От пръв поглед ( кино), брой 11 (2935), 23 март 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Секс и блуждаене
Български  |  English

Секс и блуждаене

 
„Не ме докосвай“ (Nu ma atinge-ma), 2018, Румъния/Германия/Чехия/България/Франция, 125 минути, сценарист и режисьор Адина Пинтилие, продуценти: Бианка Оана, Филип Аврил, Адина Пинтилие; копродуценти: Бени Дрехсел, Радован Зибрт, Алжбета Караскова, Мартичка Божилова; оператор Джордже Чипер-Лилемарк, музика Иво Паунов, в ролите: Лаура Бенсън, Томас Лемаркис, Кристиан Байерлейн, Грит Улеман, Хана Хофман, Шони Лав, Ирмена Чичикова, Райнер Щефен, Георги Налджиев, Дърк Ланге
Награди: „Златна мечка“ и за дебют от Берлинале.
Показан на 14 март по време на 22. София филм фест
 
Дебютът на 38-годишната румънка Адина Пинтилие е шоков и симпатичен. Дойде в София веднага след Берлинале и плисна върху ни вопопадно предизвикателство. Благодарение на Мартичка Божилова, и ние имаме част от „Златната мечка“.
Застаряващата Лаура (Лаура Бенсън) е с още привлекателно тяло, но се бои от него. Не понася чуждото докосване. В същото време изпитва адска необходимост от интимна близост. Сублимира нагона си с наблюдаване на мъже – плаща им. Породист младеж (Георги Налджиев) се къпе и подсушава, а тя е взряна в тялото му. Попада на транссексуал с бюст и пенис – проститут(ка) с нежна душа и тотална свобода. Лаура е тревожна воайорка с голяма чанта през рамо.
Друг младеж с трескав поглед (Томас Льомарки) е влюбен в изкусителна брюнетка (прекрасна Ирмена Чичикова), тя го разкарва, но той не може да се откаже от нея. Кристиан (Кристиан Байерлайн) пък е млад мъж с гръбначна атрофия и лиги, който също се нуждае от ласки. И ги намира от руса дунда. В кадър се появява и авторката Адина Пинтилие с камера и откровения. И застрашително се приближава до същността на Лаура.
Филмът смъква кожата на свенливостта. Пори табута. Изважда интровертски задръжки и вербална екстравертност. Между документалност и фикция проследява различни аспекти на неудовлетвореността и копнежа за близост. В дом, в клиника, в клуб и къде ли не, героите вадят своята телесност не просто на показ, а като предизвикателство към традиционното отношение към секса, колкото и да е интерпретиран в киното. В бели дрехи, по бельо, голи или в садо-мазо дегизировки, те се гърчат по волята на либидото, темперамента, пола или комплексите. В кадър се мярва и сексуална оргия. Езикът на тялото се гъне и разкодира. А иначе езикът на филма е английски (почти всички го говорят с акцент).
„Не ме докосвай“ е и воайорски, и ексхибиционистичен. Представя ни разни тела, вкусове, сексуални техники. Но не е извратеняшки. Не е и порно. И макар на моменти да е отблъскващо оголен, той е удивително красив. Адина Пинтилие е работила така старателно и методично със своите актьори и натуршчици, че от екрана струи безрезервна искреност – превърнала ги е в съмишленици. Всъщност, макар „Не ме докосвай“ да показва в изобилие телесност и ситуации, по-важното е, че ме принуждава да преосмисля собствените си нагласи към другия, докосването, екстаза... Очевидно това е и идеята на Адина Пинтилие, според коятоза много хора този филм може би няма да е приятен, но в същото време ние предизвикваме зрителите да водят диалог и да погледнат себе си“.
Въпреки че има доста хапливи и направо гневни гласове по отношение на „Не ме докосвай“, въпреки известен наивитет в представянето на радикалния секс и протяжни дължини, филмът всмуква. Отдаваш му се.
Любопитно е, че за втора поредна година „Златна мечка“ отива при филм, чиято главна героиня не понася допир до тялото си. Прочее, 22. София филм фест срещна „За тялото и душата“ на Илдико Енеди (вж. „Култура“, бр. 9 от 2018) и „Не ме докосвай“.
На прожекцията, която гледах, си излезе само един човек. Може пък на филма да му провърви с българската публика.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”