Български  |  English

Пренебрегнатата музика

 
Ако зачете този разговор за ситуацията на музиката в културата и на културата в политиката на една велика сила, за каквато още се изживява Франция, читателят ще бъде може би учуден да разбере колко сходни са проблемите на „излъчващата своята култура в цял свят” страна и малка, пък и бедна България.
Музиката трябва да се остави свободна, но за нея трябва да се полагат и грижи. Музиката може да носи доходи, но трябва да се облекчава организационно и фискално. Музиката иска образование по музика. И т.н.
Струва ни се, че ще е добре и управляващи, и кандидат-управляващи да прочетат този текст.
Затова го и публикуваме.
К
 
Пренебрегнатата музика
 
Жан-Ноел Трон е главен изпълнителен директор на френската организация за колективно управление на авторски права, защитаваща интересите на авторите, композиторите и издателите на музика (SACEM).
 
- По време на кандидатпрезидентската кампания във Франция човек остана с впечатлението, че на тема „култура” се отделя съвсем малко внимание...
- Точно така. И то не защото французите не се интересуват от култура. Напротив - едно проучване, проведено в края на кампанията - в началото на април 2017 г., показа, че 82% от анкетираните смятат, че „въпросът как да се подкрепя френската култура и творчество не е бил разгледан в достатъчна степен от участниците в президентските избори”.
Това важи и за предишни кампании. По време на кампанията през 2012 г., например, културата заемаше маргинално място и въпросът „за или против HADOPI[1]” бе основна тема на политически дебат.
Още по-тъжно е, че една страна, дълбоко засегната от криза на идентичността, в която много от нашите сънародници вече не вярват в ролята на Франция, дори може би и в бъдещето й като нация, не успя да получи нов тласък благодарение на въпроса за културата, а той далеч надхвърля границите на културната политика и нейните класически теми, свързани с това как да организираме и финансираме творчеството и наследството.
- Какво имате предвид по-конкретно?
– Имам предвид два основни политически залога за бъдещето на Франция. От една страна, нейното международно влияние, а от друга, кризата в образованието - учебна система, разяждана от провали, заради които всяка година десетки хиляди младежи остават без диплома.
По първия залог - Франция има световно влияние благодарение на мощната си култура. В най-широк смисъл, навсякъде се приема, че нашето най-голямо предимство в сравнение с останалите държави е френската креативност, включително в сферата на туризма и създаването на луксозни стоки, в основата на която е културата ни.
Ролята на културата - символна и творческа - не е само да имаш силна културна политика и ефективни и мощни публични инструменти, както вероятно си мислят държавните чиновници или политическата класа. Едно европейско проучване, проведено през 2014 г., показа, за изненада на всички, че единият процент от БВП, който Франция отделя за култура, е централна ос, около която много страни в Европа завъртват културната си политика. Същото това проучване допринесе за осъзнаване на културното предизвикателство, нещо, което до този момент липсваше в европейските институции. Известно ли ви е например, че местата на наетите само в музикалния сектор в Европа са повече, отколкото в цялата телекомуникационна индустрия?
А извън Европа, различни държави като Китай или Катар правят значителни инвестиции в културните си инструменти и в международното си влияние, следвайки стратегията на влияние на „soft power” („мека сила”), която е много по-амбициозна от френската.
В сърцето на силата на френската култура са участниците от частния сектор. Те представляват мнозинството в икономиката на културата във Франция, както показва проучване от 2013 г., проведено от Ernst & Young, оборващо здраво вкоренените предубеждения.
Малко сектори от икономиката във Франция могат да се похвалят с толкова много световни лидери в културата (в сферата на книгите, музиката, киното). Казвайки това, имам предвид и частни компании със стопанска дейност, и организации с нестопанска цел, и организации за колективно управление на права (като SACEM - световен лидер в своя сектор), и публично-правни организации. Съвсем закономерно културата се превърна в причина № 1 Франция да привлича туристи, а сценичните изкуства, особено с техните фестивали из цяла Франция, увеличиха атрактивността на културното ни наследство.
- В действителност, проучването предизвика промяна в начина, по който възприемаме културата и значението й за страната. Но вие говорите и за държавна политика. Ако частният сектор е толкова силен, трябва ли да очакваме по-голяма намеса от страна на държавата?
- Преди всичко е важно да обясним, че макар и частните оператори в сферата на културата да имат решаваща ролята и при творческия процес, и при осигуряването на заетост (като се започне от отделните творци и се стигне до компаниите), често пъти те са много нестабилни. Освен това самият, модел на икономика на културата се характеризира с много силна взаимосвързаност между инструментите и държавните и частни финанси. Намаляването на ангажимента на държавата със сигурност ще отслаби целия френски културен модел, а, следователно, и способността му да оказва влияние в света.
Но преди всичко, за да извлечем полза от силата си в сферата на културата, би трябвало значително да променим някои инструменти на държавната политика.
По време на срещата на върха на Франкофонията в Мадагаскар през декември 2016 г. тогавашният президент Франсоа Оланд ни увери, че Френската агенция за развитие вече ще инвестира и в културните сектори, които до този момент не попадаха в областта на намесата й.
Тази първа стъпка е важна. И по-конкретно - френските мрежи от киносалони или пък мениджърите в сценичните изкуства могат да бъдат подкрепени финансово с цел да открият свои представителства в Африка. Там е „заровено” бъдещето на културната ни мощ благодарение на 600-700 милиона франкофони, с които ще се срещнем през 2050 г.
- Но в случая отново става дума за участници от частния сектор. Вие стартирахте Canal+ във Виетнам и между 2007 г. и 2010 г. развихте дейността на групата (Canal+Group) в Африка. SACEM е международен играч... Какво мислите за мрежата ни от културна дипломация?
- Мисля, че трябва да преосмислим ролята на държавните организации и да поставим на нова основа инструментите си в обществения радио- и телевизионен сектор, допринасящ за влиянието ни в света. Трябва да дадем тласък на франкофонската идея, мощно оръжие при разпространяването на културното ни влияние. Но за тази цел трябва да престанем да превръщаме Франкофонията в отдел към Министерство на външните работи, а като министър на Франкофонията да определим министъра на културата. Необходимо е да прехвърлим Френския институт от адреса на „Ке д`Орсе”, където се намира Министерство на външните работи, на адреса „Рю дьо Валоа”, където се намира Министерство на културата, и директно да свържем към него всички френски институти в чужбина. Сегашният им статут - „външна услуга”, предоставяна от всяко френско посолство в чужбина, изключва създаването на истинска стратегия - съгласувана и глобална.
Също така, като бюджетен приоритет трябва да изведем финансирането на културните механизми за износ, които са твърде слаби. Да вземем, например, Бюрото за износ на музика (Burex) - по-малко от половината от дейността му се финансира от държавата. След англосаксонския, френският музикален репертоар е вторият по големина в света. Тук включваме всякаква музика - от електронна до класическа, през рап и филмова музика. Бюджетът, предвиден за нея, е по-малък в сравнение с отделяния за музиката в Дания!
Франция е страна, чиято музика се изнася все повече. Французите са приемани за най-добрите в световен мащаб в сферата на електронната музика, а освен това, страната продава в чужбина и джаз, и шансони, и парчета на съвременни композитори, и поп, и рап.
Миналата есен Christine&The Queen бе изпълнител № 1 във Великобритания и се появи на корицата на списание „Тайм”. Миналата година в Германия Заз продаде 600 000 албума, изпълнявани на френски език. Стромай[2] и Master Gim[3] бяха № 1 в продължение на няколко поредни седмици в Италия. IAM[4] направи триумфално турне в Европа, а Касав[5] - в Африка. Джойс Джонатан е звезда в Китай, където пя по първи канал в новогодишната му програма за 2017 г. За новия си албум Жан-Мишел Жар планира световно турне в 30 страни. Миналия април в Лос Анджелис френското дуо Justice, изпълняващо електронна музика, откри Coachella, един от най-големите музикални и арт фестивали в света. Известният френски тромпетист от ливански произход Ибрахим Малуф получи най-престижната германска награда за джаз музика, а Анжелик Киджо получи четвъртата си награда „Грами” в САЩ през 2016 г. Рокгрупата „La Femme”, която пее на френски, изпълни стадион с 20 000 зрители в Мексико Сити. Холивуд често възнаграждава с „Оскар” френски композитори - като Александър Деспла тази година. Този факт само подчертава парадокса, че филмовият фестивал в Кан не поощрява композиторите ни на филмова музика.
Като се направи преглед на културните индустрии във Франция, музиката е най-изнасяният ни продукт. Това не е без значение за много компании световни лидери: Universal - фактор в издаването на дискове, SACEM - в колективното управление на права. Същевременно, френската държава в недостатъчна степен подкрепя задграничното разпространение на музика. За да бъдем точни, тя отделя за нея 1.5 млн. евро, участвайки във формирането на бюджета на Burex, което е около десет пъти по-малко от държавната подкрепа за показване на филми зад граница, с която се ползват френските кинематографисти. Нарастващото значение на изпълненията на живо оскъпява износа на музика, тъй като при всяко турне в чужбина всеки концерт е свързан с допълнителни разходи. Тук, ако сравним киното и музиката, ще наблюдаваме обратния модел - филмът често е скъп за производство, но струва малко, за да го покажеш навън, докато при музиката е тъкмо обратното.
Друго жизненоважно перо - общественото аудио-визуално разпространение - което е абсолютен приоритет за Франция в международен план и за което също трябва да се отделят средства, понастоящем е разделено между шестима участници (France Télévision, Radio France, Arte, l'INA, TV5 Monde et France Média Monde), които всички в епохата на Интернет „говорят на целия свят”. Франция Media World няма достатъчно ресурси, докато британското правителство реши за три години да удвои ресурсите на BBC World, което, освен това, е напълно интегрирано в Би Би Си. Същото важи и за германците.
- Нека да разгледаме въпроса за образованието в сферата на изкуствата и културата. Признайте, че по време кампанията за това стана дума...
- Разбира се, ние говорим по този въпрос по време на всяка кампания, без и до днес да сме постигнали какъвто и да било резултат, без да броим неумолимото влошаване на ситуацията. Но този път в разговора участвахме както ние - SACEM, с цялата си мрежа от членове в асоциацията; така и „Всички за музиката” (Tous pour la musique - TPLM) - организация, която представлява повечето от нашите професии – нещо, което ни послужи като основа, когато давахме конкретни предложения за преподаването на музика във Франция. И те, общо взето, бяха подети от повечето кандидати на изборите.
Това със сигурност е крачка напред, но трябва да имаме смелостта да признаем крушението, което е претърпяло музикалното образование в нашата страна. Въпреки все по-увеличаващите се обществени изисквания и въпреки огромната работа, която всички заинтересовани страни извършват на място. Колкото и странно да звучи, Франция се отличава със слабото си музикално образование в сравнение с по-голямата част от развитите страни - ситуация, която се влоши след реформата от 2008 г.
В училищните програми от 2002 г. бяха планирани три часа седмично за образование в сферата на музиката и визуалните изкуства. През 2008 г. преминахме към предмета „творчески дейности и история на изкуствата”. В началното училище годишно се предвиждат 78 часа, в които да се изучават артистични предмети, като театър, пластични изкуства, пеене и т.н., но те са оставени на добрата воля на учителите, които на практика вече нямат музикално образование. С тази реформа изкуствата са замислени като образование по обща култура, а не като предварителна подготовка, имаща за цел да насърчи практиката.
В колежа[6] учениците имат по един час музикално образование в седмицата. Тогава те имат възможността да слушат произведения, да учат малко история на музиката и да имат упражнения по пеене. Разбира се, това е по-добре от нищо, но е изключително недостатъчно! Що се отнася до гимназията - там предметът по музика присъства единствено като свободно избираем.
Противно на това, което много читатели вероятно си представят, уроците по солфеж и по блокфлейта изцяло са изчезнали от учебната програма. Това решение е равностойно на премахването на изучаването на един жив език. Все пак, още помним полемиката от миналата година по повод латинския и гръцкия език[7]... Казвам го като син на видна латинистка, преводачка на Химните на Свети Амвросий, която ме научи да откривам великите антични писатели на френски език. Мисля, че не можем да задължаваме откриващите Томас Ман да владеят немски или откриващите Достоевски - руски.
От своя страна, музиката е изкуство с два ключа: единият е солфежът - музикалният език, който трябва да дешифрираме, а другият е практиката, която трябва да овладяваме, свирейки на музикалните инструменти. Да не ги преподаваш, залагайки ги в учебната програма, е като да осъдиш по-голямата част от населението да бъде лишена от тях. Защо тогава трябва да се учудваме, ако френските творци често се забавляват с факта, че френската публика е една от малкото, която пее фалшиво и аплодира не на място? И какво тогава да се изненадваме, че нашите политици имат изключително пренебрежително отношение към това изкуство?
А след като имаме по-малко оркестри и църковни хорове от протестантските страни, след като спортните ни срещи не са предхождани от big bands и има малко училищни оркестри, то къде младите могат да научат универсалния език на музиката?
Със сигурност не и в музикалните училища, където царува недостиг на свободни места: семействата, които искат да запишат децата си, надвишават с толкова пъти възможностите за прием, че в един момент в Париж започнаха да записват след хвърляне на жребий. Във Франция обучаващите се в музикалните училища са по-малко от 5% от общия брой деца, а за сравнение - в Швеция процентите са 30.
Във всички извънучилищни организации – например, частни музикални школи, младежки центрове, културни домове, даваните музикални уроци са най-често скъпи, което засилва социалната несправедливост по отношение достъпа до тях.
- Смятате ли, че ако се изпълни вашето предложение и във всяко училище се създаде оркестър, това би могло да повлияе на самата образователна криза?
– В крайна сметка, какво стои в основата на образователната криза? В продължение на три години бях член на Научния съвет по училищно образование, председателстван от Едгар Морен. Спомням си първото представяне на изследването PISA - мащабното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То постави под въпрос представата ни за върховите постижения на училищната ни система, особено спрямо цената, която плащаме, за да получим в замяна изключително слаби резултати. Тогава бях поразен най-вече от проблемите, свързани с манталитета, с трудността да предадеш смисъл на усилието и на самоналагането на дисциплината, необходима, за да научиш нещо. Бях разтърсен и от слабо доловимото „удоволствие да бъдеш в училище”, нещо, по което френските ученици се открояват от всички останали. У учениците нашата образователна система провокира най-силни безпокойства (след японската) в света.
Но дали, ако всички ученици имат възможност за изучават музика и във всички училища има оркестри (каквито съществуват в много страни), то ситуацията не би се променила коренно - както за развитието на детето, така и по отношение на образователните му постижения? Музиката влияе благоприятно върху творческото мислене, координацията на тялото и индивидуалната дисциплина. Тя развива паметта и когнитивните способности. Също като спорта, тя събира на едно място различни деца, било то в рамките на оркестъра или на училищния хор. Когато са правени опити с въвеждане на практически часове по музика в неблагоприятна училищна среда, резултатите често показват драматично подобрение на представянето на учениците по другите предмети. В трудни квартали, където преобладават случаите на отпаднали от училище още на 16-годишна възраст, паралелките, които имат специализирани часове, в които се учат да свирят в оркестър, могат да се похвалят с 80% завършващи.
Наистина, амбициозно би било да си дадем пет години, през които да създадем във всяко френско училище поне по един оркестър и по един хор по примера на доказания вече модел на училищните оркестри в близо 2000 училища във Франция.
Въпросът е да се привлекат учители по музика от местата, в които те преподават днес (в културни домове, в музикалните школи, в младежките центрове), и да се убедят да започнат работа в училище. Сформирането на училищен оркестър изисква местните власти да направят една средна по размер инвестиция в размер на 30 000 евро. Това е най-изгодната инвестиция, която може да се направи с цел да се преодолеят слабите образователни постижения в училище, да се насърчи живеенето в общност и да се развие разбирането за жизнената необходимост да се полагат усилия.
– Да кажем, че сме приключили с въпроса за мястото на културата в президентската кампания. Но какво да кажем за мястото на музиката в нашата културна политика?
- За съжаление, нещата са съвсем прости: музикалният сектор наистина е „завареното дете” на нашата културна политика.
Той е най-слабо финансово подпомаганият от държавата и получава най-малка политическа подкрепа. Освен това, всяко важно събитие (като например проектът за създаване на Национален музикален център през 2011 г. или по-актуалното - битката за запазване квотите по радиото миналата година или за данъка YouTube, приет от парламента през декември 2016 г.) е като пропуснат шанс за музиката, която всеки път констатира малката подкрепа, с която разполага.
Наистина парадоксален факт, имайки предвид, че музиката е едно от любимите занимания на французите в сферата на културата – независимо дали я слушат или я изпълняват. А като се вземе предвид броят на хората, наети в музикалната индустрия (близо 240 000), и икономическата й тежест (над 8 милиарда евро), то тя без съмнение се превръща в един от основните културни сектори във Франция.
- Каква е оценката ви за петте години, в които Министерство на културата работи в полза на музикалния сектор?
- Обективно погледнато, равносметката е много разочароваща. Постигнат е напредък, като например разширяване обхвата на ползване на данъчния кредит за продуцентите на звукозаписи и концерти. Но сме много далеч от това, което би трябвало да се направи.
По отношение бюджета на Министерството на културата, двете години в началото на мандата[8], през които той неколкократно беше намаляван, след това не бяха компенсирани и музиката като цяло пострада. Това в още по-голяма степен се отрази на изпълненията на живо, които в момента представляват по-голям дял от сектора, много по-голям от издаването на записи. Проблемът се изостря, тъй като през последните две години бюджетът на местните власти също бе мощно свиван, а той, следва да припомним, представлява повече от две трети от държавните средства, разходвани за култура.
Нещата някак си тръгнаха много лошо през лятото на 2012 г., когато бе изоставен големият обединяващ проект, разработен през 2011 г. Той бе плод на множество размисли по темата в продължение на почти петнадесет години. Накрая се роди идеята да се създаде нова публична институция, донякъде следваща модела на CNC (Националният център за кино и анимация) и носеща наименованието Национален център за музика (CNM).
Целта бе съществуващата държавна институция - Националният център за песента, вариететните програми и джаза (CNV), да разшири обхвата си и да обхване всички музикални сектори и всички музикални стилове. Този център до днес ограничава дейността си до живия спектакъл[9].
Изоставянето на идеята за Национален център за музика (НЦМ) трудно може да намери оправдание предвид широко споделяната диагноза, която и днес продължава да бъде актуална, а именно: недостатъчното финансиране; липсата на каквато и да е структурираност както на музикалния сектор, така и на изпълнителската мрежа; необходимостта от сближаване на различните организации в музикалната система, изграждащи професионалното обучение, с икономическите изследвания и с иновациите.
– Тогава обявиха, че за Националния център за музика, чието създаване бе обявено още по времето на Саркози, не е осигурено финансиране...
- Нека първо да направя едно уточнение. Въпросът не беше или по-скоро не трябваше да бъде политически, тъй като инициативата бе поета и от Франсоа Оланд по време на президентската му кампания през 2012 г., така че аргументът с липсата на финансиране не отговаря на истината. През 2011 г. държавата взе решение да насочи към бъдещия НЦМ една част от приходите от данъци, с които се облагат доставчиците на интернет услуги, които в онзи момент финансираха, а и все още финансират Националния център за кино (НЦК). Обявените суми възлизаха на 80-100 милиона евро годишно. Ето защо може да се каже, че с изоставянето на идеята секторът на френската музика е загубил над 400 милиона евро. Това променя облика на един сектор, който е от съществено значение за културния ни живот. Като че, за да няма обидени, беше обявено, че проектът е изоставен далеч не в полза на киното, защото през 2013 г. и 2014 г. източените средства от НЦК в размер на 240 милиона евро били отишли в общия бюджет на държавата. В крайна сметка, заключението е - културата търпи значителни загуби.
- Споменахте също „данъка YouTube”...
– Наистина, парламентът прие нов данък за 2017 г., който е върху рекламните приходи от сайтове като YouTube, на които са достъпни различни видеоклипове. Нормално е големите интернет платформи, чиито рекламни приходи постоянно се увеличават, понякога в ущърб на предоставящите аудиовизуални услуги във Франция, да допринесат за финансирането на културата. Сама по себе си, идеята да се увеличи финансирането за кино и за аудиовизуалния сектор чрез НЦК е отлична. НЦК е един от най-добрите инструменти в културната политика и трябва да бъде защитаван и подкрепян. Но най-малкото е парадоксално, че с новия данък не е помислено как да се подпомогне Националният център за песента, вариететните програми и джаза.
Една и съща причина - определено безразличие спрямо музиката – води до един и същ ефект - липса на подкрепа за културната ни политика. Друг пример, който може да се даде, е ДДС върху културните продукти. През 1997 г. в Брюксел френското правителство се бореше за разширяване списъка на стоките с намалени ставки на ДДС, като в договорките книгата изобщо не присъстваше. Спомням си, че в редактираното предложение на Министерство на културата единствено бе включен намален ДДС върху CD-ROM дисковете и интерактивните компактдискове, които се оказа, че отдавна са излезли от употреба. И така, министерството просто забрави плочите и CD-тата. През 2007 г. професионално запознатите със случая заклеймиха несъответствията в размера на ДДС в иронична кампания, по време на която обърнаха внимание, че върху диска с музика на Моцарт се заплаща традиционния ДДС, докато за книгата на риалити звездата Лоана се плаща по-ниска ставка. Изминаха десет години, но промяна никаква.
- Наскоро в статия на Le Monde, озаглавена „Киното, разглезеното дете на културата”, се споменаваше за напрежението между киното, от една страна, и сценичните изкуства и музиката, от друга, които, освен всичко, се оплакваха, че държавата не ги подкрепя финансово. По този повод, а по-конкретно визирайки музикалния сектор, генералният директор на Дружеството на авторите и композиторите в областта на драматичното изкуство (SACD) заяви: „Тези, които гледат в чинията на другите, са пълни загубеняци”...
- Тази презрителна забележка не заслужава да й обръщаме внимание. Вярно е и че ангажиментът на държавата към културата, изразяващ се във финансиране, е несправедливо малък, и че трябва да се направи повече за сектори като музиката. Очевидно е обаче, че това не трябва да става за сметка на киното чрез ограничаване на вече съществуващи и съществени механизми за неговото развитие. През следващите години ще е необходима по-голяма солидарност между отделните културни сектори така, както ние в SACEM направихме през 2013 г. Тогава събрахме подписите на повече от 5 000 музиканти от цяла Европа, за да подкрепим киното, застрашено от американската администрация, оспорила неповторимостта на европейската култура, т. нар. „културно изключение”. Тогава страната, която председателстваше Съвета на Европейския съюз, беше Ирландия. Тя, очевидно, не бе особено чувствителна по въпроса за значимостта на киното. Лично аз събрах подписите на Боно и U2 и съм доволен, когато научих от наши високопоставени представители, участници в решителната среща на европейските министри на културата, колко силно е въздействал този факт върху ирландското председателство.
По същия начин, през 2016 г., когато в Le Journal du dimanche публикувахме призива на няколко хиляди изпълнители в защита на квотите за френска музика по радиото, от солидарност към нас се присъединиха и редица големи режисьори. В тази връзка в началото на 2017 г. ние създадохме сдружение France créative („Творческа Франция”), което обединява всякакви артисти – от всички сектори на културата и всякакви представители на културни организации – независимо дали държавни или частни. Сред тях например фигурират НЦК, филмовият дистрибутор UGC, френската асоциация, защитаваща авторските права SCAM (Société civile des auteurs multimedia), Дружеството за колективно управление на авторски права на производителите на аудиовизуална продукция SAA (La Société des Auteurs Audiovisuels), информатици, както и SACEM. Призовавам и всички ваши читатели, имащи интерес, да се включат! (www.francecreative.fr).
- Как си обяснявате факта, че институциите не подкрепят музиката – като липса на интерес, липса на разбиране или липса на организация?
- Вероятно с всичко по малко. Трябва да се разбере, че секторът има собствените си слабости, които допринасят за маргинализирането му от страна на институциите. Това е сектор, в който между отделните жанрове има твърди граници, например между класиката, съвременната музика и джаза, от една страна, и останалите стилове, които наричаме „актуална музика”, от друга. Това разграничение пренебрегва някои други важни музикални жанрове, в които Франция има много таланти, като филмовата музика, така наречената „музика към образа” (рекламната музика и „музиката за атмосфера”). Два примера: Mood Media - първата световна компания, озвучаваща търговски пространства, беше френска, преди през 2010 г. да я купят канадци. Sixième Son е първата музикална агенция в света, измисляща музикални профили на марки, която създаде звуковата идентичност на Coca Cola, Samsung и град Атланта.
Самият музикален сектор не познава особено добре себе си. Той бе изненадан от проучването на E&Y от 2013 г., за което по-горе стана дума, което показа, че икономическата тежест на музикалния сектор е двойно по-голяма от тази на киното (4.4 милиарда евро) и тройно по-голяма спрямо книгоиздателския сектор, що се отнася до осигуряването на работни места.
Друг пример за пренебрежително отношение в самия музикален сектор е фактът, че класическата, съвременната и джаз музиката до такава степен са смятани за силно зависими от държавни средства, че дори техни представители говорят за себе си като за „субсидирана музика”. Въпреки това, когато погледнем цифрите на основния синдикат Profedim, обединяващ 115 ансамбли, оперни театри и фестивали, виждаме, че държавните субсидии представляват само 30% от ресурсите им (т.е. по-малко от половината идват от държавата), а 70% са собствени приходи.
Символичните представи също имат своето значение. Без да се позоваваме на Бурдийо, трябва да признаем, че силното социално възпроизводство, което характеризира френските елити, често поддържа една изкривена представа за музиката, преживявана „през лятото на фестивала в Екс ан Прованс, а през зимата в операта в Париж”. Те могат дори да посетят парка Ла Вилет и залата, където свири Парижката филхармония. При тях това е съобразено с една музикална културна практика, силно ориентирана към класическото музикално наследство, което се слуша на места, често пъти в силна зависимост от Министерството на културата. Тази практика не е характерна за мнозинството от французите и не отразява икономическата реалност: във Франция преобладаващата част от концертните зали и фестивалите са частни или финансирани от местните власти.
Без всяко съмнение, във Франция (в съзнанието на много управляващи, а и на учители) съществува определена йерархия на изкуствата. Дали съзнателно или не, в нея музиката е поставена на най-долното стъпало. При това йерархизиране музиката, ако не е класическа, не е сериозно „изкуство”. Това се вижда от липсата на финансиране за съвременната френска музикална сцена, въпреки нейното изключително богатство и разнообразие. Тази ситуация силно се различава от положението, което наблюдаваме в други известни с културата си държави, като Германия, Италия, Обединеното кралство или Русия. Някои историци на музиката я обясняват с Френската революция, когато преследването на Църквата води до частично изтриване на традицията на хоровото пеене, а по този начин и на пеенето, разбирано като празник на общността. Други сочат за причина дългия период от историята, в която доминиращо влияние върху музиката имат италианците и германците. Поради тази причина френските елити имат пренебрежително отношение към музиката, но за сметка на това са особено чувствителни, когато стане дума за техни прочути сънародници - писатели и художници. Както обяснява Ив Биго в неотдавнашната си книга Обичам те... Аз също не: любовите на френския шансон и рок[10], нахлуването на рок музиката, прието от мнозина като израз на англосаксонския културен „заговор”, определено не се отразява добре на музиката.
Постоянното напрежение между култура, контракултура и „субкултури” често пъти зачерква най-съществената част от „съвременната музика” - поп, рап, електронна музика и др. За сметка на това, известното пренебрежение към „комерсиалното” или „популярното” кино, което изпитват много политици и властимащи, взимащи решения за културата, не им пречи безрезервно да подкрепят цялата система на френското кино, което те възприемат като неделимо цяло. Това отново е силно предимство. Добре е то да бъде запазено и от него музиката да черпи вдъхновение, мислейки по-стратегически за всичко, което й е близко, като форма на изкуство, независимо от жанр и икономически модел на финансиране.
- А как оценявате политика на Министерството на културата спрямо музикалния сектор?
- Основните постове на взимащите решения по въпросите на френската културна политика се заемат от хора, завършили Националното висше училище по администрация. Често тези високопоставени служители са изключително качествени професионалисти, но като цяло нямат опит в музикалния сектор.
- Вие говорихте за размера на музикалния бизнес. Можете ли да ни кажете нещо повече?
- Все още ставаме свидетели как журналисти ограничават музикалния сектор до броя на продажбите в звукозаписната индустрия. Всъщност, през 2016 г. звукозаписните компании, които имат малко над 600 млн. eвро от продажби на физически и цифрови носители на музика, са горе-долу със също толкова голяма тежест, колкото производителите на музикални инструменти. Сред тях има световни лидери - компанията Buffet Crampon е номер едно сред производителите на кларинети. А секторът на музикалните сценични изкуства в момента заема първо място със своите приходи от 2 милиарда евро. Той се разраства, професионализира, осигурява голям дял от работни места в сектора и стимулира износа. Същевременно обаче остава недофинансиран от държавата.
Музикалните издатели също представляват съществена брънка в творческата верига. Тя остава недооценена до този момент, което обяснява още една аномалия във френската културна политика – музикалните издатели не могат да се възползват от данъчния кредит за музикалните компании, който днес е ограничен само до продуцентите на звукозаписи и концерти. И все пак, инвестициите на музикалните издатели в творческия процес, нагоре по цялата веригата, редом до авторите и композиторите, са от съществено значение, а рискът, който те поемат с тях, е напълно реален.
По отношение размера на организациите, Парижката опера е най-големият държавен работодател в сектора. А най-голямата частна организация е SACEM – дружество на авторите с нестопанска цел. През 2016 г. SACEM разпредели директно на своите членове 761 милиона евро, а освен тях събра още около 300 милиона евро, които предаде на други дружества за колективно управление на права. Така тя изплати дължими възнаграждения на близо 300 000 притежатели на права по целия свят. 72% от събраните отчисления се изплащат на членовете на SACEM, от които през 2016 г. 78 000 са автори, композитори и издатели, получаващи възнагражденията си от авторски права. Останалите 28% са разпределени между 183 000 творци и 33 600 музикални издатели, които не са членове на SACEM.
Имайки предвид фрагментираността на ползванията и на правата, особено в интернет, ако колективното управление на права не съществуваше, то на нас спешно щеше да ни се наложи да го измислим! Икономическата ни роля и начинът ни на управление определят нашата същност - кооперация, притежавана и управлявана от членовете си. За тях ние договаряме приходите, които след това им разпределяме.
Като всяко кооперативно дружество, моделът ни на колективно управление на права е доброволен: само ако желае, авторът, композиторът или музикалният издател се присъединява към колективното управление; освен това, той може да избере и дружеството, към което да се присъедини (някои френски автори се присъединяват към чужди дружества; случва се и обратното, тъй като сред нашите 164 000 членове има 20 000 чужденци от общо 160 националности); той може да стане наш член с произведенията си, които е избрал, и може да ни напусне, когато пожелае.
- Музикалният сектор търпи значителни промени, особено поради цифровите технологии. Как бихте описали тези големи трансформации?
- Музиката е първият сектор в сферата на културата, който действително премина през цифровата революция. Това се потвърждава от факта, че през 2016 г. над 50% от продажбите на звукозаписи бяха извършени без наличието на материални носители, а 90% от тях - чрез streaming.
Миналата година в SACEM разпределихме над 50 милиона евро на основание слушане на музика в интернет. За да разделим тези приходи на авторите, притежаващи права върху повече от два милиона музикални произведения, ние трябваше компютърно да обработим 989 милиарда данни... За сравнение, през 2006 г. обемът данни е пет милиона. И така, ние наистина сме в сърцето на „мегаданните” или big data.
Втората трансформация засегна професията на артиста, автора, композитора, изпълнителя и музиканта.
Много автори са истински предприемачи на самите себе си, защото нямат избор или защото искат да си възвърнат контрола върху това, което са създали. Социалните мрежи благоприятстват тази тенденция, като създават условия за премахване на посредничеството.
Артистът е все по-многоизмерен: той е певец, често пъти инструменталист; а освен това в повечето случаи е и автор и/или композитор (така изглежда ситуацията при над 70% от изпълнителите), той често се самопродуцира, а дори и самоиздава. За много автори и композитори единствената им „заплата” остава авторското им право. Творческата динамика и растящото обедняване са двата аспекта на една и съща реалност за голяма част от музикалните артисти.
Следваща дълбока еволюционна промяна в икономиката ни е свързана с мощното разрастване на живия спектакъл, увеличаването на изпълненията на живо, които поеха щафетата от звукозаписа като пръв източник на преки разходи за музика на публиката. Тогава ребром бе поставен въпросът за концентрацията, тъй като в сектора с голяма сила навлязоха големи френски и чуждестранни групи. Звукозаписните компании, към които често работи музикален издател, включват в професионалните си умения и live изпълненията, откъдето идва и изразът „360 градуса”, т.е. обхваща се всичко – „на запис” и „на живо”.
Над 70% от приходите за музикалните издатели се договарят, събират и разпределят от SACEM, която освен това събира и по-голямата част от сродните права (над 65 милиона евро през последната година). По този начин SACEM директно участва в набирането на приходи за звукозаписните компании, изпълнителите и музикантите.
И накрая - трансформацията, която вероятно в най-голяма степен засяга структурата на музикалния сектор, се изразява във все по-гъстата смесица на естетики и жанрове. Това се дължи както на вкусовете на аудиторията, така и на творческата работа на артистите. Границите или бариерите, за които по-горе стана дума, избледняват и се смаляват все повече, а ние все по-бързо се отдалечаваме от онова време, за което Максим льо Форестие разказва в мемоарите си: „Тогава, през 50-те и 60-те години, един музикант не можеше да си позволи лукса да влезе в джаз клуб, тъй като го заплашваше наказание - да бъде изключен от консерваторията”.
Разговора води Карол Бефа
Commentaire № 159, есен 2017
Превод от френски Иван Николов


[1]HADOPI - Haute autorité pour la diffusion des œuvres et la protection des droits sur l'internet -Върховенорганзаразпространениенапроизведенияизащитанаправавинтернет. Създаден със специален закон и визираш криминализирането на нарушаването на авторските права в интернет.
[2] Белгийски автор и изпълнител на хип-хоп.
[3] Конгоански рапър и композитор.
[4] Френска рап група.
[5] Една от най-влиятелните френски групи, създадена в Гваделупа през 1979 г.
[6] Във Франция колежът е учебно заведение между основното образование и гимназията, учениците са между 11 и 15 годишни.
[7] Премахването им от задължителните предмети в средното образование бе посрещнато с много критики. За френската култура латинският има особено значение.
[8] На президента Оланд, т.е. 2012-1014 г.
[9] Така във Франция наричат събирателно всички изкуства, които се изпълняват пред публика, „на живо”.
[10] Книгата на Ив Биго „Je t'aime moi non plus: les amours de la chanson française et du rock” е в два тома и излиза през 2016 г. и 2017 г. Заглавието играе с прочутата песен на Серж Генсбур.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”