Български  |  English

Твърда, мека, остра сила

 
„Римският папа? Колко дивизии има?” Йосиф Сталин произнася тези думи на среща с министъра на външните работи на Франция Пиер Лавал на 13 май 1935 г. Съобщението му е ясно – папата няма въоръжени сили, следователно няма власт.
Спорът „как да се сдобием с власт” – с използването на танкове или с „идеи” – не е нов. Онези, които виждат властта като резултат на сдържане, се придържат към теорията на „твърдата сила”. Тя отразява възгледа за международните отношения на школата на политическия реализъм, създадена от Ханс Моргентау: държавите налагат своята воля чрез военна сила или чрез икономическо влияние.
Веднъж, след закуска, през 1990 г., на професор Джоузеф Най му идва идеята за „меката сила”. Това е силата на културния обмен, на американските стипендии Фулбрайт и на английските Чивнинг; и това значи, както казва самият Най, да заставиш другите да правят това, което искаш ти.
Терминът „твърда сила” беше лансиран през ноември от Кристофър Уолкър и Джесика Лудвиг, двама изследователи от Националния фонд за подкрепа на демокрацията, на когото традиционно му приписват придържане към принципите на твърдата външна политика.
„Като правило, ценностите на авторитарните системи, които се стремят да установят вертикален контрол, да съсредоточат властта, да установят цензурата и подкупа, не са привлекателни” – пояснява Уолкър. – С помощта на „твърдата сила” авторитарните страни проектират тези ценности извън своите граници. Режимите, подобни на онези в Русия и Китай, въобще не се борят за умовете на хората. Това е работа на „меката сила”. Уолкър смята, че „твърдата сила” се стреми не толкова да „убеждава и увлича, а на първо място да насажда цензура извън границите си и да отвлича съзнанието на хората.”
През втората седмица на януари станал интересен инцидент. Шанхайското бюро на Китайското управление на киберпространството се обърнало към най-голямата хотелска верига в света „Мариот”. Управлението се подчинява на Групата за обезпечаване безопасността на интернет, начело на която е Си Дзинпин. Управлението недвусмислено е дало на „Мариот” да разбере, че трябва да престане да нарича на сайта си Тибет, Хонконг и Тайван независими от Китай страни и да публикува съответното извинение в мрежата.
Следващата седмица били разпратени още послания. Пекин бил възмутен, че търговската верига „Зара”, говорейки за други страни, включва към тях Тайван. Аналогични предупреждения получили американският производител на медицинско оборудване „Медтроник”, немската автомобилна фирма „Ауди” и американската авиокомпания „Делта”.
За по-малко от седмица всички тези компании поместиха извинения на своите сайтове и изтриха всякакво споменаване, че Тайван е независима страна, Хонконг и Макао са отделни административни единици, а Тибет е територия, анексирана от Китай.
Австралийската авиокомпания „Кантас” е променила сайта си даже, без да я предупреждават Тя просто знае, че Китай няма да се шегува. Както пише „Икономист”, през последните девет месеца трима университетски преподавателя от тази страна са били принудени да поднесат извинения за това, че са „засегнали чувствата на китайските студенти”. Често това било придружено с вълни от нападки в социалните мрежи.
Демократичните страни начело със САЩ измислиха интернет и започнаха да го използват, обаче авторитарните страни, преди всичко Китай и Русия, осъзнаха значението му като бойно поле.
Уолкър дава такъв пример: „Институтите Конфуций се стремят да бъдат аналог на Гьоте институт или Алианс франсез, обаче тяхното разпространение (170 в целия свят, включително 8 в Испания) се изрази в ограничаване на свободата на преподаване чрез финансов натиск и опити да се насажда автоцензура, отказ от обсъждане на такива въпроси, като Тайван, Тибет или Синдзян, от гледна точка, която не отразява официалната позиция на китайските власти.
„Твърдата сила” се използва по различен начин от Русия и Китай, те са единствените страни, които – според експертите – прибягват към такава практика.
Както пояснява Джесика Лудвиг, двете страни „използват твърдата сила извън пределите на страните си, за да манипулират откритите общества, но техният подход и мотивация се променят в зависимост от ресурсите, с които разполага всеки режим”.
„Пекин разполага с огромни ресурси”, пояснява тя. „За обезпечаването на интересите на Китайската комунистическа партия се използват цял набор средства, в това число и финансови, както и манипулиране, отмяна на обсъждания, за да не се допусне критика, да се поощри самоцензурата и да не се задават чувствителни за легитимността на еднопартийната авторитарна система въпроси.”
Русия е значително по-бедна от Китай. Икономиката й е равна по обем на испанската, въпреки че населението на Русия е три пъти по-голямо. „Русия се стреми да използва „твърдата сила”, за да подрива доверието към демократичните страни, доколкото използването на разочарованието и крушението на надеждите на населението дава резултати даже там, където населението не е твърде благоразположено към Русия”, казва експертът.
Уикилийкс, туитовете на Джулиан Асанж за независима Каталония, популяризирането на Доналд Тръмп и на ултралявото движение Black Lives Matter във Фейсбук прекрасно се вписват в тази стратегия. Ако Китай работи да утвърди властта си, то Русия работи анархията да погълне властта на всички останали.
По думите на декана на Школата за международни отношения към IE University Мануел Мунис, провежданите от руснаците кампании са много по-опасни, защото целта им е да създадат максимален хаос. Те не се опитват да наложат своето виждане за света, а да поставят под съмнение нашата способност да си представяме обективно реалността. Според него, напоследък се е променило бойното поле, сега то най-вече се е пренесло в интернет. „Сблъсъкът се усили в резултат от цифровизацията: „събитията, които се случват по периферията, се оказаха в центъра”.
По-рано съществуваше само това, за което се пишеше във вестник „Правда” в СССР, в „Женмин жибао” в Китай и за което съобщаваше „Гласът на Америка” в САЩ. А сега ботовете от Санкт-Петербург провеждат серия атаки в Туитър, обвинявайки автора на този текст в педофилия заради статията му за САЩ и Сирия. „Целта е една и съща – да се премахне критиката”, казва Мануел Мунис.
„Може да се каже, че понятието остра сила идва да смени термина пропаганда”, смята Франциско Родригес-Хименес от университета Джордж Вашингтон. „Разликата между меката и острата сила добре личи в теорията, но в практиката не винаги лесно може да се определи къде свършва едното и къде започва другото”, казва той. Според него, в случая е важно не какво се прави, а кой го прави. „В демократическата система гражданите винаги могат да предявят претенции към властите, ако те се откажат от меката сила и прибягнат към пропагандата”
Друга отличителна особеност е времето за достигане на целите. „Пропагандата, както и меката сила, e насочена към бързо достигане на резултат, на острата сила й трябва по-продължително време, за да окаже влияние на общественото мнение”, смята експертът. Излиза, че и пропагандата се маскира като мека сила?
Всичко това е сложно за разбиране. Холивуд, хип-хопът, Брус Спрингстийн използват меката сила, но не винаги представят САЩ откъм положителната страна. В същото време, по цял свят те се асоциират изключително и само със САЩ.
Много от исканията на Китай, например, са абсолютно обосновани. Дали би позволила Франция някоя международна корпорация да смята Нова Каледония или Гвиана за независими държави? Как биха се отнесли САЩ към едно признаване на суверенитет на Марианските острови от китайския Алибаба? Колко писма изпратиха посланиците на Испания до чуждестранните медии с молба да наричат ЕТА „терористична организация”, а не „въоръжена групировка”? Каква би била реакцията на посланика на САЩ, ако в някоя медия Ал Кайда фигурира като „религиозна организация”? Бойкотите и обвиненията в антисемитизъм на представителите на еврейските общности срещу австралийската певица Лорд и бившия лидер на групата „Пинк Флойд” Роджър Уотърс (публикувани и на цяло фолио във Вашингтон пост) заради отказа им да пеят в Израел какво са – остра сила или свобода на словото?
„Много е сложно да се даде определение на меката сила”, смята експертът Руи Жонг от центъра Удроу Уилсън. Още по-сложно е да се даде определение на острата сила. Би могла да ни помогне да се ориентираме книгата на австралийския професор Клайв Хамилтън „Незабелязаното нахлуване: влиянието на Китай върху Австралия”.
Но няма да можем да я прочетем. Австралийското издателство Allen & Unwin решило да не я публикува – изплашило се, че китайското правителство ще предяви иск за неправомерни обвинения. През 2014 г. световноизвестното Cambridge University Press отложи публикуването на книга за Путин, опасявайки се, че руският президент може да се обърне към съда.
Ел Мундо, 2 март 2018
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”