Български  |  English

P.S. към казуса Юлия Кръстева

 

За да стигна до постскриптума обаче, трябва все пак да мина през същината на тезата. В петък, 30 март, бях поканена от националното радио да коментирам публикуваното досие на Юлия Кръстева. Ето кратко резюме на казаното от мен:
- Първо, случаят е фарс и пореден провал и на комисията по досиетата, но най-вече на този некадърен закон, който тя обслужва.
- Това, което е публикувано, доказва единствено личната стратегия на Кръстева да опази семейството си, останало в България, от неприятности. Защото, ако тя бъде квалифицирана като невъзвращенка, враг на народа и пр., неприятностите са неминуеми. В името на семейството тя се опитва да поддържа коректни отношения с българските власти, които могат да бъда определени всякак, само не и като агентурно сътрудничество.
- Всичко това е очевадно за всеки непредубеден читател. Оказа се обаче, че не е очевадно за комисията. Светските беседи и преразказите на френската преса, които Кръстева пробутва на службите, членовете на комисията определят като агентурни данни.
- И всичко това се случва, защото делиорманският милиционер Евтим Костадинов и присъдружната му компания са се самозабравили дотам, че са решили да се изпъчат и на европейски терен, българският вече им е тесен.
- Накрая изразих надежда скандалът около досието на Юлия Кръстева да доведе до нещо позитивно: най-после този закон да бъде скъсан и хвърлен в най-близкото кошче. И да се мисли, ако въобще има кой да мисли в тази държава, за създаване на Институт за паметта, в който да работят сериозни хора, не клонинги на Евтим Костадинов и сегашните членовете на комисията.
Това, в най-общи линии, бяха тезите в радиогастрола ми. И тук идва ред на постскриптума.
Публикуването на тези папки, освен че вкара в дълбоко провинциално доволство местната „тусовка” и й предостави терен за самодейни упражнения върху биографията на Кръстева, разкри нещо изключително важно: разкри механизмите, принципите – по-точно, тяхното отсъствие, в работата на комисията. Яви волунтаризма в преценките й и загубата на всякаква чувствителност към конкретни съдби. Яви начина, по който в голяма степен случайно подбрани персони определят кой да бъде под чертата и кой – над. И ни накара да се запитаме колко ли още подобни безотговорни и опасни решения са били взети, които са дамгосали живота на не малко хора.
Затова отново ще повторя – законът в коша, а заедно с него и цялата комисия.
още от автора


2 - 06.04.2018 20:44

.
От: tom micele
"Червенкова",кво да коментираш повече
1 - 06.04.2018 01:05

Молодец, Червенкова!
От: Pica pica
Поздравления, Червенкова! Великата Юлия Кръстева, недостъпното гуру на самонаричащите се скромно "българска интелигенция", си направи труда да преведе на френски скромната Ви пледоарията в блога си в своя защита!!!
А тя не отричаше ли, че е имала нещо общо със службите?
 |« < 1 2 3
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”