Български  |  English

Германия – коалиция на здрачаване

Липса на нови лидери

 
Отказвайки се от Министерство на финансите, Ангела Меркел изпадна в беда. Собствената й партия я подложи на ожесточена критика. Дали това е краят на нейното канцлерство?
Времето на символичния ромб отмина. В по-добрите дни, когато канцлерката няма особени проблеми, тя притиска върховете на пръстите на двете си ръце. Твърди се, че сестра й, която е физиотерапевт, й препоръчва този специфичен начин да държи ръцете си. Трябва да излъчва спокойствие и стабилност - вътрешно и външно. Съветът помага. Някои скептици пък подозират, че Меркел работи с някакъв магически знак.
Но спокойствието отминава на заден план. Когато наскоро, между коалиционните преговори, Ангела Меркел представя възпоменателна монета, посветена на Хелмут Шмит, ромбоидният символ е изчезнал.
Меркел седи в залата, но като че ли не чува изказванията на другите. Упорито чупи пръсти, мачка с палеца и със средния пръст на дясната си ръка показалеца на лявата и обратно. Когато най-накрая и на нея й е дадена думата, тя отдава дължимото на „решителността, водена от разума” на Хелмут Шмит. „Никое въодушевление не трябва да бъде по-голямо от трезвата страст към практичния разум” - цитира Меркел канцлера на кризите, когото тя чувства по-близък в сравнение с когото и да било от останалите й предшественици.
Меркел е наясно, че ще трябва да предаде поста на финансовия министър в ръцете на Социалдемократическата партия. От сряда това става съвсем официално, а възмущението в ХДС е свързано преди всичко с прекомерната трезвост и с отсъстващия ентусиазъм у партийната председателка.
Много християндемократи са ужасени от коалиционното споразумение, което ще остави на партията им незначителни ресори: министерството на икономиката, което не носи отговорност за почти никой закон; министерството на отбраната, което се бори със скандални поръчки; и няколко министерства, за които бившият канцлер Герхард Шрьодер измисли думата „гедьонс” („Gedöns[1]”).
„Уф! Поне все още държим канцлерството”, пише саркастично в туитър народният представител от ХДС, излъчен от Брухзал, Олав Гутинг. Коментарът му отговаря на всеобщото настроение. Той на часа прави известен финансовия експерт, който в продължение на година и половина си седи в Бундестага.
„Министерството на финансите е основното свързващо звено”, казва Гутинг. Той всекидневно е ставал свидетел на овластяващата мощ на висшия финансов ресор. ХДС сякаш е изпуснал от ръцете си „същността на марката си”, „черната нула” на Шойбле и бюджетната стабилност. „Аз също обвинявам нашето ръководство за тази загуба”, казва той.
Като цяло, упрекът, който отправят много от социалдемократите срещу Мартин Шулц заради това, че напуска председателския пост, е в духа на този към Меркел: за да спаси собствения си пост, тя е продала душата на партията. В дебатите основният спор е около фигурата на Меркел. Номинирането на близкия й довереник Петер Алмайер, който е приятел на Европа и безгрижен гражданин на Саарланд, за министър на финансите не успя да зарадва критиците на Меркел в по-голяма степен от трезвия гражданин на Хамбург Олаф Шолц, който досега изключително добре е пазил парите си.
Но не това е основният проблем. Тук говорим за целостта. И Меркел го знае. Затова предпазливо се включи в неделното предаване по ZDF „Директно от Берлин”. Така тя постъпва винаги. Винаги, когато бримката около врата й започне да се стяга, Меркел се появява по телевизията.
Ясно е било винаги, че след федерални избори образът на канцлерката става мрачен. Като да се смрачава. И дори ако коалицията със Социалдемократическата партия сработи, нещо - далеч не сигурно, то най-късно до 2021 г. Меркел ще спре да се кандидатира за избори. Ето защо днес всички гледат какво ще бъде след това.
Именно това е причината, поради която Меркел толкова дълго има колебания за кандидатурата си. Днес всичко е по-лошо от преди: имаме неочаквано слаб резултат на изборите; провалени преговори за коалиция „Ямайка”; трудно договаряне с борещата се с хаоса ГСДП; реална възможност, кажат ли социалдемократите „не”, да последва правителство на малцинството, сформирано от тях. Не стига това, ами сега Меркел трябва да се оправдава, че се е отказала от Министерството на външните работи, което новото ръководство на ГСДП по-скоро няма да иска след оттеглянето на Шулц. Но решенията от коалиционните преговори не подлежат на преразглеждане...
Възмутени критични гласове се чуват навсякъде в партията и около нея. „ХДС се е превърнала в най-обикновена машина за поддържане на властта; социално-политически партията е напълно лишена от идеи”, казва историкът от Майнц Андреас Рьодер, християндемократ и член на кабинета в сянка при последните избори за местен парламент в Рейнланд-Пфалц. „Би било наивно да вярваме, че след дванайсет години като канцлер, Меркел ще е в състояние да преоткрие себе си”. Мъжът от ХДС смята, че управлението на Меркел е на ръба на пропастта. „Историческият опит показва, че може да възникне инерционна сила, която да завлече всичко надолу. И тогава няма да има никакви спирачки”.
Тази седмица се надигна ураган от дълго сдържани критични гласове. „Ако ХДС приеме това унижение, това би означавало, че партията сама се е предала”, провикна се старият конкурент на Меркел - Фридрих Мерц. „Изобщо не разбирам защо при положение, че не се вижда никаква необходимост, ние се отказваме от Министерство на финансите”, заядливо подаде бившият експерт по вътрешнополитически въпроси Волфганг Босбах.
Изказват се не само „обикновените заподозрени”. Най-интересната роля изпълнява младият министър-председател на Шлезвиг-Холщайн Даниел Гюнтер. По отношение съдържанието на политиките, той не се отдалечава особено от канцлерката, но настоява да се мисли за времето след Меркел. „При разпределянето на отделните министерства Съюзът „не успя”, казва той. И веднага предупреждава: сега Меркел има „шанса”, нареждайки кабинета, „да се погрижи за нови лица”.
А къде всъщност е Йенс Шпан[2]?
Скептиците оценяват като провокация не само разпределянето на министерските кресла, но и списъка с кандидатите за министри, разпространяващ се из Берлин. Алтмайер – бъдещ министър на икономиката, Урсула фон дер Лайен - министър на отбраната, последвани от редица верни довереници на Меркел. Канцлерката вече е планирала и информирала, че подмладяването на министерския състав означава преди всичко едно - повече жени. С този ход Меркел елиминира повечето си критици.
Те обаче надушват шанса си – момента, в който след сключването на коалиционното споразумение Меркел заема отбранителна позиция. Като предпазна мярка от кабинета й обявиха, че широко разпространяваните списъци с имена на министри са изцяло спекулативни. Меркел е отворена по въпроса за кандидатите. Освен това, празен стои и столът на генералния секретар на ХДС – фигурата в партията, която отговаря за оперативната й дейност. Постът е овакантен, откакто досегашният „титуляр” Петер Таубер не е в състояние да изпълнява задълженията си поради здравословни причини.
Младите в партията се целят именно към него. А разпределянето на ресорите се приема за възможното „начало на края на народната партия ХДС”, недоволства Карстен Линеман, председател на Асоциацията на малките и средни предприятия към ХДС. „Днес ни е необходим знак, че в това федерално правителство ще настъпи обновление – както сред министрите, така и сред държавните секретари” - казва Паул Цимяк, шеф на Младежкия съюз на Германия. Но най-удивляващ е човекът, който от сряда не е промълвил нито дума. Къде ли се е покрил Йенс Шпан?
Още по време на преговорите за коалиция „Ямайка” досегашният държавен секретар на Министерство на финансите Йенс Шпан непрекъснато дава интервюта. За последно шумно се обявява за правителство на малцинството. А това означава - повече министерски постове и по-малко възможности канцлерката да се забавлява. Сега, с политическия си възход, Шпан се надява да има успех и с голямата коалиция. Просто Меркел има толкова големи проблеми, че ще трябва да осигури на персоналния си враг атрактивен пост или в правителството, или дори в партията. Това обяснява мълчанието й спрямо призивите за подновяване на политическите фигури, отправяни от политическите й приятели. Ако канцлерката не успее да назначи свои хора или не само свои хора на високи постове, и след нея въпросът за посоката на управлението отново ще бъде поставен на дневен ред. Днес става дума и за политическото наследство.
Ситуацията напомня за късните Конрад Аденауер и Хелмут Кол - двамата християндемократи, управлявали продължително време. Меркел възнамерява, за разлика от предшествениците си, да избегне фазата на парализа и преждевременно да потърси свободни ходове за напускане на властта. Но политиката не функционира по този начин, със сигурност не и в демократичните държави. Трябва да се намери някой, който да я събори – или друга успешна партия, или избирателите, или критиците в собствените й редици.
В случая с Кол опит правят неговите противници. Това е еднократна операция, извършена от обединените сили, избиращи канцлер в ХДС. През далечната 1989 г. Лотар Шпет, Хайнер Гайслер и Кирт Биденкопф влизат в заговор срещу властния и егоманиакален политик. Сриването на Стената осуетява плана им. Краят идва отвън: Кол е победен през 1998 г. от социалдемократа Шрьодер. През 1961 г. Аденауер получава от коалиционния си партньор Свободната демократическа партия (СДП) план за действие в оставащото му време.
След две седмици, на 26 февруари, членовете на ХДС ще се съберат в Берлин за конгрес на партията. Ясно е, че ще има необикновено оживени дебати по въпроса за взаимоотношенията на християндемократите с останалите. По всяка вероятност, по други теми няма да се говори. Никой не очаква коалиционното споразумение да бъде отхвърлено. И ако се надигнат критични гласове срещу кадровата политика, бойният им заряд ще е в определени граници.
Ето защо надеждите на онези, които възприемат скептично Меркел, ще идват от другата страна – откъм Социалдемократическата партия (CДП). „Най-доброто решение би било да захвърлим зад гърба си коалиционното споразумение и с нови лидери да се подготвим за нови избори”, казва историкът Рьодер. „Не на „Groko[3]”, при положение, че имаме съюз с „Jusos[4]”. Нейният лидер Кевин Кюнерт, който така или иначе е новата политическа звезда на страната, за някои християндемократи предстои да се превърне в носителят на надеждата.
Frankfurter Allgemeine Zeitung, 11.02.2018
Превод от немски Ирина Илиева


[1] Може да се отнесе към диалектна форма, означаваща нещо, което се влачи насам-натам.
[2] Йенс Шпан (16 май 1980) е член на ХДС. Той е най-младият член на германския федерален парламент, избран още през 2002 г. на 22-годишна възраст. Оттогава той е избиран и в XV, XVI и в XVII Бундестаг. Освен това е един от основните спонсори на пенсионната реформа в Германия. Сочен е за една от възможните фигури, които могат да заменят Ангела Меркел на поста канцлер на Германия.
[3] Groko –„Гроко” - съкратена форма на Große Koalition – „Голяма коалиция”
[4] Jusos –„Юзос” - младежката организация на Социалдемократическата партия
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”