Ходене по буквите , брой 11 (2935), 23 март 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Ангелина Александрова. “15 ангела на върха на пръста ми”. Редактор Миглена Николчина. Пловдив: Жанет 45, 2018. Цена 10 лв.
И аз, като Станислава Чуринскйене от корицата, имах съвсем други очаквания. Предполагах, че Ангелина Александрова ще ни предложи в първата си книга северни стихотворения - аскетични и дори асептични, преди точката на замръзване на чистотата. Нищо подобно. В нейната поетика северът гъмжи като кръвоносна система. В севера откриваме юга. И в юга откриваме вероятно севера. В Истанбул - Балтика. Изтокът е на чувствата. Западът е на разума. Но и те по своему съвпадат. И изобщо, ако посоките съвпадат, то Ангелина между картата и територията, от една страна, и картата и маршрута, от друга, предпочита третата възможност - картата и шляенето, картата и блуждаенето, картата и изгубването… Пространството и времето са някак разкачени в нейните стихотворения. В началото на книгата пространството се натрапва. Към края се врежда времето, неговата преходност. Между тях се процежда любовта. Любовта заобикаля онзи ключов камък, за който Ангелина ни казва или ни го подсказва - и който крепи света й, световете й с другия човек, света изобщо. Лирическият Аз на авторката е много отворен - той се интересува повече от случайните минувачи или от любимия, отколкото от себе си. Той се разсейва, свободен, в думите. Той живее върху картата на думите с техните криволици, много стари градове от думи, в чиито улички да се изгубиш с удоволствие. Представям си Ангелина сама на масата в кафене, между две преведени страници, да наблюдава с присвито око ставащото, да приема все повече и повече как то гъмжи, тупти, клокочи. “Аз съм малко човече с огромна умора/ и измитам, измитам листата от двора”, казва с тайна веселост тя. И продължава да се забавлява с немирните парадокси на съществуването ни. Защото в стихотворението, дало заглавието на книгата, има и 15 дявола…
 
Стеван Тонтич. “Преди да ме е отнесъл дяволът. Изповед на един бивш богохулник”. Избрани стихотворения. Превод от сръбски Александър Шурбанов, Рада Шарланджиева. Редактор Жела Георгиева. Художник Капка Кънева. София: Ерго, 2017. Цена 13 лв.
Два стиха, макар и в скоби, от Стеван Тонтич (1946, Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) ме поразиха: разпалени момци - чувам - острят кол/ за моя учител. Няколко реда по-нататък в същото стихотворение: плитко умирам, тате… Тези стихотворения не са просто поредното свидетелство за сараевската трагедия, нито просто вписват Тонтич във вековната редица на поетите-изгнаници, макар днес, след Берлин, той да живее в Нови Сад. За мен поне интригуващото е друго: как благодарение на братоубийствената война в съзнанието на модерния човек пролазват струйките на тежката фолклорна образност, пропълзява езикът на древното минало… В своя послеслов проф. Шурбанов находчиво сравнява интонациите на Стеван Тонтич с поетиката на Константин Павлов. Сред грохота на военната машина за смърт умиляват стихотворения като уж еротичното “Случка”. Днес, когато народните носии у нас почват да се носят за щяло и не щяло, тази книга още повече плаши.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”