Български  |  English

P.S. към казуса Юлия Кръстева

 

За да стигна до постскриптума обаче, трябва все пак да мина през същината на тезата. В петък, 30 март, бях поканена от националното радио да коментирам публикуваното досие на Юлия Кръстева. Ето кратко резюме на казаното от мен:
- Първо, случаят е фарс и пореден провал и на комисията по досиетата, но най-вече на този некадърен закон, който тя обслужва.
- Това, което е публикувано, доказва единствено личната стратегия на Кръстева да опази семейството си, останало в България, от неприятности. Защото, ако тя бъде квалифицирана като невъзвращенка, враг на народа и пр., неприятностите са неминуеми. В името на семейството тя се опитва да поддържа коректни отношения с българските власти, които могат да бъда определени всякак, само не и като агентурно сътрудничество.
- Всичко това е очевадно за всеки непредубеден читател. Оказа се обаче, че не е очевадно за комисията. Светските беседи и преразказите на френската преса, които Кръстева пробутва на службите, членовете на комисията определят като агентурни данни.
- И всичко това се случва, защото делиорманският милиционер Евтим Костадинов и присъдружната му компания са се самозабравили дотам, че са решили да се изпъчат и на европейски терен, българският вече им е тесен.
- Накрая изразих надежда скандалът около досието на Юлия Кръстева да доведе до нещо позитивно: най-после този закон да бъде скъсан и хвърлен в най-близкото кошче. И да се мисли, ако въобще има кой да мисли в тази държава, за създаване на Институт за паметта, в който да работят сериозни хора, не клонинги на Евтим Костадинов и сегашните членовете на комисията.
Това, в най-общи линии, бяха тезите в радиогастрола ми. И тук идва ред на постскриптума.
Публикуването на тези папки, освен че вкара в дълбоко провинциално доволство местната „тусовка” и й предостави терен за самодейни упражнения върху биографията на Кръстева, разкри нещо изключително важно: разкри механизмите, принципите – по-точно, тяхното отсъствие, в работата на комисията. Яви волунтаризма в преценките й и загубата на всякаква чувствителност към конкретни съдби. Яви начина, по който в голяма степен случайно подбрани персони определят кой да бъде под чертата и кой – над. И ни накара да се запитаме колко ли още подобни безотговорни и опасни решения са били взети, които са дамгосали живота на не малко хора.
Затова отново ще повторя – законът в коша, а заедно с него и цялата комисия.
още от автора


12 - 11.04.2018 19:35

Боже, прогледнах!
От: Andrei
Прочетох С. на Сталин. Но съм гледал плачещите тълпи в СССР по това време и те водят до по-дълбоки изводи. Но ако тези хора изглеждат зомбирани, как ли изглеждат хилядите плачещи американки след убийството на Кенеди.
Кръстева няма нужда от защитници относно нейното общуване с ДС, защото не е извършила нищо осъдително в морален план, а както казва г-жа Червенкова в статията си, Кръстева е пазела роднините си останали в Бг.
Явно е успяла без да върши подлости и предателства, за което "браво", защото тя е играела на котка и мишка с ДС,като залога е бил голям - съдбата на останалите в БГ нейни близки роднини.
Затова всъщност е горната кратка, но великолепна по форма, стил, яснота и обосновка статия. Аз лично имам желание да чета повече от авторката.
Апропозито, изразът "полезни идиоти", силно навежда на извода, че използващите го са чели доста Марксистко-ленинска литература, което, ако четенето е било задълбочено, не е задължително лошо.

11 - 10.04.2018 18:06
От: pavel emilov pavlov
Линкът не излезе?! Защо ли?!
Добре,влезте в сайта "читанка" и прочетете главата "Сталин умря" от "Задочните репортажи" на Георги Марков.
10 - 10.04.2018 18:03
От: pavel emilov pavlov
През 60-те години на 20-ти век комунистическа България почти по нищо не се е различавала от днешна Северна Корея. Предлагам на защитниците на Кръстева,(част от тях според мен са "полезни идиоти"),да прочетат това:

https://www.chitanka.info/text/2898/11#textstart
9 - 10.04.2018 14:38

Допълнение
От: Andrei
Споменах за картончето, често това е всичко останало от "агента", какъвто не е случаят с Юл. Кръстева, защото според Бончева, Христов и тути кванти,имаш ли картонче, ти си "агент:. И след това бездоказателствено твърдение, следват също така "добре обоснованите" изводи, че този " агент" е последен подлец, порта, доносник, яростен комунист и антидемократ. Забележете, че вербовчика е неизвестен и оттук защитен,а а опитващият се да се измеъкне от лапите на ведомството му е презряният гад.
нещата са ясни и много може да се добави, но аз само ще допълня, че Кръстева обръща внимание на един факт, който бях забравил. Делиорманският, Христов, Бончева и т.н. вярват безрезервно на вербовчика и въобще не вярват на Кръстева и други набедени почтени хора. А често вербовчика лъже и си съчинява, като всеки бюрократ, стремящ се към повишения и бонуси или поне просто пазещ топлото си местенце зад бюрото, а и хубавите воаяжи, както е в случая с Кръстева. И последно, аз не съм фен на Кръстева, защото навремето е била Маоистка, както и съпругът й, и доста леви фр.интелектуалци от епохата, бързо се е подсигурила удобно във Франция с брак със богат човек и в книгите си използва математически формули, които не разбира, но звучат компетентно и авторитетно. Последното не е мое откритие.
8 - 10.04.2018 11:59

Най-после
От: Andrei
Най-сетне някой да каже ясно, без хъм-мъм, подсмърчвания, подмигвания и подпръдвания това, което е ясно на всички, които са либерали не на думи, а а на действия и които като чуят, че някой почтен човек/спомням си натопените свещеници на почтена възраст, мъчени да бъдат агенти/имал картонче, питат "И кво от това".
Защото да имаш картонче не е престъпление по никой наказателен или морален кодекс.
1 2 3 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”