Мрежа/паяжина ( интернет), брой 14 (2938), 13 април 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Терорът е безсмъртен | лудизъм
Български  |  English

Терорът е безсмъртен | лудизъм

Странно или не, но през 90-те много от нас започнаха живота си в мрежата, фасцинирани, от една страна, от новата технология, а от друга – от лудизма на Качински. Да припомня: 1993-1995 бе периодът, в който полуделият учен, Тед Unabomber Качински, успя да извърши последните 4 от 16-те си бомбени атентата, след което изпрати до медиите есе, озаглавено "Промишленото общество и неговото бъдеще" (наречено от ФБР Unabomber Manifesto), с искането то да бъде дословно отпечатано, ако властите желаят терорът да спре. И въпреки че през 1996, след най-дългото и най-скъпо (поне дотогава) разследване, ФБР най-сетне успя да арестува Качински, идеите му се оказаха заразни дотам, че се превърнаха в своеобразен мейнстрийм. През април 2000 г., например, във Wired се появи статия, озаглавена "Защо бъдещето не се нуждае от нас", от Бил Джой. Бил Джой не е кой да е, а съоснователят на Sun Microsystems. Та в тази статия има препратка към манифеста на Качински за типовете общества, които биха се появили в случай, че хората бъдат напълно изместени от изкуствения интелект. Тъкмо Джой няма как да е привърженик на лудизма, нито Wired - проводник на подобна идеология, просто това, че Качински е лудит, "не опровергава аргумента му" срещу технологиите и Джой предпочита да се изправи срещу този аргумент, вместо да се преструва, че го няма.

За известността на Качински допринесе и това, че по време на процеса негов довереник стана друг известен неолудит, Джон Зерзан, който мейнстрийм медиите започнаха през глава да канят за интервюта заради сензационната му близост с опасния терорист. Тандемът Зерзан/Качински е странен, защото Зерзан е типичният левичар с франкфуртска закваска, а Качински презира левичарите. За него те са "главно социалисти, колективисти, 'политкоректни' типове, феминисти, гей и инвалиди, активисти за правата на животните и подобни" - изобщо хора, водени от "чувство за малоценност и свръхсоциализация", и представлява "една от най-разпространените манифестации на лудост в света", и трябва да се избягва всяко сътрудничество с него.

Зерзан от своя страна подкрепя доктрината на Качински, но критикува крайната му жестокост и в интервюто си от 7 май 1995 в The New York Times, озаглавено "Кой е Unabomber?"; там твърди, че дори да има защо да бъдат поразени агентите и архитектите на настоящата катастрофа и всички тези „малки Айхмановци“, които подготвят „Прекрасния нов свят“, нищо не може да оправдае съпътстващите жертви – напълно невинните пощенски работници, разнасящи пратките с взривни устройства, случайно оказалите се в зоната на терора граждани и дори деца. През 2001 в интервю за The Guardian той казва, че се надява да няма нов Качински и тепърва да се явят начини, по които всеки несъгласен с новия световен порядък да може да изрази протеста си, без да се стига до подобни отчаяни ексцеси.

Но ето че 10 години по-късно се появи Брейвик, който едва ли е лудит, но е копирал в манифеста си цели пасажи от "Промишленото общество и неговото бъдеще", само дето е заменил "левичари" с „културни марксисти“.

Негодуванието срещу технологиите обаче расте като лавина. През ноември миналата година бе нападнат центърът за научна, техническа и индустриална култура „La Casemate“ в Гренобъл, Франция. Година преди това нещо подобно се случи и в Нант. И докато на тези инциденти може да се погледне като на единични и локални, анти-Uber вълната напоследък добива застрашителни, глобални размери. От Москва до Йоханесбург, от градове в Хърватия, Унгария и Полша, та до Колумбия, таксиметровите шофьори негодуват и приемат като подигравка „перспективата“ да се преквалифицират в уеб разработчици и специалисти по машинно обучение. И изобщо не се знае в какво може да прерасне техният гняв. Гардиън миналия месец пък постави в неолудитски контекст недоволството на някои срещу Facebook и дори спомена възможността тази нова вълна да се слее с крайно десните и с ислямистите.

Дали обаче зад терора в днешни дни непременно трябва да стоят идеологии? И нима тъкмо „борбата с терора“ не е това магично словосъчетание, чието споменаване в заседателните зали не прави възможно приемането и на най-безумните закони?

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”