Български  |  English

Бизнесът с музика
изисква да я обичаш

 
- Минаха 25 години, откакто създадохте и ръководите фирмата „Гега Ню”. В самото начало считахте ли, че този ваш проект ще продължи десетилетия?
- Никога не съм си задавала този въпрос. На 21 декември 1992 г. фирмата започна своята дейност, а аз се втурнах в нещо, без да знам какво ме чака, какво ще преживея. Мисля, че за тези години хубавите моменти са много повече от лошите.
- Какви бяха лошите?
- Най-трудни бяха годините на пиратството в България. Ужасни години, в които имаше няколко групировки, които пиратстваха, крадяха и записите. Не знам дали си спомняте, но на всеки ъгъл в София и големите градове, а в по-малките – и на пазарите – имаше сергии с пиратски дискове. Това подронваше пазара, страшно много намаляха продажбите. Това трябваше да се изживее, изживя се и сега положението е съвсем различно.
- Кои бяха интересните, съзидателни моменти в работата ви?
- Знаете ли, всеки диск от каталога на фирмата го чувствам като мое дете. Защото е създаден и издаден със желанието да представя или български композитор, или български изпълнител, или някой ансамбъл. Моята любов към музиката, специално към класическата музика, ме импулсира да издам колкото е възможно повече неща и да направя каталог, който надхвърля 300 заглавия.
- Когато започнахте, имахте опита от „Балкантон”...
- Имах, да. Тогава поканих инженер Михаил Божерянов за сътрудник във фирмата, тъй като смятах, че това е човек, който изключително много знае за звукозаписа и би могъл много да ми помогне в това начинание. Така че инициативата за създаване на фирмата е моя, но се реализира с подкрепата на Михаил Божерянов. А и истина е, че в „Балкантон” бях придобила доста опит.
- Тогава вие работихте в отдела за разпространение.
- Той беше отдел за международно разпространение, работех с доста фирми в Европа и в Америка. Когато напуснах, бях сигурна, че хората, с които съм работила, ще пожелаят да работят с мен, без да съм в „Балкантон”. И точно така стана. Аз съобщих за моето напускане и за създаването на „Гега” и получих много приятелски поздравления, което ме окуражи. Един човек, който ме зареди с много кураж, беше маестро Георги Робев. Той може би на втория, на третия ден, когато се разбра, че съм основала „Гега”, ми се обади по телефона, поиска среща с мен и ми каза, че стои плътно зад гърба ми. Безкрайно съм му благодарна за това, което направи, нашето сътрудничество беше много добро.
- Сигурно е имало и други хора, които са ви подкрепили.
- Разбира се – най-напред това бяха Емил Табаков, Васил Казанджиев, Методи Матакиев – все хора, с които бях работила в „Балкантон”. Те ме подкрепиха в една дейност, много по-различна от това, което правех в „Балкантон”. Защото едно е да ти дадат готовия продукт, а ти да търсиш начин да го разпространиш, а съвсем друго е да го измислиш и да решиш какво трябва да направиш, за да го реализираш. Аз не съм музикант, завършила съм икономика, но никога не съм страдала от това. Защото човек винаги може да се допита, да се консултира. Аз обичам да питам, не ме е страх, ако не знам нещо... Така че не съм имала проблеми с това.
- И за ръководенето на фирмата може би е било по-добре, че сте икономист.
- Може би. Защото, както знаем, всичко се свежда до пари. Двата жанра, с които започнахме и с които продължаваме – класическата музика и фолклора, не са жанрове на големите тиражи, няма бърза възвращаемост от тях и наистина е сложно човек да създава продукт, който да е конвертируем, да може да го продава, а това, което се печели от продажбата, да може да се инвестира в нов продукт.
- Действително класическата музика и фолклорът (може би малко повече) не са най-печелившите жанрове, особено в България. Преди доста години разговарях с Манфред Айхер за началото на неговата фирма ECM, която той също като вас създава сам. Питах го за началото и той сподели, че от голямо значение за развитието на фирмата е бил фактът, че имал късмета (точно така се изрази) да запише Кьолнския концерт на Кийт Джарет, който му е донесъл, освен голяма наслада, и сериозни приходи. Те са му дали възможност да записва и класическа музика. А при вас реинвестицията е била постепенна.
- Това е изключително бавен процес. В никакъв случай не мога да кажа, че с тези жанрове се печели много. Но въпросът е човек да умее това, което спечели, да го инвестира в нещо, което ще се търси, за което ще има разпространение. Вярно е, че от тези два жанра народната музика е тази, която е по-продаваема, тя е по-търсена. Но това го разбирам, защото, в крайна сметка, България е туристическа страна. В нея има доста обекти, които се посещават от туристи. Достатъчно е туристите да чуят някъде нашата народна музика или да видят народни танци, за да пожелаят да имат този спомен за България. От друга страна, тъй като много българи напуснаха България, тяхната носталгия поддържа интереса им към българския фолклор. Но ние имаме различни серии в каталога. Една от тях е литургическата музика, която дойде като идея в един от разговорите ни с маестро Робев. Това е серия, която също намира добър прием и у нас, и в чужбина.
- Можете ли да си спомните някои много успешни издания, такива, които са предизвикали силен интерес. Познавам по-голямата част от каталога ви, често съм писала за ваши издания. Сега, като споменахте за литургичната серия, веднага в съзнанието ми се появи компактдискът на Орлин Анастасов с хор „Свети седмочисленици” под диригентството на рано отишлия си Димитър Григоров. Този компактдиск, например, имаше ли успех?
- Да. И той продължава да се продава. Но не само той. Компактдискът „Отче наш”, който е събрал молитвени песнопения от различни композитори, или компактдискът „Многая лета” също се радва на успех. Или литургията на Петър Динев... Не мога да кажа кой е най-успешен, но те са интересни не само за хората, които обичат тази музика; купуват се и за религиозни и семейни празници. Или дискът с литургията за Разпети Петък...
- Издали сте авторски дискове на много български композитори и това е особено важно през тези години. Там са имената на Владигеров, Големинов, Стайнов, Ненов, Константин Илиев, Лазар Николов, Георги Минчев, Емил Табаков, Георги Арнаудов... не мога да изброя всичко. И друг път сте ми казвали, че в това виждате своя мисия.
- И продължавам да мисля така. Стигнах спонтанно до това свое решение, защото смятам, че първо, аз съм българка, второ – фирмата ни е българска, трето – ние имаме композитори, които трябва да бъдат чути и то не само в България. Навремето, когато работех в Балкантон, аз се съобразявах с това, което беше издадено. Но още там имах желанието, без да си помисля дори, че ще се променят условията и ще мога да създам своя фирма, да издавам това, което ми е на сърцето. Това се случи. И главният ми мотив бе и е, че нашите композитори трябва да бъдат чути извън България. Така, както се чуват полските, чешките, за руските да не говорим. Защото българските композитори бяха доста ощетени по време на социализма – издаваха се, но не се разпространяваха навън.
- И се издаваха като че ли по азбучен ред от списъка на Съюза на композиторите. Докато при вас очевидно има подбор. Как го правите?
- Голяма част от произведенията съм слушала. Но продължавам да се интересувам от българската музика, да я слушам, да я търся. Как направихме тази селекция ли? Имах контрагент от Англия, с когото работех. Той един път ми зададе въпроса: „Няма ли най-сетне да се издаде Панчо Владигеров?”. И оттам фактически започна тази серия. Наистина, издадохме много творби. Но аз се радвам, когато и в България се купуват дискове на български композитори. Един пример, който ще дам, е с двойния диск на Петър Христосков, който издадохме съвсем скоро, по случай 100-годишнината му. Тук, в „Гега”, много се радваме, че има търсене на този диск. Събуди интерес и в Америка.
- Почти няма голям български изпълнител, който да не е във вашия каталог – може би липсват само Борис Христов и Николай Гяуров.
- И Гена Димитрова. Но мисля, че сме обхванали почти всички големи български певци и инструменталисти. Също и много, които живеят и правят кариера в чужбина. Издали сме много хубави проекти и с Павлина Доковска, и със Светозар Иванов, и с Людмил Ангелов, който е като артист на фирмата, но е и интерпретатор, който е много обичан в България. Да не говорим за Минчо Минчев, Светлин Русев заедно с Георги Черкин. Имаме и добра диригентска колекция.
- Една част от вашата продукция е записана изцяло от фирмата ви, а друга част ползва лиценз от Българското национално радио. Имате ли и някакви други източници на записи, които да издавате?
- Постоянни – не! Но освен с БНР, работим много и с изпълнители, които са спечелили субсидия в страната, където правят кариерата си. Те правят записа там, а ние после го издаваме и се грижим за разпространяването му в България и в чужбина.
- А работите ли с бившия завод „Балкантон”, имате ли възможност оттам да купите някакъв запис от твърде богатия фонд на фирмата, създаден по социалистическо време?
- Предпочитам да не работя с „Балкантон”. Условията, които те поставят, за да се купи лиценз от тях, са просто невъзможни.
- Участвате ли в международни проекти?
- Разбира се. Един от проектите е с малтийската APS банка, с която започнахме от 2002 г. и работихме до 2016 г. Издадохме 18 диска с музика от малтийски композитори. Записите ги правихме в Малта, по-миналата година направихме един запис с голям състав – хор, оркестър и солисти на една меса, която записахме тук поради това, че в Малта не можеха да съберат толкова музиканти за записа. Така че това бе дългосрочен проект. Отделно от това с японската фирма Кинг рекърдс имах също дългосрочен проект – в продължение на 5 години записвахме тук произведения, които те искаха да издадат. И така се роди серията „Майстори на класическата музика”, в която като диригент участваше Васил Казанджиев. Също с немската фирма „Капричио” дълги години правихме записи за издаване и разпространение от тяхна страна, ние пък ги разпространявахме в България. Но тази фирма, за голямо съжаление, вече не съществува, а те също имаха много хубав каталог. Оттам е записът, който имаме с Александрина Пендачанска.
- Как реализирате разпространението на вашата продукция, което е един от най-важните сегменти в целия процес.
- Разпространението го правим и в България, и в чужбина. В България сме се постарали да обхванем всички възможни магазини. Тук обаче доста спаднаха оборотите, защото в интернет може да се намери всичко и хората предпочитат да теглят оттам, да си правят сами диска, а не да го купуват. Това е легално пиратство, никой не го спира, няма кой да подведе под отговорност мрежата. По същия начин се теглят книги, филми... Всичко е възможно. Има случаи, когато 2 дни след издаването на наш диск, той вече е качен в интернет от някого. Голяма част от българите с телефоните си снимат гръбчето на диска ни – там е написана цялата програма, и те съответно я теглят от интернет и си правят свой диск. Това е голям проблем, който се задълбочава.
- Надявате ли се, че някога на човешкото същество ще му хрумне, че трябва да даде не толкова много пари, за да подкрепи интелектуалния продукт?
- Не! Настройката е друга. Когато имаш възможността да вземеш нещо без пари, защо да го плащаш. Така се мисли, за голямо съжаление. Но! Това, което правим за разпространението, е, че освен в музикалните магазини, имаме разпространение и по туристически обекти. Където минават много туристи и особено от миналата година се усеща активизиране на културния туризъм. Така че, това е другата възможност да представяме нашите компактдискове – и народната, и литургичната музика, там са оперните ни певци, а и инструменталистите. Това го развиваме. Един пример е Аладжа манастир – обект, който се посещава страшно много от туристи, особено когато има круизи. Това е място, където звучи наша музика, която привлича туристите да разгледат обекта. По същия начин работим и с Рилския манастир. Имаме възможност и с онлайн магазина, който направихме, и вече от цяла България хората си поръчват дискове - също и в няколко платформи, които се занимават с онлайн търговия. Като всяко ново нещо, тръгна трудно. Хората се страхуваха, че ще го платят, пък няма да го получат, че може да е дефектен дискът, пък няма да могат да го върнат... Но постепенно виждаме, че вече имаме клиентела – хора, които следят нашата продукция и я поръчват директно от нас.
Що се отнася до разпространението ни в чужбина, това е много сложно, защото конкуренцията е огромна, а и има пазари, които много трудно допускат да се разпространява друг каталог. Но всичкото е въпрос на постоянство и на завоюване на авторитет с високо качество. Едно от нещата, които не искам да прозвучи като хвалба, но е факт, е, че за тези 25 години „Гега Ню” не сниши летвата, която си постави от самото начало. Трябва да сме на ниво, трябва всичко да бъде перфектно и това в един момент започва да се отблагодарява. Тук ще кажа, че вече от една година нашият каталог се разпространява от „Наксос” и за мен това е много голям успех. Защото е изключително трудно да влезеш в разпространението на фирма, която има продукция в цял свят. Ние работим с „Наксос” – Америка и бих казала, че работим прекрасно.
- Не знам дали интегралът Симфониите на Шостакович с Емил Табаков и радиооркестъра са най-новият интеграл на фирмата, но си спомням, че още когато замисляхте този интеграл, вие казахте, че музиката на Шостакович се радва на голям интерес и се надявате интегралът да има успех. Излезе шестият диск от интеграла, очаква се скоро и седмият... Оправдаха ли се вашите очаквания?
- Шостакович е Шостакович. И винаги ще има интерес към неговата музика. Особено когато имаш възможността да издадеш цял интеграл със симфониите му. И да направиш така, че този запис да бъде чут от света. Интегралът има успех и успехът го виждам: първо в това, че много добре се приема в Япония, имат интерес да го разпространяват там, дори към изданието слагат допълнителна книжка на японски. Отделно виждам интереса на любители на музиката на Шостакович, които от магазина ни онлайн следят издаването на всеки диск от интеграла. Има и хора, които събират всяко издание с музика на Шостакович. Ние имаме един много стар запис на музика от Шостакович и той се прибави към интеграла на Табаков. Чувството ми е, че това е композитор, който се харесва от меломаните. А следващата година се надявам да го представим в албум – всичките симфонии на Шостакович.
- Можем ли да свържем оцеляването на компактдиска с все по-голямото разширяване на автомобилния пазар?
- Не само това. Големият бум на пазара на компактдискове се случи, когато започнаха да се внасят устройства за просвирването им. Защото навремето, когато започнаха да се произвеждат компактдискове, липсваха плейери. Те дойдоха по-късно, както и портативните, което създаде интерес към дисковете. Разбира се, и приложението им в автомобилите също даде своето положително отражение.
- Не сте човек на изхвърлянията и сега, дори по повод на 25-годишнината, не се хвалите излишно. Но сигурно имате идеи занапред - накъде да върви „Гега Ню”. Вярно е, тук нямате конкуренция, може би защото се занимавате с висока музика, не се стремите като други образувания към светкавична печалба. И затова фирмата се закова.
- Затова се нарича „Гега”! Вижте, аз смятам, че пътят е трасиран и само от нас зависи да продължим нататък така, че никога да не снижаваме качеството на продукцията, която издаваме. Мисля, че то гради авторитета на фирмата заедно със стремежа към експедитивност и акуратност – това има значение в нашия бизнес.
Разговора води Екатерина Дочева
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”