Ходене по буквите , брой 9 (2933), 09 март 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Людмила Миндова. “Роман за името”. София: ИК “Изток-Запад”, 2017. Цена 15 лв.
 
Познаваме Людмила Миндова като поет - поет на нежното осмисляне на остри социални ситуации. Като преводач - преводач на балканските превратности в живота и смъртта... Като литературен изследовател - на своето в другото и на другото в своето, на европеизацията и стагнацията. Но изведнъж роман? В който сплита трите си самоличности в сурова белетристика. При това в роман, за името. Но и за пътя на България към Белене - и за трагедията на концлагеристите в Белене. За спасението и неспасението на българските евреи. За т.нар. Възродителен процес. В романа на Миндова има много - измислени и реални - имена: трескавият читател ще се обърка кой персонаж кой е и кога какъв е. Внимателният ще разбере, че това е преживяна дълбоко повествователна стратегия, която ще внуши, че тук, в България, всички времена съвпадат, съвпадат и не отминават, защото у нас няма непреработена историческа травма. Всичко е тотално объркано - фашизъм и комунизъм привидно съвпадат, непривидно продължават да разтерзават останалото от градския дух на тази страна… “Всички герои в този роман сме измислени”, казва от корицата Людмила. Измислен и неизмислен е Ажар, който на финалната страница на книгата не знае дали е българин, дали е турчин, дали е евреин. Неговият етнос е “екскурзиантски”. Животът му не само според нас, но и според него е като латиноамерикански сериал. „А колкото голяма и свобода да имам в него като актьор, негов автор, знам много добре, че не съм. Друг пише сценария. Ние само избираме по какъв начин да прочетем репликите си.” За нас, приятелите на Людмила, е ясно колко смелост се изисква да пишеш така: да черпиш дълбоко от тайната вода на автобиографичния ресурс, да защитиш своето име и името на майка си, да защитиш изобщо правото на име… Да видиш как в твоята история политиката е нанесла, щеш не щеш, и всички чужди истории. Но и като безукорен литератор, каквато е Миндова, да знаеш на какви опасности се подлагаш, когато внасяш толкова публицистика и актуалност в роман. Като не обезопасяваш читателя с никаква поезия. И като не му спестяваш нито една злина, иначе отдавна обрасла в паметта с традиционното умиление по детството. “Роман за името” чете много - архиви, спомени, изтласкани, гадни... Като за живота и смъртта на Надя Дункин. За Ана Вентура. И за още много. Пак от корицата Роберт Леви казва: “Аз, потомък и на българи, и на евреи, се питам: един и същ народ ли спасява и преследва?” Този честен роман, който пред нас и с нас се учи да различава прошка от пропаганда, помирение от актуална правилност, свързва всичките ни рани в една. Преди години Силвия Чолева написа пиеса за името - “Името, твоето име”, посветена на “Възродителния” процес. Сега Миндова отваря още, май-май всички възможни фронтове между паметта и историята. Аз съм съгласен, че има травми, за които трябва да мълчим, вместо непрестанно да ровичкаме в тях. Но има и травми, мълчанието за които само удължава разчовечаването. Прочее, романът свършва щастливо.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”