Последен валс, сбогом, любима" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: По повод текста <i>Последен валс, сбогом, любима</i>
Български  |  English

По повод текста Последен валс, сбогом, любима

Христо Буцев, <i>Последен валс, сбогом, любима</i>, бр. 6 от 16 февруари 2018 г.

 
Драги Христо,
изпращам този отговор в знак на уважение, отличавайки твоя текст от многото, на които намирам за безсмислено да реагирам. С тъга отбелязвам, че сам той не е особено диалогичен: като се обръща към конкретен събеседник, излиза от жанра "писмо до всички", каквото по принцип е журналистиката. Нищо, ще го приема за стилистична фигура.
Като човек, интересуващ се от езика, добре знаеш какво е фолклорна етимология - когато човек приписва на дадена дума произход, какъвто тя няма, и това лъсва в нейната - неправилна - употреба. "Сушоар" и "полюлей" тук са сред малкото случайни находки.
Та струва ми се, че твоят текст стъпва върху аналогично явление - фолклорна антропология. Тоест, наблюдавайки едно съвременно явление, каквото е насилието, надве-натри да му измислим антропологично обяснение, притча за първобитния мъжкар и неговата жена. Това е несериозно, още повече, че бива представяно като вглеждане в "нещата", а не в "думите", сякаш съзнанието на прародителката е нещо, което ей сега ще пипнеш и видиш. И така, ти приписваш на човешките взаимоотношения "естествени" състояния, за които, прости ми, знаеш колкото поклонниците на палеодиетите. Това е несериозно и не подобаващо на "Култура".
Втората причина да отговарям беше описанието на женския отказ като "кокетничене". Това е просто обидно за всяка жертва на насилие по света; нелепо е дори да се изброяват случаи, в които противното е очевидно, от простите до фрапантните.
Третата се отнася до основната част на текста, която уж призовава за сложност, а всъщност опростява до немай-къде: опростява цялата пост-просвещенска европейска история до "праволинейност" и "прогресистки" напъни. Подобна игра "на едро" е възможна само с усилие за слепота към всички други фактори, събития, мотивации.
Прочее, възможна е само с обръщане на сляпото петно към факта, че "социалното инженерство", ако така ще наричаме всяко противопоставяне на инстинкта, започва не с просвещението, а с "не убивай" - и в този смисъл, обхваща кажи-речи всички религии и всички опити за отделяне на добро и зло.
Четвъртата се отнася до езика - реакцията срещу дадена обидна дума не е задължително опит да бъде "поправен" нейният носител. От самата ти концепция излиза, че в "негъра", "циганина", "инвалида" и пр. има нещо, което трябва да бъде поправяно. Нима? Доброто възпитание ми пречи да изредя груби думи за "възрастен човек", "интелектуалец", "мюсюлманин", "беден" и така нататък. Ако една дума е обидна, това не означава, че означеният с нея е сбъркан. Нещо друго значи. Тук ще подмина назоваванията на "идиотите", "ненормалниците" и пр., защото за читателите на в-к "Култура" неуместността на този тон би трябвало да е очевидна. Прочее, настоящият текст не призовава към езиково инженерство, към което имам особено отношение като филолог; но въздържането от обиди е по-явна и недвусмислена работа.
Петата причина се отнася до ироничното ти питане: "трябва ли да има сила, мъжка сила". Ще припомня само, че силата не бива само мъжка, нито бива само физическа. Част от силата на ума се състои в способността му да проверява своите основания, да се стреми към истина, а не надмощие, трудолюбиво да търси modus vivendi, който да е добър за всички, а не само за него; смехът е сила, съзидателността е сила, милостта също. Да се завърнем към сложността, казваш.
В заключение: горните думи са независими от принципното уважение, което храня към теб. Но тъй както човек не трябва да бъде нападан ad hominem, така вярвам, че и не трябва да бъде подминаван по същата причина. Мисля, че дължа този отговор на вестника, в чиято дългогодишна практика да публикува по-задълбочено аргументирани текстове с по-високи основания продължавам да вярвам.
С обич,
 
още от автора


1 - 23.02.2018 16:19

Архивът на КУЛТУРА - за справки
От: Глас от залата
Ето затова трябва КУЛТУРА да запази своя Архив ЗАВИНАГИ ДОСТЪПЕН.

Теза-антитеза, диалог между становища както Зорница Христова към ветерана Буцев, пък и всички досегашни приноси през годините и десетилетията представляват ценна съкровищница от национално значение.

Компетентно е индексирано и е подредено, браво, всички линкове функционират; и вече в наши дни -а още по-лесно и в бъдеще- ще бъде възможно да бъдат "складирани в облаците" запазвайки съдържанието, коментарите, също и линковете.

Цивилизована България няма да прости, ако се затрие такова постигнато богатство.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”