Български  |  English

Истински,
даже прекалено истински.

За Оливие Боасиер (1939 - 2017)

 
Оливие Боасиер (Olivier Boissière) е роден във Франция през 1939 г. През 60-те години на миналия век работи като асистент на Жанин дьо Голдшмит и критика Пиер Рестани в легендарната парижка галерия J, която по това време е дом на Новите реалисти – художествено течение, чийто кръстник е Рестани. Там се запознава с художници, като Реймон Хайнс, Ив Клайн, Маршал Райс, Ники де Сен-Фал, Жан Тенгели и Христо Явашев. През 70-те е редактор на списанието за архитектура и дизайн Cree Magazine, където представя младите и бунтарски настроени тогава Архиграм, Седрик Прайс, Ренцо Пиано, Норман Фостър, италианската радикална архитектура, архитектурните теории на Алдо Роси и Люсиен Крол. Прекосява Съединените Щати от Тихия до Атлантическия океан, документирайки работите на Франк Лойд Райт. Запознава се с големи имена от калифорнийската арт сцена, като Ед Ръша, Лари Бел и Доналд Джъд. По-късно работи като журналист в интериорни списания, като Domus, Architecture dAujourdhui, lArca, и в ежедневници, като Le Matin и Le Monde. Автор е на книги за Франк Гери, Корбюзие, Жан Нувел, Рон Арад. Той е част от екипа на Жан Нувел повече от десет години. През 1997 г. пристига в София и заедно с Анриет Денис създава Adob Design – изложбено пространство, представящо за пръв път в България мебелите на Емес, Джаспър Морисън, Марк Нюсън и Франк Гери. През 2010 г. Оливие Боасиер е координатор на първата конференция на ABITARE Talks в София „Имаме ли нужда от галерии и музеи” с говорители Жан Нувел, Итало Рота, Дейвид Каскаро и Моник Вот. През 2011 г. той помага на списание One при организирането на първата Sofia Architecture Week, където представя френски архитекти, като Ан Лакатон, Доминик Лион, Фредерик Борел, Руди Ричиоти. Колекционер и запален почитател на съвременното изкуство, през 2012 г. Оливие Боасиер превръща собствения си апартамент в София в галерия с ироничното име Un Cabinet d'Amateur, където представя български и чуждестранни артисти. В галерията се намира и библиотека с личната колекция от книги, каталози и документи на Боасиер от дългогодишните му пътешествия в света на съвременното изкуство и архитектура.
К
 
Оливие беше необичайна "птица" в София и България. Даже в един момент човек можеше да си каже, че едва ли не снимат някой от онези нароили се през последните години съвременни български филми, където винаги има поне по един чужденец, избрал да живее в България, "въпреки" всичките въпрекита. Обикновено това са много измислени сюжети. А Оливие беше истински, даже прекалено истински за нашата артистична сцена.
Липсва ми дрезгавият му глас и чувството му за хумор, и най-вече усещането, че когато общувах с него, все едно се намирах в някое от безбройните места по света, където съм участвал в изложби и покрай тях съм си общувал с хора от Art World-а, които са моята естествена среда от десетилетия, та усещането, което имах с Оливие, беше същото, макар че бяхме насред София.
Недко Солаков
 
Между улиците „Неофит Рилски“ и „Ангел Кънчев“ и ресторантчето Made in Home са не повече от стотина метра. Често можеше да се чуе ехото на дрезгавия му глас, носещ се от „the Floor“ (така Оливие наричаше Made in Home), в разгорещен разговор за съвременно изкуство, архитектура и дизайн или за изложби в Помпиду, МоМА, София и къде ли не. Оливие живееше в това „тясно“ пространство по същият начин, както живееше между София, Париж и останалия свят – многопластово. Следеше какво се случва, коментираше. Възмущаваше се, когато го наричат чужденец.
Създаде Un Cabinet D'Amateur, галерията на ул. „Неофит Рилски“ и „затвори“ в това пространство части от собствената си история. Беше страстен почитател, гледаше на изкуството като изключително лично преживяване. Организираше изложби и събития, издаваше публикации, канеше почитатели и гости, общуваше с артисти. Създаде нетипични за нашата локална среда отношения с художници и публика. Доведе в София някои емблематични фигури за нашето съвремие, като Франк Гери, Жан Нувел, Софи Кал. Правеше това без суета, а някак си като естествено продължение на нещата, в които виждаше смисъл. Интересуваше се от икономиката на изкуството, от критика. Смяташе, че най-добрият начин да общуваш с дадено произведение, е като го притежаваш.
Калин Серапионов
 
Да се каже, че Оливие Боасиер беше максималният Парижанин в София, е и вярно, и недостатъчно, но нямам спомен да съм го виждал с парижко шалче около врата. Считах го за космополит, „акостирал“ в София по силата на сърцето, случая и глобалното затопляне след 1989 г. Но в него имаше нещо фатално парижко с неподражаемия nonchalance и циничен devil may care, което го правеше магнетичен приятел и чаровен събеседник. Дрезгавият тютюнев глас на един престорен аматьор с безупречен вкус и дълбоко познание и за изкуството, и за архитектурата, и за културата ще си остане с нас. Глас, даващ откровено-точни съждения, които казват, че дори и да сме тук и сега в София, това е случайност – ние сме в света и то някак си винаги и навсякъде. Не правеше компромис с критериите на съвременното изкуство и култура и затова „адресът“ на всеки разговор с Оливие беше едновременно Париж, Лос Анжелис, Бамако и устието на Амазонка. Това усещане за страстно пребиваване в съвремието, за „горене на свещта откъм двата й края“, е онова, с което ще го запомня.
Лъчезар Бояджиев
 
Оливие беше тук, но и на много други места по света. Идваше и заминаваше. Беше един от нас, но и беше различен. Направи много неща. Поддържаше място за съвременно изкуство, продуцираше работи, издаваше каталози, възпитаваше купувачи, доведе известни архитекти и художници. Обичаше хубавото вино и знаеше как да го поднася. Но най-вече – беше външният поглед. Коригираше ни. Нежно или забавно, язвително или иронично, понякога приятелски, друг път – по-грубичко. Умееше да назовава нещата с истинските им имена и не се страхуваше от това, че на някого няма да му се хареса. Разтърсваше ни с коментари и ни поставяше на място. Изваждаше ни от дрямката и от собствените ни заблатени взаимоотношения и внасяше свеж полъх. Притежаваше огромен професионален опит и интереси в много области. Имаше огромно желание да помогне, да промени, да развие. Защото като цяло всъщност много ни харесваше. Виждаше потенциала и недостатъчното му използване. Не се пестеше в нито едно отношение – нито в работата, нито в забавата. Подкрепата му беше и е от огромно значение за всички.
Мария Василева
 
Спомняйки си за Оливие Боасиер, първото нещо, което изпитвам, е дълбоко уважение и благодарност. Той бе човекът, който искрено повярва в мен и в това, което правя. Добре помня ентусиазма му при първата ни среща и вдъхновението, с което говореше за моите работи. За мен това беше голяма изненада и въпреки моето притеснение, веднага усетих, че имам насреща си един истински приятел. Оливие успяваше да скъси дистанцията много бързо. Всеки път след нашите разговори си тръгвах, заредена и уверена в това, което правя... Винаги ме надъхваше и подкрепяше, даваше ми важни съвети, които за мен бяха наистина ценни предвид огромния му опит и познания от световната арт сцена. Чужденец, избрал да живее в България, който даваше толкова много с присъствието си. Когато Оливие пътуваше до Париж и не беше в страната за откривания на мои изложби, получавах от него вдъхновяващи смс-и. И това е само един от многото примери за емоционалната му подкрепа на хората, с които работеше.
Оливие Боасиер беше изключителна личност! Възхищавах се от неговата енергия и чувство за хумор, с които привличаше всички около себе си. Щастлива съм, че бях една от художниците в неговата галерия Un Cabinet D’Amateur редом до световно известни имена. Щастлива съм, че го познавах! Винаги ще чувствам липсата му!
Стела Василева
 
Незабравим. Дрезгавият глас, точната преценка, смелите коментари, безценните разговори, рядката космополитност, неповторимият опит, дълбоката ерудиция, безкрайната любов към изкуството, свободата на мисълта, свободата в живота, широтата на погледа, даровитото перо, работата му по изключителни проекти с Жан Нувел, с Франк Гери, прекрасната галерия Un cabinet D’Amateur в София, с която подкрепи и показа толкова талантливи и млади български художници, пространство, в което благодарение на него се срещнахме със Софи Кал, Жан-Шарл Бле, Луис Балс. Оливие създаде около себе си свят с толкова липсващи ни ценности, истински, осезаеми, свят с ярък заряд, който ни повдига и запалва, свят, в който “изкуството прави живота по-интересен от изкуството”[1]. И този свят беше за нас. Огромно благодаря, Оливие!
Не си представям, че го няма. Представям си, че живее някъде другаде, едновременно близо и далеч. И там крачи с ярки сникърси по софийските улици или по парижките, по тези на Лос Анжелис или Манао. И там води обогатяващи и просветляващи разговори за изкуството, за красотата, за свободата, за любовта с други художници и архитекти. И там ги подкрепя, въодушевява, разсмива, разпалва и застава зад тях.
В деня след погребението в Париж намерих три неща на улицата – енциклопедия на птиците на френски, история на изкуството на испански и една пощенска картичка на английски с думите “start the day with a smile”. Помислих си, че това би казал и самият Оливие в такъв момент: “гледай към небето, гледай към изкуството, усмихвай се на живота.”
Светлана Мирчева
 
Скъпи Оливие, Новото червено вино на Флора е много коректно, направо е добро, някакво френско било... помолих директно за каничка от половинка. За дебют, взех един домашен тарама хайвер и малка гроздова с лед... ако няма градус, няма радост. Вънка пада някакъв ама страшен сняг. Поръчах от ризотото с манатарки. Нали не им е сезонът сега и нямаше само манатарки на тиган в масло, ама когато има, колко са хубави, а? Колебах се между адана кебап и телешки кюфтенца... реших, кюфтета.
Изложбата на Лъчо в градската е супер и е важно да се види. Ядейки един крем карамел, хубав им е много, сигурно слагат повечко яйца, попадам в Инстаграм на един пост на HUO, твоят любимец, хи хи хи, които препраща снимка на един post-it, написан ръкописно с химикалка, явно от самият Димитър Съселов: “The futur is forever”. Да, бъдещето е завинаги... поръчвам още една бургаска грапа...
Твой Стефан Николаев
 
Оливие беше от онези хора, за които гледането (на изкуство), мисленето и разбирането бяха нещо неразделно. Винаги се удивлявам на тази способност.
Научих доста от него - този щедър, винаги готов да спори за това, в което вярва, дълбоко човечен мизантроп!
Владия Михайлова
 
Аз срещнах Оливие дълго, след като той вече беше съпричастен към българската арт сцена. Когато се завърнах в България, отворих независимо място за изкуство наречено ?ther. Оливие често идваше там на откриванията и успя да предаде в мен нещо, което ми липсваше тук, при нас, в нас. Може би това чувство на несмирение, на бунт, на един дух, винаги търсещ, който си дава свободата да провокира, да задава неправилен въпрос, без страх, че ще бъде премазан. И всичко това - с една неизменна вяра и страст към силата на изкуството като манифест за промяна, за събуждане и дерзание!
Неговият дух е тук!
Трудно ми е да пиша за Оливие и затова написах една поема за него, наречена „Вечност“.
Войн де Войн


Без да е архитект, Оливие има фундаментален принос за развитието на архитектурата в България през последните 20 години. От първите истински дизайн мебели на българския пазар още през деветдесетте, през доведените в България, негови лични приятели световни архитекти, многобройните текстове качествена архитектурна критика, архитектурните изложби в галерията му, дългите разговори с групата български архитекти и съвременни артисти около него, спомените и разказите от първо лице за значими автори и подписите им във впечатляващата му архитектурна библиотека... Но всичко това не може да се сравни с огромния ентусиазъм, с който отговаряше на въпроса защо е избрал да живее в България... със заразния плам в очите, когато говореше за потенциала за промяна и развитие, който е видял при пристигането си и който продължаваше да носи винаги и навсякъде със себе си .

Благодаря ти Оливие!
Георги Кътов

 

 

Хавайската риза, цигарата и онова едновременно дистанцирано и магнетично присъствие, като че ли, докато е тук с нас, е и на още сто други места с хора, за които само сме чели и слушали. Нямаше как да се интегрира в среда, на която почти напълно й липсват натрупванията, събрани само в хола на софийския му апартамент. Няма как да принадлежи на една сцена, а още повече на тази, където единствен се сети да го отбележи последният и фалиращ вестник за култура. Оливие със сигурност ще оцени иронията.

Опита се да развие добрите възможности, които беше открил тук, отваряйки личното си пространство за изкуството, осигурявайки със свои средства изява на български артисти, водейки личните си приятели, за да ни доближи максимално до съвременната световна сцена. Безпардонен и дори циничен спрямо всяка проява на слабост, независимо дали е в характер или в интелект. Типично по френски изтънчен ценител на красотата и на доброто въображение.

Показа ни как се поддържа култура на презентацията, как се търгува с изкуство, как се обича жена, как се цени живота, как се остарява и че нямаме никакво извинение да не правим нещата по-добре, както беше казал неговия приятел Жан Нувел... Оливие е все още и тук с нас, и на още сто други места.

Светлана Куюмджиева



[1]Цитатът е от Оливие, който цитира Robert Filliou.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”