От пръв поглед ( кино), брой 10 (2934), 16 март 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Инсталация, алтруизъм, нищета
Български  |  English

Инсталация, алтруизъм, нищета

 

„Квадратът“ (The Square), 2017, Швеция/Германия/Франция/Дания, 150 минути, сценарист и режисьор Рубен Йостлунд, продуценти: Ерик Хемендорф, Филип Бобер; оператор Фредрик Венцел, в ролите: Клаес Бенг, Елизабет Мос, Доминик Уест, Тери Нотари, Кристофер Лаесьо и др.
Награди и номинации: „Златна палма“ от Кан, 6 награди на Европейската филмова академия (за филм, комедия, режисьор, сценарий, мъжка роля и сценография), номиниран за чуждоезичен „Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA, „Сезар“ и др.
В програмата на София филм фест.
 
Сардоничен филм. Безпощадна и смешна сатира. След успешния „Форсмажор“ (вж. „Култура“, бр. 10 от 2015), сега 43-годишният швед Рубен Йостлунд е направил още по-смайващ филм. Тук няма сняг, но лавина – да. Тя е от егоцентризъм, недоразумения, нетолерантност...
Кралският дворец в Стокхолм е превърнат в огромен Музей за съвременно изкуство. Докато работници свалят статуята на краля, главата се счупва. Успешният куратор Кристиан (Клаес Бенг) е красив, либерален, интелигентен, елегантен. Всички го харесват. Дава на неука млада американка кратко интервю, а после преспива с нея край шимпанзето й. Подготвя изложба на инсталацията на Лола Ариас „Квадратът“, където е написано: „Квадратът светилище на вярата и съпричастността. В неговите граници ние спазваме еднакви права и задължения“ (повтаря се няколко пъти). Този алтруистичен жест на съвременното изкуство е, разбира се, утопия. А стратегията на наетите PR-и за изложбата е радикална и взривоопасна.
По време на смут на улицата открадват телефона и портфейла на Кристиан. Неговият чернокож асистент го съветва да остави бележки на всички апартаменти във висок блок, населен с мигранти. Качват се в теслата на Кристиан и той самият извършва „подвига“. Междувременно си получава вещите, но едно арабско момченце е дълбоко наранено. Отстоявайки достойнството си, то заплашва Кристиан с хаос и наистина го постига.
Доволството на луксозен банкет е посечено от нахълтването на руския акционист Олег Рогозин, гол до кръста. В ролята на освирепяла маймуна той спретва зловещ пърформънс а ла Олег Кулик, който и Кристиан не е в състояние да усмири.
Между работата с колегите, грижите за двете дъщери и шумните купони, кураторът е принуден да общува и с просяци. Ако съдим по филма, в Стокхолм са много. Дори самият Кристиан в един момент се озовава на бунище. Той непрестанно бърза – ту по ескалатори, ту по стълби. И попада в неловки ситуации. В крайна сметка, егото му отстъпва пред проумяването на другия.
Филмът е накъсан и динамичен – на моменти самият се превръща ту в пърформънс, ту в инсталация. Някои епизоди, като този с Рогозин, например, са прекалено разтеглени. Но Клаес Бенг, независимо дали героят му е усмихнат или загрижен, е неизменно харизматичен. Той е смутната душа на филма.
Отстранено и ловко Рубен Йостлунд сблъсква богатство и нищета, алтруизъм и егоизъм, наивност и фалш, щедрост и измама – „Квадратът“ представя язвителна, пъстра и забавна панорама на разслоеното шведско общество. И по-надалеч отива – всичките неблагополучия се превръщат в метафора на стара Европа, неспособна да се справи с пришълците, неравенството, собствените си представи за толерантност. Филмът доста находчиво се разправя и с амбициите на съвременното изкуство да обеме света и да го промени. Всъщност, „Квадратът“ наистина е съществувал в Стокхолм и авторът на инсталацията е самият Йостлунд. Прочее, за първи път гледам филм с главен герой куратор на съвременно изкуство.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”