Български  |  English

Скъпи читатели,
интервюто, което следва,
е насочено и към жени

Интервю на Виолета Симон от Sueddeutsche Zeitung с езиковеда Анатол Стефанович

 

Клиентка иска да задължи чрез съдебно решение Спестовна каса в Саарбрюкен да извърши определена промяна. А именно - във формулярите, които попълва, обръщението да бъде не „клиент” и „титуляр на сметка”, а „клиентка” и „титулярка на сметка”. Като мъж, Анатол Стефанович няма проблем с мъжкия род. Но като лингвист възприема казуса по малко по-различен начин: „Винаги съм си мислел по този проблем. Но пък откъде им хрумна на жените?” – пита се професорът по лингвистика, който преподава в Бременския университет. С него разговаряме по един проблем, който съществува от момента, в който жените получават равни права с мъжете.
 
- Много жени – като последния пример, който имаме – Марлис Кремер - 80-годишната клиентка на спестовна каса - се чувстват пренебрегнати от употребата единствено и само на съществителното в мъжки род. Смятате ли, че е уместно да се водят дебати по подобен проблем?
- При всички случаи. Дори бях много изненадан, че все още има организации като спестовната каса, които са допуснали нещата да стигнат чак до съдебно дело. Сякаш всички досегашни дискусии по проблема са минали покрай тях напълно незабелязано. Разбира се, може да се предположи, че клиентката разбира и знае много добре какво спестовната каса е имала предвид под „клиент” и „титуляр на сметка” – все пак, тази гледна точка се е натурализирала още през XIX век.
Въпреки това, жалбата й е оправдана и дебатите са в реда на нещата: Защо само жените трябва да чувстват, че и те „са били имани предвид”?
Поддръжниците на досегашната форма защитават аргумента, че мъжкият род е формата, която исторически се развива от 2000 години.
Това не може да се оспори. Дълго време е нямало съществително от женски род, което да може да бъде образувано от мъжки род. Дотогава обикновено обръщенията са били отправяни само към мъже, като например по време на избори. А когато и на жените се е дало правото да гласуват, е било казано: Добре, отсега нататък и жените ще бъдат вземани предвид под думата „избирател”. И оттук тръгва предполагаемата традиция, заедно с притеснението, че ще имаме проблем, който ще трябва да решим, в момента, когато жените започнат да получават още повече права. Не мъжкият род е на 2000 години. А патриархатът.
- Но нима промяната на езика не е част от историята?
- Със сигурност. И тя не зависи изобщо от обстоятелството колко дълго преди нея съществува определено правило. В миналото направихме всичко възможно да се разправим с онова, което в онзи момент осъзнавахме, че е погрешно или дискриминационно. Ето защо расистките или враждебните думи, насочени към хората с увреждания, изчезнаха от ежедневието ни. Често човек чува някой да казва в конкретен разговор: „Ние казвахме онези неща, без да сме имали предвид нещо лошо.” Но това е било възможно само защото се е приемало, че мнението на тази група няма особено значение.
- В немския речник, например, все още има съществителни само в женски род за думи, като уличница, нимфоманка, развратница, кучка, харпия. Нима не е крайно време социалната промяна да се отрази и на езиково ниво, или..?
- Мисля, че това вече се случва. През седемдесетте години, например, мъжкият род все още се приемаше относително нормално. Дори през 2005 г., след избирането на Ангела Меркел, хората се чудеха дали не е по-добро да продължат да я наричат „канцлер”. Междувременно понятието „канцлерка” се наложи като нещо нормално.
Спорове от подобен род са безсмислени, докато в тях участват привилегировани групи, към които отношението вече се е променило и те не са възприемани като нещо изключително. Младите хора, например, са толерантни и проявяват по-малко враждебност спрямо дискриминацията. А същевременно при Зелените е задължително всичките им формулировки да са в съответствие с равенството между половете. В този смисъл: Да, промени трябва да има. Колкото по-разбираемо стане, че хората са еднакво ценни, толкова по-очевидни ще са промените.
- Често изнасян аргумент в полза на използването на мъжкия род е, че ако трябва да се употребява и женският род[1], това означава допълнителни усилия. Дали това предполагаемо предимство на мъжкия род легитимира отхвърлянето на женския?
- В епохата на компютърните програми за обработка на текстове, подобен аргумент едва ли може да се приеме за сериозен. Също така, не можем да твърдим, че с двата рода ще затрудним потока на четене: двете посочвания (клиенти и клиентки) или добавената буква в наставката за женски род, както знаем от езиковедски проучвания, не правят текстовете нито по-тромави, нито по-трудни за четене. Желанието женският род да не бъде включен е свързано единствено с навика.
- Дали би било решение от време на време да използваме женския род - подобно на наименуването на областите с високо и ниско налягане[2], при които се редува употребата на мъжки и женски род?
- Разбира се, в краткосрочен план, за да се премахне употребата на старите структури и да се оформи едно ново съзнание, вие можете да използвате женския род така, както той е въведен в Лайпцигския университет и в Университета в Потсдам. Един университет, който има различни правила за изпитите си, може да редува и употребата на мъжки и женски род. Дали обаче това е постоянно решение, остава под въпрос. Но по този начин човек не може да реши реалния проблем. Но най-малкото, разполага с инструмент за разклащане на системата. И за разпалване на обществени дебати.
- Какъв би бил ефектът, какъв сигнал бихме отправили към нашето общество, ако премахнем мъжкия род?
- Мисля, че би било трудно да наложим подобни неща по съдебен път. Тъй като критиците могат да останат с впечатлението, че тук става въпрос за забрана или за това, че ние налагаме на другите как трябва да се изразяват. Подобно решение трябва да бъде подкрепено от обществото, а това може да бъде осъществено единствено по пътя на убеждението. В началото е идеята. И ако тя се наложи, ще последва езикът.
- А логично ли е властите да започнат да обмислят решение и за един трети пол?
- Ако е необходимо, трябва да се създадат съответните нови форми. Но най-вече в публичното пространство би било изключително лесно дасе направи разлика от изначално ненужно сравняваните неутрални понятия като „хора”, „студенти”, „договарящи се страни” - независимо дали са два, три или четири рода.
 


[1] Да вземем например случая с „клиент” и „клиентка” във формулярите на спестовната каса, употребата и на двата рода би изглеждала така: Kunde/ Kundin.
[2] В Германия през 1954 г. студентката Карла Веге от Института по метеорология към Свободния университет в Берлин предлага да се отпечатат схеми, които да създадат представа за времето в Централна Европа. Идеята е зоните с високо налягане да бъдат наименувани с мъжки имена, а зоните с ниско – с женски имена.

 



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”