Български  |  English

Стрелба с халосни патрони
до Бранденбургската врата

 
Достатъчно е веднъж само да сте имали възможност да застанете на площад „Париж” в центъра на Берлин, за да разберете колко голям ефект би имало включването на някоя от сградите наоколо в акция, посветена на свободата на изкуството. А сега си представете Бранденбургската врата – вероятно най-истинският символ на обединена Германия. Тя е обградена от представителството на голяма банка, от френското и американското посолство – да добавим, че и руското не е много далеч, – и от стъклената постройка на Академията за изкуства. В гръб остава, някак заплашително, луксозният хотел „Адлон”. А през аркадите на портата може да се види Бундестагът. Няма друго подобно място в Германия, толкова величествено и толкова силно натоварено с историческо значение.
И именно тук фондация „Бранденбургската врата”– организацията на Берлинската спестовна каса, подпомагаща културни проекти, е решила да окачи банер със стиха „avenidas” (алеи) на Ойген Гомрингер[1]. Под „тук” се разбира фасадата на „Макс Либерман Хаус” – сградата, в която се намира представителството на фондацията. А стихотворението е същото онова, което университетът „Алис Саломон” в квартала „Хелерсдорф” в Берлин има намерение да отстрани от калкана си, защото студентите го намират за сексистко. Според изкуствоведи акцията до Бранденбургската врата не е добре обмислен артистичен жест. Той е властови жест или по-скоро неподходяща изява на властта.
„Изкуството не трябва да се компрометира с чужди нему аргументи, които го лишават от възможността и му забраняват да бъде възприемано от обществото” – така фондацията защитава акцията си.
Но тъкмо тук е проблемът. Глаголите „забраняват” и „лишават” звучат така, сякаш
не съществуват никакви възможности за издаване на стихосбирки, няма библиотеки и не съществува интернет пространство, където човек свободно да може да прочете „avenidas”. Сякаш свобода на изкуството съществува само тогава, когато всяко стихотворение на немски език може да стои изписано по градските фасади. Да не говорим, че след седмичните спорове, едва ли ще намерите някого в Германия, който да не може да го изрицитира като всеизвестния за всеки германец първи стих от „Горски цар” на Гьоте.
А ето го и въпросното стихотворение:
avenidas
avenidas y flores
 
flores
flores y mujeres
 
avenidas
avenidas y mujeres
 
avenidas y flores y mujeres y
un admirador
 
(avenidas = алеи/булеварди, flores = цветя, mujeres = жени, admirador = обожател, y = и)
 
Младежите имат право да смятат стихотворението за демоде, а по-възрастните изобщо да са претръпнали в подобен вид поезия.
И макар че на някой може и да му се иска в „Хелерсдорф” да е избухнала културна революция или да е упражнена цензура, реалността е доста различна – става дума за напълно демократичен процес: студентският съвет, излъчен след избори, изразява недоволството си от „avenidas”. След дискусия в академичния сенат се стига до компромисно решение: в бъдеще, на всеки пет години на калкана на университета ще се чете ново стихотворение.
Но сред фурора, предизвикан от разразилия се неочакван спор, се прокрадва страхът от загуба на ясна интерпретация. Фондация „Бранденбургска врата” жертва напразно целия символен капитал на мястото, на което се намира, в името на сбъркана кауза. Капитал, който университетът в периферията на Берлин не притежава. Реално, окачването на банер с „avenidas”, не е никакво геройство в името на изкуството, защото него никой не го застрашава. И онова, което демонстрира фондацията със своята акция на площад „Париж”, не е нищо повече от стрелба с халосни патрони. Дали обаче няма литературните тълкувания на стихотворението, които го излагат на риск, изкарвайки наяве някои от неговите закодирани послания? 
За стиха от 1953 г., изучаван и в училище, Ралф Мюрер – професор по литературознание в университета във Фрибур, Швейцария – предлага следните три възможни интерпретативни ключа.
 
1. Херменевтичен интенционализъм
През тази интерпретативна призма основното намерение на читателя е да разбере какво е очаквал авторът от него. Гомрингер е представител на конкретната поезия. В случая с „avenidas” си имаме работа с първата публикувана „констелация” на поета. „Констелацията” е характерна форма на структуриране на стихотворенията, при която групирането на думите е вид игра на думи, в която дълбочината на смисъла е предзададена от формата. Гомрингер държи стихотворението му да не бъде превеждано, тъй като фонетичният му материал – испанското звучене на думите – се комбинира по много подходящ начин с минималистичната му форма и е възможно най-подходящото отражение на света днес. Думите не са натоварени с конкретно значение – „avenidas” може да се преведе и като алея, и като булевард, и като улица; цветята, както и жените, също могат да бъдат най-различни. Така, при условие, че мястото на действие е неясно, действащите лица и предмети също са обект на читателско въображение, то най-важният елемент остава свързаността на думите. В крайна сметка, използвайки херменевтичния интенционализъм, Ралф Мюрер не намира основание да обвини Гомрингер в сексизъм.
 
2. Американска нова критика
Използвайки този интерпретативен ключ, читателят си задава въпроса – как му въздейства стихът, абстрахирайки се от автора и неговите намерения. На първо място читателското внимание е привлечено от формата. Следвайки специфичната конструкция или играта на думи, се вижда, че всеки елемент е поставен на мястото си според определена схема. Тя в един миг се прекъсва, за да се повторят на един ред трите познати вече съществителни, а след тях да се яви четвъртото – „admirador” (обожател). И въпросът, който стои, е: Кой лирическият герой? Неговото отсъствие е повече от очевидно. Ясно е, че той не е „обожателят”. Той е нещо повече от част от „констелацията”. Неговият поглед е отстранен, като при трето лице единствено число, без намек за емоции и оценки. Вероятно има възможност отстраненият лирически герой да е свързан с обожателя, но само при условие, че е в състояние да открие красотата не само в жените, цветята и булевардите, но и в момента на съзерцание, в самата минималистична форма на стихотворението – констелация. В крайна сметка и при този литературоведски анализ не можем да говорим за неморалност – става дума далеч по-малко за воайорство, отколкото за призив да се наслаждаваме на изкуството.
 
3. Джендър теорията
Въоръжавайки се с тази теория, на първо място ни прави впечатление, че обожателят („admirador”) e от мъжки пол и едва ли не е поантата в стихотворението. В същото време, жените („mujeres”) изчезват някъде на заден план и се превръщат в красив декор на сцената, бидейки приравнени на „avenidas” (градът) и „flores” (природата).
Освен това, неизменно се налага въпросът – днес, когато на всяко нещо се намира полезното приложение – алеите ни улесняват придвижването, а цветята ни украсяват ежедневието – за жените не може ли да се намери някое по-добро занимание от това да допринасят за украсата на улиците? И може би тъкмо този въпрос сваля стиха от калкана на университета, за да го издигне да увисне редом до Бранденбургската врата...
 
Из германския печат


[1] Ойген Гомрингер (1925) е швейцарски поет и белетрист, роден в Боливия. Следва икономика и история на изкуството в Берн и Рим. Автор е на понятията „конкретна поезия“ и „визуална поезия”. През 1954 г. публикува манифеста си: „От стих към констелация. Смисъл и форма на една нова поезия“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”