Ходене по буквите , брой 10 (2934), 16 март 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Хишам Матар. „Мъжка страна”. Превод от английски Надежда Розова. София: ICU, 2018. Цена 15 лв. 
Това е дебютният роман на родения в Ню Йорк Хишам Матар (1970), който миналата година спечели “Пулицър” за биографията The Return. През 2006 г. “Мъжка страна” е номиниран за наградата “Букър” и за дебютен роман на годината на „Гардиън“, а през 2007 г. получава Наградата “Ондатджи“ на Кралското литературно дружество и Наградата на писателите от Британската общност. (Това не е първият роман на Матар на български - неотдавна ICU публикува и романа “Анатомията на едно изчезване”.)
Прочее, щом става дума за Либия през 1979 г., разбира се, че ще става дума за политически роман, за споразуменията между паметта и историческите факти. А щом става дума за политика, разбира се, ще става дума за мъже и жени. Преводът на оригиналното заглавие In the Country of Men може да бъде и “В земята на хората”. Преводачката Надежда Розова обаче е предпочела варианта “Мъжка страна”, като по този начин усилва антагонизма между мъжете извън къщи и жените вкъщи, между диктатурата и бунта, от една страна, и разумния компромис в отчаянието, от друга… Така, разбира се, вдъхва кураж, че не всичко е изгубено - страната на Кадафи е просто мъжка, с всички показни разпити и екзекуции по телевизията; човешкото още има шанс... След мъжете и жените, разбира се, стигаме до децата: в случая главен герой е 9-годишният Сюлейман, който на финала, за да оцелее, трябва да бъде изпратен от богатите си родители (баща - мрачен и доблестен бунтар; уморена от надежди и утехи, но винаги милостива майка) в изгнание. Най-синтетичната рецензия на “Мъжка страна” дължим на „Washington Post”: „Красив роман, уловил универсалната трагедия на децата, попаднали в капана на ужаса на своите родители.“ Книгата на Хишам Матар влиза в традицията за тежки политически фрустрации да се говори през невинната и наивна уста на дете, което не всичко разбира - но така пък майсторски контрабандира към читателя иначе банализирани истини. Обратната страна на темата за бунта срещу Кадафи е предателството. Не толкова при възрастните, колкото при децата - невинните микропредателства на Сюлейман спрямо бащата; провинения, които той в обичта си изобщо не осъзнава. Прощава ли му писателят? И още: Матар описва либийското общество като общество на телевизионния спектакъл. Затова ми стана интересно дали познава казуса с българските медицински сестри, обвинени от Кадафи в заразяването на стотици деца със СПИН - и дали тази знакова история може да получи нов импулс за осмисляне през безумната атмосфера в неговата книга, атмосфера на мъжка бруталност и праведна параноя.
На тези и други въпроси ще получим отговор от Хишам Матар в интервю, дадено специално за читателите на вестник “Култура”. (Прочее, книгата, с която той спечели “Пулицър”, има знаковото подзаглавие “Бащите, синовете и земята между тях” - и автобиографизмът на поетичния слог е неизбежен, защото през 1990 бащата на Матар, прочут критик на режима на Кадафи, е бил отвлечен и хвърлен в либийски затвор...)
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”