Ходене по буквите , брой 13 (2937), 06 април 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
“Читател до поискване”. Разкази и стихотворения на български автори от 4 континента. Редактор Мариана Христова. София, 2018. Разпространява се безплатно
 
На 17 март т.г. във Велико Търново с обич бе представен третият - след “Черга пъстроцветна” (2016) и “Часовниковата кула” (2017), вж. бр.19/ 2017 - сборник, съставен от редакционния екип на българския емигрантски сайт www.EuroChicago.com. В изданието са представени 40 разказа и 42 стихотворения на 64 български автори от България, САЩ (Илинойс, Индиана, Аризона, Колорадо, Флорида), Великобритания, Гърция, Германия, Франция, Холандия, Турция, Бразилия и Нова Зеландия. Всички произведения са били публикувани в българското емигрантско издание, базирано в Чикаго. Основен дарител е д-р Виктор Хинов от Индианополис, а сборникът съдържа приветствие от българския извънреден и пълномощен посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев. Книгата, която в София може да бъде намерена в “Български книжици” на “Аксаков” 10, е снабдена с подробни биобиблиографски бележки за авторите. За мен е и трудно, и лесно да коментирам “Читател до поискване”, защото се налага да преповторя думите си от софийската премиера на “Часовниковата кула” през 2017 г.: „Редакторът Мариана Христова е свършила изключителна работа. Какви са нейните плодове? Преди всичко, свидетели сме на това как животът в чужбина води до преосмисляне на житейския път на авторите - и най-крепката и интимна връзка на емигранта с родината се оказва изкуството.” И в същото време нека допълня: с “Читател до поискване” вече не става дума за единично явление, а за тенденция и посока, за кауза. Защо тази книга е важна за мен: тя събира в едно пространство автори, които са достатъчно утвърдени (като Георги Борисов, Здравка Евтимова, Калин Терзийски...), и автори, известни предимно в читателски микрообщности. И още: книгата събира автори, които са популярни предимно в традиционната “хартиена” публичност, и автори от блогове и сайтове… Книгата, особено у по-неизвестните автори, показва страховита словесна памет за отминали времена в българската литература - или това, което наричаме междутекстовост... Не просто памет, а любов към класическите учители. В тази посока има още един важен момент - т.нар. “външни” българи удържат словното и синтактичното богатство на българския художествен език, струва ми се, повече, отколкото “вътрешните”... И бягат от злободневното. Изобщо, “Читател до поискване” е особен форум. В зората на 90-те живяхме една “червена” и една “синя” литература, които с течение на времето се разделиха и днес само скандалът кой получава награда ги сближава. По-късно живяхме една по-скоро понабита елитна литература и една, по-скоро медийна, комерсиална литература, която смята себе си за елитна. Изобщо, в София живеем едновременно в много български литератури. И в балона си. Явно има и литература на “външните” и на “вътрешните” българи, както и на връщащите се. “Читател да поискване” търпеливо прави невъзможното: опитва се да ни сговори един с друг без предубеждения. Изобщо, слуховете за смъртта на българската литература са леко и надменно преувеличени.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”