Ходене по буквите , брой 14 (2938), 13 април 2018" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Джулиан Барнс. „Единствената история”. Роман. Превела от английски Надежда Розова. София: ИК „Обсидиан”, 2018. Цена 17 лв.
Лесно е да се критикува голям писател: ако не друго, то не е в непосредственото ти обкръжение; не ти е приятел. Още по-лесно е, ако е чужденец. Работата се усложнява обаче, когато става дума за писател като Джулиан Барнс – авторът на „Папагалът на Флобер”, който в конгениалния превод на Димитрина Кондева по моему оказа безпрецедентно влияние върху българската представа що е то постмодернизъм (и дори го приемам като един от подтиците на „Естествен роман” на Господинов). Какъв тогава е „новият” Барнс? След като го прочетох, писах на свой близък: „...от Барнс трябва да се чете само третата и последна глава.” Получих следния отговор: „Барнс е новият Остър. Изтъпи се този нож.” И да, и не. Сега си давам сметка, че и двамата не сме прави. И всеки един от нас с годините ще разбере, че греши. Това не е Барнс, който бляскаво жили и жули с неудобните си прозрения. Това е Барнс, който жали. И който изобщо не го е еня за опасностите от това, защото аристократично може да си го позволи. „Единствената история” е историята на някогашната любовна афера между образования твърде млад Пол и не съвсем образованата и, по-важното, не съвсем млада и омъжена, но много обаятелна и жизнелюбива Сюзан, които се радват на способността си да възмутят доброто общество в английската провинция. Сюзан, струва ми се, не издържа на напора на напрежението – и се пропива. Пол продължава с нежност, отдалеч и отблизо, да следи разпада й през годините, да я посещава в клиниката, пътувайки през меандрите на собствените си спомени и техните илюзии. Връзката със Сюзан се е превърнала в матрица за следващите му интимни провали. Зад непочтителната присмехулност на Сюзан всъщност са се криели паника и хаос, които на свой ред са породили паника и хаос у Пол, който е избрал да узрее не по най-обичайния начин. Романът е мъдър; уязвим, някак опрощаващ. Ето как започва: „Кое бихте предпочели: да обичате повече и да страдате повече, или да обичате по-малко и да страдате по-малко? Според мен, накрая това е единственият истински въпрос.” Не, не е така, въпросът е защо винаги повтаряме своята първа, станала единствена история.
 
Аранча Уретабиская. „Червената тетрадка. Защо, Пампушко? Куфарът. Против самоотвержеността”. Превод Мария Пачкова. София: ИК „Пламар”, 2018. Цена 15 лв.
Аранча Уретабиская е проницателна, елегантна и сдържана жена. Тя е първата писателка в историята на баската литература. Пише на родния си еаускара, който допреди век е бил само за домашна употреба. Уретабиская е от най-ярките защитници на равенството между жените и мъжете – и води за него реални битки и в литературата, и в журналистиката, като дава израз на трескаво еманципираното женско самосъзнание. По време на срещата със софийската публика тя говори много интересно за предимствата на старостта – според нея, за пръв път в световната история има такъв висок процент население, преминало 80-годишна възраст. Повече по този и други въпроси – в специално интервю на баската класичка за „Култура”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”