Думи срещу думи ( литература), брой 13 (2937), 06 април 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Комиксът, войната и след това
Български  |  English

Комиксът, войната и след това

 
Майкъл Шейбон. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“. Превод от английски Стефан Аврамов. ИК „Еднорог“, 2017 (2000). Цена: 19,90 лв.
 
Това е наистина много американски роман. Огромен, щедър, възстановяващ цял исторически период през частните истории на ярки и колоритни герои. Изпълнен с размах, който обхваща географски пространства от Прага до Ню Йорк и естетически територии от трагедията до комикса. Комикс? Да, именно: могъщата повествователна река на „Кавалиър и Клей“ извира от златната ера на комикса в Америка, а двамата му герои са създателите на серия фиктивни комикси, сред които най-прочутото им творение е поредицата за Ескаписта. И понеже златната ера на комикса всъщност съвпада с Втората световна война, това неминуемо е втората голяма тема на Майкъл Шейбон. От тази зевгма, от това парадоксално съчетание на войната с комикса се раждат сюжетни ходове и персонажи, които са толкова сръчно изпълнени, че дори не забелязваме колко грижливо следват определени рецепти. Джо Кавалиър и Сам Клей са, разбира се, млади евреи; първият е извънредно талантлив художник, а вторият е вманиачен по комиксите; първият бяга от Прага в навечерието на войната и се приютява при втория, който е неговият американски братовчед; първият се опитва да спаси и семейството си в Новия свят, а вторият страда от спомена за вечно отсъстващия си баща. Пътищата им се сдвояват първо в комиксите, в смехотворно-титаничния персонаж на Ескаписта, който млати нацисти и улавя с ръце изтребители „Месершмит“, а след това в любовно-семеен триъгълник, служещ да прикрие хомосексуалността на единия от двамата. И всичко това протича под метафоричния знак на освобождаването и бягството – от нацизма, от Европа, от бедността, от предразсъдъка, от собствените ограничения. Или, както ни казва още първата страница: „мечтите на какавидата, бореща се в непроницаемия пашкул, обезумяла да вкуси светлината и въздуха“.
Да, рецепта; но и рецептата е добра, и резултатът е отличен. Майкъл Шейбон е хвален от англоезичната критика, задето успява да съчетае дръзката увлекателност на популярните жанрове с художествената сила на високата литература; и това проличава особено ярко в тази книга, която в крайна сметка разказва именно за един популярен жанр. Това е също характерно за съвременния американски роман: решението да се задълбае по „маниашки“ в тясно специализирана тема и от нея да се извади общото, голямото. Авантюрният сюжет, историческата трагедия и веселото нахалство на комикса работят заедно във впечатляващ синхрон, ракурсите се сменят рязко, но и с удовлетворителна предвидимост. Отрадно е да виждаш как ироничната дистанция се стапя в зейналия морален парадокс; как тягата на приключенския разказ се отпуска в изобретателно описание; как едрите социологически щрихи се събират в наситен с еврейски хумор епизод. В този ход на мисли, романът черпи жадно от еврейската традиция в американската литература. Някои читатели биха си припомнили Белоу, други – Рот, а най-видимото влияние е това на „Рагтайм“. (И Шейбон впрочем го признава в некролога, който пише за Доктороу).
Паралели има и с добре познатия ни вече Джонатан Франзен, включително на нивото на стила. Шейбон и Франзен споделят стил, богат на дълги амбициозни изречения, които се стараят да изсвистят по забавен начин на завоите; стил, който не се свени от зевгмите и обича да хвърли по някоя рядка и слабо позната дума ей така, за разнообразие. Нямам нищо против тази приятна претенциозност – напротив, допада ми. Лошото е само, че в последните две десетилетия това е станало толкова масово в американската литература, та човек започва съзнателно да търси отклонения от нормата. Апропо, българското издание се справя доста добре с този нелек за превод стил – и с обема, в който е приложен и в който няма как да се отстрани всяка една неточност или грапавина. Вярно е, че понякога преводът се отказва от колорита и играта, от неправилното изразяване на еврейските герои или от претенциозните речникови ходове на повествователя. Но на общия фон, а и в сравнение с по-нахвалени преводачи, работата на Стефан Аврамов (с редактор Боряна Джанабетска) е доста успешна. Романът постига и на български разказваческия устрем, който му е толкова необходим. И вече се е устремил към публиката.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”