Български  |  English

Умните швейцарци

 

Швейцарците не пожелаха да спрат да плащат данък (не малък, впрочем – около 750 лева годишно) за обществените си медии на референдум, организиран от младежкото движение на звучащата донякъде оскиморонно Либерално-радикална партия. Предложението той да отпадне е, за да се повиши конкурентоспособността на този пазар и да се защитят правата на зрителя и слушателя като клиент – да плаща само за медийно съдържание, от което реално се ползва. А и защото така значителната сума, която се събира, ще може да се ползва от държавата за други цели, далеч по-адекватни към потребностите на новите поколения от обществените медии. Защо обаче швейцарците не се съгласиха?
1. Прекъсването на финансирането на медии през държавата би имало своето основание, ако така тя ги поставя под зависимост, докато за швейцарската държава, за разлика от нашата, да речем, на никого не му и хрумват подобни подозрения. Рисковете са по-скоро в обратната посока – от възможното влияние на рекламодателите върху частните медии.
2. Поверяването на медиите изцяло на свободния пазар би изключило аудиториите, неспособни да формират пазарни мнозинства и сами да издържат медийното съдържание, от което се нуждаят (да дам един актуален роден пример – такава е аудиторията на „Денят започва с култура” по БНТ).
3. Частните медии нямат ангажимент да създават програми за всички, а гледат да осигурят на всеки комфорта на собствените му предпочитания, вкус и идентичност, което естествено води до културна дезинтеграция на обществото. Особено пък, ако то е мултикултурно и многоезично като швейцарското.
4. Швейцария е страната на пряката демокрация, а това значи - на медийната демокрация, защото медиите са тези, които могат да ти набавят информация и аргументи как да гласуваш на референдумите, когато въпросите са извън непосредствената ти компетентност (а те много често са именно такива). И тогава става много важно да има кой и къде да защити обществения интерес срещу частните от един или друг изход на референдума.
5. Загубата на институционална авторитетност на информационните източници, подмяната на журналистиката с пропаганда, фабриките за фалшиви новини, до които (край привилегиите) доведе развитието на комуникативните технологии, дадоха нова функция на обществените медии – не само да удържат „анклави” на професионализма и етичните стандарти, но и да бъдат нещо като чистачи на цялата публична среда. Защото единствено плурализмът на мненията, който е техен основополагащ принцип, може да те опази от непрестанните опити твоето лично мнение да бъде присвоено и подменено.
Референдумът в Швейцария в дълбочината си не беше за отпадането на един данък, а постави въпроса дали страната е постигнала такова качество на демокрацията си, при което може да си позволи вече да не поддържа обществени медии. Отговорът е „не”, защото те самите са една от гаранциите за това качество.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”