Български  |  English

Оскар 2018

 
Новото в 90-ата юбилейната надпревара за „Оскар” е, че Американската киноакадемия, която връчва „Оскар“, е с нов президент – операторът Джон Бейли, избран м. г. Има и други новости – членовете на Академията са вече 7258, Ди Рийс, номинирана за адаптиран сценарий на филма й „Мъдбаунт“ (заедно с Върджил Уилямс), е първата чернокожа в тази категория, а операторката й Рейчъл Морисън е първата жена, номинирана за операторско майсторство. С „Бягай“ Джоpдън Пийл е номиниран в 3 категории: за филм, режисура и сценарий; и е първият чернокож с този успех. Любимецът на публиката Кристофър Нолан за първи път е номиниран за режисура. Независимият Шон Бейкър влиза в „Оскар“-орбитата с „Проектът „Флорида“ с номинация за поддържаща роля на Уилям Дефо.
И тази година в категорията „най-добър филм“ бяха номинирани 9 игрални филма. Те са Формата на водата на Гийермо дел Торо (13), Дюнкерк на Кристофър Нолан (8), Три билборда извън града на Мартин Макдона (7), Най-мрачният час на Джо Райт (6), „Призрачна нишка“ на Пол Томас Андерсън (6), „Лейди Бърд“ на Грета Геруик (5), „Бягай“ на Джордън Пийл (4), Призови ме с твоето име на Лука Гуаданино (3), Вестник на властта на Стивън Спилбърг (2).
Тъй като за повечето филма съм писала, сега ще представя останалите 3.
„Призрачна нишка“ е съвсем различен от предишните филми на Пол Томас Андерсън. Изглежда напълно класически. След като изключителният „Учителят“ (2012) бе номиниран за 3 актьорски „Оскар“-а, а „Вроден порок“ (2014) - в 2 категории, сега талантливият режисьор е отново в играта. Макар да е сред най-активните и сериозни филмови автори днес, 47-годишният Пол Томас Андерсън досега не е получавал „Оскар“. В „Призрачна връзка“ се завръща към 50-те и Даниъл Дей-Луис, но в Лондон. Рейнълдс Уудкок (Даниъл Дей-Луис) е изтънчен моделиер на haute couture и стар ерген, който живее в изолация със сестра си Сирил (Лесли Манвил). Неговите тоалети се поръчват от кралски фамилии и всякакви елитни особи. Заобиколен е от жени, но той нехае за тях. Зависим е само от Сирил. До момента, в който среща сервитьорката Алма (Вики Крипс) – момиче с хъс, източена фигура и странно лице. Тя става негова муза. Отношенията им са сложни. В стратегията на Алма той да бъде неин се включват дори отровни гъби. Потопен в следвоенното разточителство и в пиетета към висшата мода, филмът е красив до сънуване. Според самия Андерсън, за образа на измисления Уудкок той се е вдъхновявал от Кристобал Баленсиага и Чарлз Джеймс. В последната си роля, както сам твърди, Даниъл Дей-Луис е елегантен, мизантропичен и влюбен. Чудесна е и Лесли Манвил, но откритието на филма е хамелеонската Вики Крипс.
„Бягай“ е режисьорски дебют на 39-годишния Джордън Пийл – актьор, сценарист, продуцент. Филмът започва мистериозно-зловещо – в непрогледна вечер чернокож младеж крачи по улица и разговаря с приятелката си по телефона. Появява се кола, изскача мъж и го пребива до смърт. Чернокожият Крис Уошингтън (Даниъл Калуя) е талантлив фотограф в Ню Йорк. С бялата си приятелка Роуз (Алисън Уилямс) се готвят да посетят родителите й. Той я пита дали ги е предупредила за цвета на кожата му, тя отвръща, че не е, но няма страшно. Пък и той бил първият й чернокож. По пътя тя прегазва елен, но полицията иска не нейните документи, а тези на Крис. Родителите на Роуз са заможни и живеят в елитно имение – бащата (Брадли Уитфорд) е неврохирург, майката (Катрин Кийнър) е психотерапевт. Уж всичко е както трябва, но нещо в поведението на чернокожите служители в имението е притеснително. Крис пуши. Майката го хипнотизира, за да спре с този порок. Случват се разни особени неща. Крис разказва за тях по телефона на приятеля си Род (Лил Рел), който е офицер в транспортната безопасност. След кошмарно парти момчето решава да си ходи. Придумва и Роуз. Събирайки багажа си, той се натъква на доста нейни снимки с чернокожи. Най-сетне проумява пъкления план на семейството. Едва отървава кожата благодарение на Род. „Бягай“ е ироничен филм на ужасите, където расизмът е показан като семейна „терапия“. Оригинален ракурс към колкото опоскана, толкова и актуална тема, но финалът е банален. Филмът се гледа с интерес, а най-прекрасното в него е присъствието на младия Даниъл Калуя.
След участието си като актриса и съсценарист във „Франсис Ха“ (2012) и „Госпожица Америка” (2015) на Ноа Баумбах, превърнали двамата в независими любимци, сега 34-годишната Грета Гъруиг е създала своя режисьорски дебют „Лейди Бърд“ като почти автобиографична изповед. Кристина (Сърша Ронън) е своенравна 17-годишна тийнейджърка с розовееща коса от девическо католическо училище, чиято мечта е да се измъкне от родния душен Сакраменто. Парите у дома все не стигат, майка й (Лори Меткалф) се бъхти в болница, баща й е в депресия, осиновеният й брат си има свой живот, а тя настоява да постъпи в колеж в Ню Йорк и да я наричат „Лейди Бърд“. Минава през разни перипетии, връзки и разочарования, докато сбъдне мечтата си. Филмът за момиче, което търси себе си през 2002 г., е темпераментен и проникновен ракурс към американското живеене, където се появява и Тимоте Шаламе като едно от гаджетата на Лейди Бърд. Сърша Ронън е чудесна, но „Лейди Бърд” ме остави равнодушна – доста подобни съм гледала. Не мисля, че му е мястото в престижната селекция.
Деветте номинирани филма дават пъстра картина на киното от 2017 – мащабна историческа баталия, политическо кино, Чърчил в екстремен момент, фентъзи мелодрама с перверзен секс, девичи фрустрации и полети, младежки гей-ласки, расови изстъпления, страсти на моден фон, макабрена комедия с финал а ла deus ex machina... Седем са ситуирани в миналото – близко и по-далечно, доста от тях са независими, само в един има изобилие от спец ефекти, а повечето режисьори са почти млади хора. Моят фаворит е „Три билборда извън града“. Няма да съм много разочарована, ако „Бягай“ получи големия „Оскар“, но предполагам, че победителят ще е „Формата на водата“, макар Гийермо дел Торо да е обвинен в плагиатство – живеем във време на любовен дефицит.
Що се отнася до номинираните за чуждоезичен „Оскар“, тази година борбата е жестока, съдейки по изгледаните три: руският Нелюбов на Андрей Звягинцев, унгарският За тялото и душата на Илдико Енеди и шведския „Квадратът“ на Рубен Йостлунд (за него – в следващ брой). Не съм гледала още чилийския „Фантастична жена“ на Себастиан Лелио за бедите на транссексуалка с трансексуалната Даниела Вега и ливанския „Обида“ на Зиад Дуеири, посветен на конфликта между християни и палестински бежанци. Андрей Звягинцев е за втори път в надпреварата – преди 3 години бе номиниран „Левиатан“ (2014).
3 март 2018 г.
 
P.S. Юбилейното 90-то присъждане на „Оскар“ - най-шумната награда в света – се проведе на 4 март (5 март българско време) в Долби Тиътър в Лос Анджелис с водещ отново Джими Кимъл. Церемонията попадна в адската атмосфера на скандалите за сексуален тормоз и движението #MeToo, тръгнали от мастития продуцент Харви Уайнстийн, погубили кариерата на Кевин Спейси и превърнали Джеймс Франко в най-големия губещ с акламирания му филм „The Disaster Artist“, номиниран единствено за адаптиран сценарий. Разбира се, не мина без споменаването на Уайнстийн, Тръмп и Путин.
На 4 вечерта си спретнах собствено „раздаване” на „Оскар”-и. Не познах единствено този на Роджър Пийл за оригинален сценарий на „Бягай” – бях заложила, естествено, на Мартин Макдона. Така че, по време на церемонията имаше съспенс, но само една изненада.
5 март 2018 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”