Български  |  English

Интервю с началник

 

Има напредък в интервютата на bTV с премиера Бойко Борисов. Никакво ядене не бе споменато! Тоя път не стана дума нито за картофи, нито за сланина. По-префинено беше – между Мадрид и Париж вървеше работата. Този път Борисов беше безпощаден към водещия Антон Хекимян. Обясни на зрителите, че не той е поканил телевизията в кабинета си (който бил кабинет на народа, уточни), а телевизията била настояла интервюто да се проведе там. Да започнеш разговора с намек колко бутафорна е журналистиката, е доста хитър ход на тенорите и вокалите на Борисов.
Операторите не се справиха да снимат името на Конвенцията срещу домашно насилие, нито пък картата на Юнкер, а друго интересно нямаше. Редяха се метафори за справедливост и твърда ръка.
За 30 минути не Борисов беше медийно отразен, а той успя да отрази медиите в премиерското си огледало. Беше като в картина на Веласкес – не виждаме това, което той вижда, но погледът му ни подсказва какво да си въобразим. Виждам твоя началник – каза интервюираният и погледна встрани към дъното на кабинета си, зад рамото на водещия, чиято работа се състоеше в носене на една папка с 500 хорски въпроса. Кой ли седеше там?
Представете си, че не знаете нищо за медиите в България. Ако слушате само този разговор, картината изглежда така: заплатата на журналист в bTV е по-голяма от заплатата на премиера (а пък на премиера му е обидно, че отговаря за милиарди левове, а получава по-ниска заплата).
Борисов правилно каза, че ако не дава високи заплати на чиновниците в министерствата, ще напуснат и ще отидат в частни фирми. Но не каза, че отговорността на учителките в детските градини, вярно, не е за милиарди левове, ама е по-голяма. Не е проблемът във високите заплати на депутатите и в министерствата. Проблемът е в разликата с ония, дето не отговарят за милиарди, а за значително по-малко, но отговарят за хора. И Хекимян толкова искаше да го пита за пенсиите и за детските надбавки, но така и не успя. Нищо, другия път! Колко пъти още има да носи по 500 въпроса, ехе…
Та на журналистите им е по-голяма и от на премиера заплатата, видя Борисов. Освен това, в медиите ни има един собственик, видя в огледалото пак той.
Ако следваме погледа на Борисов, той видя началника и на „Юлен“, и на Би Би Ти. Премиерът няма нищо против Цеко Минев да е шеф на „Юлен“, даже Банско да е на десето място сред зимните курорти. Няма нищо против и Пеевски да е шеф на медия. Даже България да е все пак на 109 място по свобода на словото. Това, последното, той не го каза, аз го казвам – понеже винаги може да сме и по-надолу. Въпросът на премиера за заплатата на Хекимян почти напомни за въпроса на вицепремиера за стола на Цолова. Та си представете, че не знаете нищо за медиите и слушате това интервю… една заплата, един шеф на медии, една минута. Всичко е по едно, почти като една държава, една партия...
Премиерът успя да промени дори измеренията на една минута телевизионно време. Тя е равна на четири минути след това интервю. Имаме минута!, предупреди Хекимян. Не, ще имаме повече, защото това е важно! – отсече премиерът и за три минути показва карта, намеси Трифон Зарезан, Свети Валентин, Народния съд и мача Мадрид - Пари Сен-Жермен. Ще ни отрежат от ефира? – простена Хекимян. Няма кой да ни отреже!, го успокои събеседникът му и се видя в ролята на коментатор на мачове по телевизията.
След това интервю факултетите по масова комуникация трябва да се преименуват на факултети за тенори и вокали, и други такива.
Борисов рече, че има един медиен човек в президентството, който пише речите на президента. И рече още, че го помни от Би Би Ти, Още от телевизията на Пеевски го помня. Някакво библейско време все едно се появи в спомените му. А след това попита Хекимян: Кой беше изпълнителен директор на Би Би Ти? Не помниш ли? Е, колко обичаш да не помниш? Водещият пък каза: Помня. Но е важно да го каже събеседникът. Това, последното правило на Хекимян, да знаете, че не съществува. С него можеш да останеш, но в историята на микрофоните, не на журналистиката. Защото, ако помнеше Хекимян, както заяви, щеше да поправи премиера, че нещо бърка. И нямаше да се налага президентският речотворител Иво Христов след това да обяснява, че не бил изпълнителен директор на телевизия на Пеевски, ами на Петър Манджуков. Нямаше да се налага и във вестниците на Пеевски да му съчиняват протестното слово, с което един депутат, медиен собственик, казва на президент и на премиер да не му досягат името. Ако Хекимян помнеше, щеше само да каже на премиера Борисов, че покупко-продажбите на няколко медии станаха в негови мандати. Но Борисов целеше друго и го постигна. Какво общо обаче има премиерът на една държава с медиите? В 30-минутното интервю упорито вървеше паралелен сюжет за медиите, а уж разговорът беше за заплати, корупция, сигурност и коридорите (за пътни коридори говореше той): кеф ти Солун, кеф ти нагоре, кеф ти Бургас. Тогава Балканите ще бъдат това, за което мечтаем всички, каза премиерът. За медиите не е говорил за кеф, поне не за този на зрители и читатели.
Всъщност, интервюто на Хекимян е нужно, само трябваше всички въпроси да бъдат като онзи въпрос: кой отговаря за корупцията на високите етажи. Има ОЛАФ, има кой ли не?, беше отговорът, който изобрази политиката на правителството.
А трябваше цялото интервю да е с подобни въпроси. Нищо, другия път!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”