Български  |  English

Два пъти е недостатъчно

 
Усилията на председателя Си Дзинпин да удължи за неопределено време пребиваването си на върха на китайската държава събудиха нови страхове – от възраждането на силовите политики в страната и от нова ера на враждебност и безизходица в чужбина.
Си Дзинпин, който е ръководител на Китай от 2013 г., се опитва да си създаде образ на доброжелателен баща, който се стреми към мирното въздигане на страната.
Решението на управляващата комунистическа партия да даде възможност на Си да остане и трети мандат на власт обаче засили недоволството сред академични среди, юристи, журналисти и бизнесмени. Много от тях наблюдаваха внимателно как Си използва властта си, за да хвърли в затвора многочислените дисиденти, как задушава свободата на словото и затяга контрола над икономиката, която е на второ място в света.
Пекинският политически анализатор У Цян, който е критично настроен към Си, заяви, че промените в конституцията може да го превърнат в „свръхпредседател”. Той няма да има никакви ограничения на властта си, каза той.
Правителствените цензори спешно се втурнаха да блокират критиките на това решение. В интернет се появиха меми, изобразяващи Си като император, който нарушава върховенството на закона, или показват портрета на Си на мястото на свещения образ на Мао на площад Тянанмън. Друг критик използва рекламата на презервативите Durex „Два пъти е недостатъчно”, за да осмее идеята за трети мандат на Си.
Управляващата партия взима това решение във време, когато, според нея, страната ще си вземе онова, което по право й принадлежи като основна световна сила. Китай вече създава военни бази в западната част на Тихия океан и в Африка, изгражда инфраструктури из цяла Азия, в някои райони на Европа и в Африка, и се надява да се потвърдят на практика думите на Си, че страната му след 20 години или по-рано ще стане икономика №1 в света.
Китай чувства, че е на път да завоюва статуса на велика държава и иска да запази траекторията на движение, каза директорът на китайските изследвания от арлингтънския Център за военноморски анализ Дейвид Финкелстийн.
Някои чужди аналитици се безпокоят, че едно еднолично управление на Си може да доведе до влошаване на и без това напрегнатите отношения между САЩ и Китай.
Няколко години подред САЩ се опитваха да ангажират Китай с цял ред въпроси, като се започне от пазарните реформи и климатичните промени и се свърши с правата на човека. Но през декември миналата година още в първия си документ за националната сигурност администрацията на Тръмп зае позиция срещу Пекин и нарече Китай стратегически съперник.
Вашингтонските политици подготвят планове за въвеждане на мита за някои вносни стоки от Китай, ограничават китайските инвестиции в САЩ, особено в сферата на информационните технологии, и отделят допълнителни средства за американските въоръжени сили, опитвайки се да запазят голямото си предимство пред Народната освободителна армия на Китай (НОАК).
Когато този месец даваше показания пред Конгреса, директорът на ФБР нарече Китай заплаха не само за държавата, но и за цялото общество.
Може би Тръмп смята, че консолидирането на властта на Си Дзинпин е част от глобална тенденция към появата на все по-влиятелни лидери и иска да се включи в нея заедно със Си и с руския лидер Владимир Путин, казва Джеймс Ман, който написа книгата „Китайската фантазия”, в която се противопоставя на популярното мнение, че ръстът на благосъстоянието ще доведе до политическа либерализация в Китай. Предполагам, че няма да оплаква липсата на демокрация в Китай, защото той въобще рядко отделя внимание на такива въпроси, казва Ман за Тръмп. Той добавя, че може би за Тръмп това, което Си е постигнал, е безразлично.
За 14 месеца във властта, Тръмп почти не е изразил подкрепа за нашата конституционна система за разлика от предишните президенти – казва Ман. – Той се отнася без уважение към чувството за собствено достойнство и към принципите на своите политически опоненти. Той не излиза в подкрепа на независимостта на съдилищата и на свободата на печата. Ако искате, добави той, струва ми се, че Тръмп завижда. Като се започне с Клинтън и Буш и се свърши с Обама, американските президенти смятаха, че благодарение на сътрудничеството и взаимодействието си със западните държави, Китай ще започне да прилича на Запада. Обаче, отбелязва Ман, Китай тръгна в диаметрално противоположна посока.
По думите на професора по международни отношения Ши Инхун от Китайския народен университет в Пекин, за Си е по-скоро безразлично как светът ще се отнесе към това, че може да стане пожизнен ръководител на Китай. С премахването на мандатността Си вероятно ще остане на поста и по-късно от 2024 г., когато Тръмп ще напусне Белия дом (ако спечели втори мандат). По този начин той обективно става по-силен от Тръмп, който няма основания да се отнася положително към тази промяна, каза Ши.
В своята страна, Си сигурно ще получи значителна подкрепа по въпроса за третия мандат и това ще е резултат от продължаващата вече цяла година кампания за отстраняване на политическите съперници и за ограничаване на инакомислието. Националистите поддържаха с ентусиазъм това решение, наричайки Си единственият човек, способен да възроди славата на нацията. Когато обаче новината се появи, китайските експерти и юристи започнаха да обсъждат в социалните мрежи съчиненията на Хана Аренд и пасажи от Джордж Вашингтон, който се оттегля след два мандата.
Дъглас Пал от фонда „Карнеги”, заяви, че толкова неочакваното решение, прието още преди Си през март т.г. да започне втория си мандат, е свидетелство за едно: не всичко е „нормално” в редовете на комунистическата партия. Това прилича на принудително маршируване, а не на нормален ред, там нещо се случва - каза Пал - Си печели, но ще се наложи да разберем какво точно. По думите му, високопоставените китайски посетители, които миналия месец посетиха Вашингтон, за да убедят администрацията на Тръмп да се откаже от въвеждането на наказателни мерки, които може да доведат до търговска война, не са постигнали нищо. Ситуацията може да се усложни, когато нееднозначните американски инициативи се срещнат с нетрадиционни времена в Китай, каза Пал.
Все пак, Си е популярен в много области на страната, привържениците му го наричат „чичо Си”, а простонародният му национализъм му печели значителна поддръжка, особено в селските райони. Експертите казват, че в Китай се оформя представата, че в останалия свят цари хаос и Си Дзинпин печели от това. Населението е поразено, наблюдавайки бъркотията и некомпетентността, които царят във външния свят, то е отровено от национализъм. Затова ще сметне за разумни и здравословни промените, които се старае да внедри Си, каза професор Кери Браун от Кингс колидж в Лондон.
Но неограничената власт на Си може да му изиграе и лоша шега, смята Питър Дженингс от Австралийския институт за стратегическа политика. Личният риск за него е огромен - каза той. – Ами ако НОАК реши, че си е дал прекалено много свобода? Ами ако растежът се забави повече от очакваното?
Ако Си изпитва натиск вътре в страната и в чужбина, той може да започне да действа непредсказуемо и даже опасно, твърди Дженингс. – Стремежът към укрепването на личната власт може да стане началото на падението му. Но Западът не трябва да се радва на това, защото в тази ситуация Си може да тръгне към сериозни рискове в Южнокитайско море или по въпроса за Тайван. Този човек няма какво да губи, а може да спечели твърде много, ако по примера на Путин започне да балансира на границата на допустимото.
Освен това, добавя той, нима някой е виждал някога благоприятна развръзка на модела „пожизнено президентство”?
 
Джейн Перлез и Хавиер Ернандес, с помощта на Цзое Моу и Ирис Чжао
 
The New York Times, 25.02. 2018
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”