Български  |  English

Навременно дарение
за справяне с катастрофата

 
Австралийската гражданка от български произход госпожа Маргарита Занеф, починала през 2016 г., е завещала след смъртта си близо 1800000 лв. на Националната галерия в София. Същото по големина дарение тя е направила на Художествената галерия на Нов Южен Уелс, намираща се в Сидни. Тази новина обиколи всички български медии, защото дарението е безпрецедентно. Госпожа Занеф беше напълно неизвестна в родината си преди щедрия дарителски жест. От малкото информация за нея, публикувана в родните медии, стана ясно, че е емигрирала в Австралия през 60-те години на миналия век заедно със съпруга и сина си и че е почитател на изкуството, съзнаващ, по думите на нейния адвокат и изпълнител на завещанието, значението му за обществото. Госпожа Занеф е била заможна, но не е била богаташ дори по българските стандарти. Нашите олигарси са десетки пъти по-богати от нея, но никога не би им хрумнало да дарят такава сума на Националната галерия  или на който и да било музей в страната. Дори и заради публичния си имидж, защото е добре известен срамният произход на парите им. Така че, дарението на госпожа Занеф, освен всичко друго, е и звучен шамар по тлъстите им бузи.
Директорът на Националната галерия заяви, че парите няма да бъдат харчени за ремонти, а за закупуване на произведения на изкуството, създадени през последните 30 години, за да се попълни огромната празнина в колекцията на галерията. Думите на Слава Иванова звучат обнадеждаващо, защото наистина това е най-смисленият начин да бъде оползотворено дарението в полза на изкуството, културата и обществото ни. След падането на комунистическия режим у нас, Националната галерия престана да откупува произведения на изкуството поради липса на достатъчно финансиране. В резултат на това, един от най-ярките периоди в историята на нашето изкуство, когато се извърши наистина радикален обрат в него, не е представен в колекцията на най-голямата музейна галерия в страната. За всички хора, професионално ангажирани в сферата на изкуството, е ясно, че това е катастрофа. Засега тя е невидима за обществото, но след 30, 50 или 100 години нашите наследници с основание ще ни кълнат за това, че в експозицията на Националната галерия няма да има нищо, създадено в този период. Точно така, както ние бихме се гневили на предшествениците си, ако днес нямахме нито едно произведение от периода между двете световни войни. Нито едно произведение на Васил Бараков, на Вера Недкова, на Златю Бояджиев, на Цанко Лавренов и т.н.
Празнината в колекцията на Националната галерия само частично може да се запълни, защото една част от знаковите произведения от края на 80-те и 90-те години вече не са в България, намират се в чуждестранни колекции. Друга част от тях, за съжаление, са унищожени. Има обаче все още и такива, които са в ателиетата на художниците и могат да се закупят. Закупуването обаче е последният етап от начинанието. Преди това би трябвало да се създаде компетентна комисия от специалисти, които познават добре случилото се в нашето изкуство през последните 30-години, които да посочат ключовите събития, както и авторите и творбите, които ги олицетворяват. Сред специалистите в Националната галерия, без съмнение, най-добрият познавач на периода е Яра Бубнова, но в комисията би трябвало да бъдат включени и хора извън галерията. Диана Попова, Мария Василева, Весела Ножарова, Светлана Куюмджиева, Йово Панчев, Владия Михайлова, Галина Лардева биха били много полезни за представителния подбор на произведенията. В качеството си на критици, куратори и изследователи, те наистина познават в детайли периода, за който става дума.
Въпреки че сумата, дарена от госпожа Занеф, е голяма, тя няма да е достатъчна, за да бъде попълнена колекцията. Затова ръководството на Националната галерия би трябвало да използва случая и да даде начало на национална дарителска кампания за набиране на средства, които да се добавят към дарението на щедрата българска имигрантка, за да се запълни, доколкото е възможно, тази ужасна празнина в колекцията на музея. Първото, с което тази кампания трябва да започне, е изнасянето на проблема пред обществото с цялата му сериозност. Хората у нас, които се интересуват от съдбата на изкуството, трябва да знаят, че всяко забавяне на решаването на този проблем има необратими последствия. Второто важно нещо е, вече го споменах, авторитетът на експертната комисия и прозрачният начин на нейната работа. Третото важно нещо е произведенията, които Националната галерия иска да закупи, да бъдат представени по вдъхновяващ начин пред обществото с помощта на медиите и широк кръг от уважавани публични лица, които биха искали да се ангажират в кампанията.
Дано примерът на Маргарита Занеф се окаже заразителен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”