германците през Втората световна война, нещо, което е очевидно за мнозина историци. Прокурорът се произнесе за прекратяване на делото, но правителството му нареди да не го прави. Предстои развитие.
Le Monde, 8 февруари 2018 г.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”