Крешендо/декрешендо (музика), брой 8 (2932), 02 март 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Музика от вчера и днес
Български  |  English

Музика от вчера и днес

 
Верни на своята традиция, музикантите от Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с гост-диригент Иван Стоянов на поредния си концерт от цикъла „Премиери” представиха на софийската публика във Военния клуб световната премиера на концерта за флейта и оркестър „Тайнственото изображение” от японската композиторка Рика Сузуки. От години Сузуки живее и работи в Париж, където е учила композиция при Пол Мефано. По-късно защитава докторска дисертация по музика и музикознание на ХХ век в IRCAM. Съпруга е на композитора Ясен Воденичаров, което улеснява достъпа до нейното творчество и възможността музиката й да се чуе и в България.
„Тайнственото изображение” излъчва вибрациите на двете музикални култури, с които е свързана Сузуки – японската и френската. Пиесата е за флейта и струнни и е красив, елегантен професионален ракурс към възможностите за създаване на неповторима звукова амалгама, сливане между солиращия инструмент и ансамбъла, една проблемна област, в която уменията на Сузуки изглеждат безкрайни. Какво толкова, би казал някой, когато флейтата отдавна е поставена като солист на струнните – така, както бе в ре мажорния концерт на Телеман, с който концертът започна. Впрочем, много опитната японска флейтистка Ацуко Кога най-добре показа концептуалната разлика в съотношението между духов и струнни в двете произведения. Телеман-концертът поднесе поредна констатация относно инструменталната музика на XVIII век, възможности за сравнения с паралелните създания на Бах и, разбира се,  високото инструментално ниво на солистката. Докато концертът на Сузуки трудно се саморазкрива от първо слушане: тайнството продължава и след края. Когато границите на слуховото въображение стават невидими, защото идеите за звуково сливане направо ги изличават, трудно може да се обхване цялата пъстрота на тези идеи. Във връзка с това композиторката пише: „Смесването на тембрите на флейтата и струнните не е толкова лесно и естествено, колкото изглежда на пръв поглед. Звукът на флейтата е често свистящ, тъй като е произведен от човешкия дъх и неизбежно свързан с него, докато при струнните инструменти се търси основно бляскаво прозрачен звук.” Чухме изящна композиция с тънка чувствителност по отношение на звука, реализирана с изключителна професионална фантазия предимно чрез флажолетните игри на флейтата и на струнните, но също и с помощта на малко ударни и миниатюрни духови инструменти, които приличаха на мундщуци и чийто звук възпроизвеждаше хипертрофирана картина на човешкия дъх.
Сполучливо репертоарно решение бе преди концерта на Сузуки да се изсвири встъплението към операта „Капричио” – откъсът „влезе” дори на сцената, след вдигането на завесата, само с инструменталната част, игнорирайки присъствието на персонажите Фламанд и Оливие - припомняне на „оперния трактат”, последната сценична творба на Рихард Щраус, с основния естетически спор от времето на Глук за мястото на словото и музиката в операта. Тук Стоянов извая с дисциплинираща взискателност и с помощта на отдадения инструментализъм на ансамбъла изисканата лирика и баланса между отделните соло ласове в не толкова лесно за постигане емблематично легато. Впрочем, може би скромността на този музикант, съвсем неподходяща за днешното време, му прави лоша услуга и затова той така рядко дирижира извън Габрово, където ръководи камерния оркестър. Рядко е канен да гастролира и в софийски оркестри - може би поради евентуалното неудобство на сравненията между неговия и други прочити. И между неговия начин на работа и на други колеги от бранша. (Неотдавна се разбра, че е бил „поканен” да напусне половината си щатна бройка в Софийския духов оркестър поради репертоарни грехове – недостатъчно попмузика.) Лично аз с удоволствие следя диригентските идеи на Стоянов, защото са изпълнени преди всичко със смисъла, който един талантлив музикант е способен да вложи в прочита на всеки музикален текст. Уважавам и неговата любознателност. Която се прояви и в изпълнението на много известната по света композиция на Джон Адамс Shaker Loops (заглавието - от младите години на композитора, когато класическият тип минимализъм е все още в основата на творческите му търсения). Въпреки перманентното си движение, тази музика поддържа съзнанието в статичност, която се провокира единствено от деликатната мелодическа вълнообразност – състояние на звуковата материя, което ансамбълът пресъздаде максимално пластично.
още от автора


1 - 02.03.2018 21:15

Благодаря!
От: Облак бял
Присъствах на Габровското издание на концерта, два дена след Софийското. Макар и с някои промени в програмата, впечатленията ми не се различават от анализа на г-жа Дочева. Имах и шанса да разговарям дълго с двете японки, които ме очароваха. Впрочем онзи ден чух и записа от Военния клуб.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”