Думи срещу думи ( литература), брой 9 (2933), 09 март 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Поезията като природа
Български  |  English

Поезията като природа

 
Пабло Неруда. „Поезия“. Подбор и превод от испански Никола Инджов. ИК „Колибри“, 2018. Цена: 22 лв.
 
Невъзпитано е да се говори за поезията на Неруда „по принцип“, а за детайлни анализи няма място в такъв текст. Но елегантното червено издание, оформено от Кирил Златков, съдържа достатъчно широкоспектърна подборка, за да потъне всеки читател самичък в шеметната природа на тези стихове.
Една част от поезията на Неруда е поезия на рязко зейналите образи, сдвоили с ефирна лекота несводимото: виното „кръжи с набъбнали червени крила“, говорителят „качва стълбища от вода и кръв“, улицата е „разплакана от вятър“... И смайващото е, че тези образи никога не изглеждат причудливи или съчинени, те обитават някакво дълбоко пространство, от което ни връхлитат така естествено, както дъждът и вятърът.
Друга страна от творчеството на чилийския поет, също така застъпена в подборката, са по-късните му стихове, значително по-изчистени, по-мисловни, със социална чувствителност, често с директно политическо послание. Особен синтез между тези две поетики като че ли се получава в посмъртно публикуваната „Книга на въпросите“, която в това българско издание е дадена в своята цялост. Това са кратки стихотворения, съставени от странни наглед въпроси, които със замах разтварят множество прозорци в различни посоки. И тъкмо в това смело посягане към непознатото и неизразеното личи как поетът на тези лаконични питания е в крайна сметка същият онзи поет на словесното изобилие от ранните книги. „Знаеш ли какви бездни / преживява земята наесен?“ – и отново се озоваваме сред поезия, която сякаш се държи като природа.
Не владея испански, за да сравня превода с оригинала, това е задача за подготвен специалист. Но пък не е известно и редакторът Кирил Кадийски да владее този език, така че все пак се възползвах, доколкото мога, от двуезичното издание и надничах в оригиналния текст. Някои особености личат веднага, дори за такива читатели като нас с Кадийски: българските изречения видимо не следват оригиналните, а ги накъсват, вкарват многоточия, прехвърлят фрази от стих на стих, отнасят се като че ли произволно към анжамбманите. Има случаи, в които едно испанско изречение произвежда шест български. Склонността към инверсия на съществителното и прилагателното, така характерна за старите преводи на Неруда, донякъде е заразила и това начинание. Тези инверсии не затрудняват разбирането (както често пъти го правят в преводите на Далчев и Муратов), но нерядко отекват натрапчиво.
Позволих си все пак да сравня едно доста известно стихотворение, „Solo la muerte”, в българския превод на Никола Инджов и в английския на Робърт Блай. С цялото ми уважение към Инджов, аз схващам заглавието като „Само смъртта“ и английският превод е в този дух, но българското заглавие пък е „Самата смърт“. Сравнявайки по-нататък Инджов и Блай, установих множество разминавания, които наглед се изразяват в опростени или дори противоположни по смисъл образи. Полезно би било някой испанист да се изкаже относно близостта до оригиналния смисъл на фразите. Английският превод постига и един силно въздействащ заклинателен ритъм, какъвто лично на мен ми липсва в българския; мелодиката на свободния стих изглежда си остава в повечето случаи препъни камък за нашите преводачи.
Дано ми бъдат простени тези „филологически“ забележки. На премиерата редакторът Кадийски обстойно говори против „филологическия превод“; и макар да не стана съвсем ясно какво означава това, идеята беше, че неговата работа и тази на Инджов не попадат под това определение. Каза се също, че само поетите могат да превеждат поезия; но хайде да допуснем, че и хора без амбиции за собствена поетическа библиография имат с какво да допринесат към това поле, както са го правили често досега през дълголетната традиция на българския стихотворен превод. „Филологическият“ поглед, прочее, остава малко объркан и от текста на задната корица, който с изумителна смелост оповестява принадлежността на Неруда към руски литературни течения от началото на ХХ век (акмеизъм и имажинизъм)...
Всичко това не означава, че този превод е неуспешен, нито пък отменя сериозната радост от факта, че едно от големите български издателства се ангажира с преводната поезия, но най-малкото повдига определени въпроси. А инак е ясно, че поезията е добре дошла на всеки език в интерпретацията на различни преводачи и че тъкмо натрупването на различни преводи създава адекватна рецепция.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”