Крешендо/декрешендо (музика), брой 9 (2933), 09 март 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Автентично камерно събитие
Български  |  English

Автентично камерно събитие

 

„Културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне”, написа Марио Варгас Льоса. Обикновено си припомням фрази от прочетено, провокирана от тяхното потвърждение или отрицание. Концертът на София квартет елиминира за около час и половина сладоледената лепкавост на това, което все повече ми се предлага като култура, за да припомни два шедьовъра от Дмитрий Шостакович и Паул Хиндемит. В залата имаше 20-30 души. Може би, помислих, за това допринесе и студът, стегнал последния ден на февруари. Но стълпотворението в голямата зала „България” за кипящия от фолклорен патриотизъм „смесен” концерт по случай Националния празник ме убеди, че музиката, която предизвиква различни от подпяването и подрусването стремежи на съзнанието, в естеството на своята камерност у нас намира все по-рехава подкрепа.
Разбира се, това не може да е проблем за Единайсетия струнен квартет на Шостакович и за Четвъртия на Хиндемит, избрани от Стоимен Пеев, Йордан Димитров, Валентин Геров и Любомир Ников – все музиканти с биография, влюбени във възможността да работят с този, най-висш музикален репертоар.
Особено ценен е прочитът им на Единайсетия квартет на Шостакович – една композиция, чиято история е драматична: написана е в памет на приятеля на Шостакович, цигуларя Василий Ширински – втора цигулка на прочутия руски квартет „Бетховен”. След премиерата й на концерт в Съюза на композиторите в Москва през 1966 г., в който и Шостакович взима участие като пианист-акомпанятор на песенни цикли, композиторът получава първия си инфаркт. Квартетът маркира началото на последното десетилетие от живота на композитора; смъртта се приближава, звучи безпрекословно в музиката му. Единайсетият квартет (фа минор) не е популярен сред изследователите му, които съвсем неоснователно го намират за фрагментарен. Сюитната седем частна форма, с вградени траурни монолози с гласовете на отделните инструменти в квартета, с нарочно фаталистично сякаш прекъсване на отделни структурни звена, е събрана, завършена чрез основната тема в първата част, която се вписва и в останалите.
В прочита на София квартет творбата се открои със своя специфичен лаконизъм. Бе използван от музикантите за създаване на среда на самовглъбеност, на вътрешен размисъл, споделен от четирите тембъра в смислово изведено акустично равновесие. Не бива да отминавам висотата на инструменталната им чувствителност, която вибрираше в различен колорит изповедно и самотно. И същевременно - със стилна сдържаност и дисциплинираност във фразата. Което я направи още по-красива, споделяща. Последните две части – елегията и финалът – бяха изваяни в съвършено артикулиран щрих, отдалечаване на драматургичното ставане, внезапен тих финал. Музиката прекъсва. Като живота.
Различен е случаят с четвъртия квартет на Хиндемит, който е един от най-популярните му опуси. През 1921 г., когато квартетът е създаден, се създава и струнният квартет „Амар”, чийто виолист е Хиндемит. Ансамбълът показва творението на своя виолист на прочутите Музикални дни в Донауешинген през 1922 г. То е в пет части, със специфични названия, като „Бърза осмина”, „Спокойна четвъртина” „Умерено бърза четвъртина”. Написан е в полифоничен стил, заявен още от бавното фугато, което съставът изгради плътно, обемно, с изпипани темброви линии. И забележителна вътрешна енергия в отстояване бавното развитие на драмата. Създадоха впечатляващи звукови острови! Днес звуковата естетика на един камерен ансамбъл изисква сериозно квалитетно диференциране на звук и тембър съобразно музикалната субстанция. Изисква рефлектиращо въображение, особено в пиеси като тази на Хиндемит, изградена като комплицирано съчетание между полифонична логика и жанрово дефиниран контраст между интермецо, рапсодия и рондо. Съчетание, заредено с латентна чувственост, която в прочита на София квартет бе експлицирана забележително.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”