Български  |  English

Дарът на Джеф Кунс

 
Джеф Кунс ни подарява цветя,
но трябва да му платим вазата
На 21 ноември 2017 г., понеделник, в резиденцията на американската посланичка Джейн Д. Хартли в Париж, Джеф Кунс споделя намерението си да подари на Франция значима скулптура, озаглавена „Букет лалета”. Тя представлява инсталация от бронз и полиран алуминий с височина близо 12 метра и с тегло, заедно с основата, около 33 тона. Скулптурата е хиперреалистично изображение на ръка, която държи много по-малки, в сравнение с нея, лалета. Цялата композиция трябва да бъде поставена от 21 ноември до следващото лято в пространството между Музея за модерно изкуство на Париж и Двореца Токио[1] в 16-и район.
По време на пресконференцията кметът на Париж Ан Идалго приветства идеята. Директорите на двете споменати институции - Фабрис Ерго и Жан дьа Лоази – нямат вид да са недоволни и въпреки че инициативата не е тяхна, сякаш са щастливи да присъстват на събитието. Архитектът, отговарящ за историческите сгради на Франция, за когото би могло да предположим, че би настоявал неговото мнение да се чуе, блести с отсъствието си или просто е пожелал да запази пълна дискретност.
Колекционерът Франсоа Пино е на първия ред, също както и отколешни колекционери на изкуството на Джеф Кунс - Еманюел и Жером дьо Ньормон, които, след като закриват галерията си, се нагърбват с набирането на фондове. Те казват, че набраната сума от „меценатите”, ще е предназначена за финансиране на производствените разходи и инсталирането на скулптурата. В случая стойност „не се съобщава”, но според агенция „Франс Прес” (AFP) има предположения, че ще е около 3 милиона евро...
Всъщност, Джейн Д. Хартли е човекът, който е в основата на проекта. След терористичните атаки в Париж през 2015 г. тя споделя пред Джеф Кунс. „Имам спомен от 11 септември в Ню Йорк, свързвам го с духа на солидарност, който се зароди тук, и бих искала и Америка да може да отправи някакъв жест към френския народ. Обсъдих го с няколко души и сред тях общото мнение е, че единственият човек, който би могъл да го направи, е Джеф Кунс”.
Кунс потвърждава: „Обадиха ми се по телефона. Казаха ми, че посланичката иска да говори с мен. Разбира се, учудих се как моето изкуство би могло да отговаря на контекста и какво бихме могли да направим. След като затворих, в следващите няколко часа, ми хрумна идеята с ръката, подаряваща цветя. Това е принципът: изображението на дара, с който да покажем нашата солидарност, нашето приятелство към народа на Франция, но и да засвидетелстваме, че скърбим и споделяме мъката по загубата на жертвите и нашата подкрепа за семействата им”.
Ние бяхме в нюйоркското ателие на Кунс няколко седмици след 11 септември 2001 г. Той бе един от първите художници, който създаде творби, специално за почитане на тъжното събитие. Те бяха, също като букета лалета, невероятно оптимистични. „Вместо насилие”, казва Кунс, „искам да предложа противоположното - любов. Смятам, че изкуството трябва да поддържа тази вяра - вярата в човечеството”.
Джейн Д. Хартли си спомня, че след атентатите на 13 ноември 2015 г. в Париж наблюдава същата „устойчивост”, която е усетила някога в Ню Йорк. И няма никакви колебания да сравни ръката на Кунс, подаряваща лалета, със статуята на Свободата, „която вие, французите, ни подарихте в миналото”.
Джейн Д. Хартли отива при Ан Идалго: „Аз й обясних идеята, както и до каква степен след атаките на 13 ноември американците са в шок, но изпитват и чувство на солидарност с жертвите и близките им. Това бе начин да изразим братските си чувства; фактът, че цяла Америка бе зад вас и че той не се ограничи само до това, че във Франция дойде Джон Кери, за да засвидетелства връзката между двете правителства”.
Кунс признава, че се чувства щастлив, че може да върне поне малко от онова, което му е дала Франция. Той не е забравил изложбата си във Версайския дворец, ретроспективата в „Центъра Помпиду”, да не споменаваме и впечатляващото му присъствие в изложбата „Красотата” в Авиньон през 2000 г.
„Франция предлага на визуалния артист удивителна видимост. Да бъдеш показан тук, това е изпълнено с дълбок, всеобемащ смисъл. Когато бях малък, леля ми ме заведе във Филаделфия. Отидохме в кметството, където имаше една много голяма статуя на Уилям Пен. Там наистина можеше да се усети както, че пред теб стои истинско произведение на изкуството, така и че то е изтъкало неразривни връзки между себе си и историята преди себе си. Това толкова ме развълнува, че се размечтах и аз един ден да го направя. Наистина се надявам, че моят букет лалета може да бъде поставен в този ред. Да засвидетелства тези ценности, това отношение към свободата, което ние споделяме. И да вдъхновява младите, да им помогне да разберат, че тяхното бъдеще е в ръцете им, в жеста на любов.”
Хари Белет
Le Monde
, 22.11.2016 г.
 
Джеф Кунс, един повяхнал Букет лалета
От 2015 г. изкуството, от което се печелят големи финансови дивиденти, има за свой еталон Джеф Кунс. Това е локомотивът, който тегли към финансови висоти всички течения в „Съвременното изкуство”. Цената на „Balloon Dog” („Куче-балон”) - най-важната му работа - гони 58.4 милиона долара. Това е най-високата цена, давана за произведение на жив художник. Една работа на визуалният артист Жан-Мишел Баския (1960-1988), починал през 1988 г. на 28 години заради злоупотреба с наркотици, е оценена на 105 милиона долара (рекорд през 2017 г.). Младият американец от хаитянски произход е пет години по-млад от Джеф Кунс.
Възниква въпросът - как така „най-скъпата работа на света” на жив художник представлява гигантско розово куче, налична в пет екземпляра? Отговорът е, че всяко едно от копията е собственост на петима колекционери, принадлежащи към хиперкласата на най-богатите хора в света. Мрежата от собственици, които имат дял в работата, остойностява „Balloon Dog” и всичките й деривати.
Съвременното изкуство постоянно подобрява собствените си рекорди на търговете. От 2015 г. обаче най-високата цена е замръзнала на 58.4 млн. долара за „Balloon Dog”. Произведението на изкуството не напуска затворения кръг на своите колекционери ... Дали не е престанало да бъде рентабилен финансов актив?
Притеснителен момент е, че индустриалният арт производител Джеф Кунс има проблеми. Неговите „Balloon Dogs” не са достатъчно печеливши, заради което той е решил да премине към дигитално изкуство, което е по-евтино. От 2015 г. насам компанията му три пъти съкращава персонала, като през юни 2017 г. той намали наполовина останалия си екип служители.
Неговият „Букет лалета”, за който се говори много в Париж, е може би последната му „тежаща” работа: с височина 12 метра, с тегло 33 тона бронз и алуминий. Реализацията й отнема доста време. Проблематичен обаче е маркетинговият й план, в който е замислено поставянето на работата на престижна „витрина” - в случая в Париж, в зоната около около Айфеловата кула и Кунс да я превърне в продукт, привличащ интереса към останалата част от произведенията му (сериални произведения, изкуство, заиграващо с ширпотребата, продажби на права върху изображенията и др.).
Възникват въпроси, които никога не са се поставяли, с толкова голям престиж се ползваше в Европа думата „произведение на изкуството”. Тази дума извикваше представата за красота, достъпност, безкористност, а що се отнася до съвременното изкуство дори и образа на „изкупителната критика срещу консуматорското общество”. Обикновеният смъртен трудно можеше да си представи, че като застане пред работа на Джеф Кунс, всъщност си има работа с чиста проба бизнес. Тази игра, която досега оставаше скрита, изведнъж започна да се вижда от широката публика и сама по себе си да става проблематична.
За монтирането и поставянето на „Лалетата” пред Двореца Токио финансови средства са потърсени чрез съдействието на посолството на САЩ във Франция, което именно е и инициатор на проекта. За целта се търси и помощта на колекционери, на кмета на Париж и на френски дейци на културата. Общественото мнение обаче не сподели този ентусиазъм. За него не е проблем да разбере какво всъщност стои зад мотивацията на посолството на САЩ, а именно да приложи в действие политиката на „меката сила”. За него е ясен и интересът на колекционерите да подкрепят определено „течение” в творчеството на Кунс. В същото време обществото е доста озадачено от ентусиазма на кметицата на Париж, която сякаш гледа на финансово-популярните произведения на Кунс със същия възхитен поглед, с който обгръща виенското колело на площад „Конкорд”, възприемайки го като перфектна машина за пари.
Но хората са тотално объркани от положителното отношение на Бернар Блистен, директор на Националния музей за модерно изкуство, и Фабрис Ергот, директор на Музея за модерно изкуство на град Париж. В крайна сметка защо (поставяйки статуята, бел. ред.) трябва да се разваля ландшафта, архитектурата на ар деко и статуите на най-престижните артисти от онова време? Защо трябва да се подкрепя най-скъпият художник „на глобален кич” в света? И защо творците, които живеят и работят във Франция, са толкова малко познати в останалия свят?
Какъвто и да е резултатът от всичко това, операция „Лалета” маркира края на една епоха. Където и да бъде поставена, тази работа - чиято форма има за цел възпоменаването клането в „Батаклан” - ще се превърне, въпреки себе си, в паметника, който едновременно ще отбелязва и края на американската културна хегемония във Франция, и провала на 38-годишната държавната културна политика, която погреба френските произведения на изкуството в полза на финансовия арт пазар в Ню Йорк.
Под въпрос е и дали Джеф Кунс, въпреки обявения му успех с ръчните чанти „Вюитон”, би могъл и в бъдеще да подобри собствения си рекорд от $ 58.4 милиона?
Од дьо Керос
Le Monde, 6.02.2018 г.
 
Джеф Кунс – същността му е в букета
С твърдението, че е „жест на приятелство между американския и френския народ”, работата, която Джеф Кунс иска да подари на Париж, предизвиква редица спорове. Като прави толкова обемен подарък, какво в действителност Джеф Кунс подарява?
Както Мишел Елчаниноф ни обърна внимание „тук става въпрос за един малко по-специален подарък. Първо, това е подарък на квадрат. Представлява жеста на подаряване на букет цветя. Това е подарък на подаръка, символът на един много силен човешки жест. Това обаче е и един много масивен подарък – висок е 12 метра и най-малкото, което можем да кажем за него, е, че може да се види отдалеч. Той е изпълнен под такава форма, че човек трудно ще си го постави в хола. От друга страна, когато ви подарят нещо, обикновено избирате къде да го сложите: дали в средата на апартамента, в тоалетната или в мазето. В случая Джеф Кунс иска да постави подаръка си пред два важни музея в столицата. На площада - между Музея за модерно изкуство на град Париж и Двореца Токио. Ако искате от тази гледна точка да се възхитите на Айфеловата кула, то вие първо ще видите многоцветния букет. Това е доста нахално. На следващо място това е подарък, за чиято опаковъчна хартия вие ще трябва да си платите. В действителност е необходимо чрез спонсори да се съберат 3 милиона евро - за производството и инсталирането на работата. И накрая, много хора казват, че това е подарък, който се прави с определен интерес. Визуалният артист, вместо да изчака да бъде поканен да влезе в музея, излага работите си на входа му. И така очаква рейтингът му на пазара за изкуство да се повиши”.
Остава ни да разгледаме онази гледна точка, според която този подарък е социален жест- и при него имат значение мащабът на реакциите и полемиките. Защото, както обяснява френският антрополог Марсел Мос в своето завладяващо „Есе върху дара”, голяма част от разменните отношения в обществата, особено в традиционните, се осъществяват не на база търговия, а на подарък. „Нашият морал е единствено моралът на търговците”, казва Мос.
А както посочва Мишел Елчаниноф „дарът е още по-обвързващ, отколкото паричната размяна. Когато купувате нещо, вие не дължите нищо на онзи, който ви го е продал, след като сте направили покупката. Думата „благодаря”, която казвате на продавача или на продавачката, е с много по-малка сила в сравнение с изразената благодарност, насочена към онзи човек, който току-що ви е направил подарък.
Дарът „задължава” онзи човек, който е получил подаръка. И до момента, в който не сте върнали жеста на даряването по един или друг начин, вие оставате длъжник на вашия благодетел. Това е, което Марсел Мос нарича „контра-дар”. А, за да премахнете този символен дълг, е необходимо да върнете подаръка (или поканата) и да го направите по начин, който да е поне толкова, ако не и по-щедър. В противен случай няма да се ползвате с много добра репутация.
В обществата, които Мос изучава, се установява дори някакъв вид съперничество: кой ще направи най-красивия подарък? Кой ще похарчи най-много за другите? При Джеф Кунс разликата се състои в това, че той, като перфектен бизнесмен, предварително е изчислил „контра-дара” в подаръка си. И, правейки подарък, той по символичен начин чества и възнаграждава себе си. Това несъмнено е онова скъсване на договора за дара и „контра-дара”, което толкова силно възмущава противниците на проекта”. 
Редакционен коментар на Philosophie magazine, 2.02.2018 г.
Превод от френски Иван Николов 


[1] Строени през 30-те години сгради за музей на модерното изкуство в Париж, наричат се така по името на близкия кей на Сена.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”