Български  |  English

Независимите продуценти
вече станаха ужасно зависими

 
Португалецът Паоло Бранко (1950) е най-известният в света независим продуцент (филмите му са около 300). Работил е с режисьори, като Дейвид Кроненбърг, Вим Вендерс, Оливие Асаяс, Матьо Алмарик, Анджей Жулавски... Наскоро той беше председател на журито на фестивала „Духът на огъня” в Ханти-Мансийск.
 
- Името ви в титрите обикновено обещава, че филмът ще бъде добър. Как станахте продуцент?
- Честно да ви кажа, никога не съм предполагал, че ще свържа живота си с киното. Продуцирането за мен е просто начин да бъда свързан с артисти, с велики творци. Всъщност, нищо не създавам сам. Но всеки филм, който съм продуцирал, ми е донесъл нещо, обогатил е всекидневието ми.
- Работили сте с режисьори, като Мануел де Оливейра, Раул Руис, Шантал Акерман, Филип Гарел. В какво, според вас, е същността на метода на всеки от тях? По какво за вас те се различават един от друг?
- Можем да говорим за киното като изкуство и за киното като индустрия. И ако в индустрията е важно създаването на прототипи, в изкуството е от значение артистичният начин на себеизразяване. Всеки филм е приключение, различно от другите. Да, разбира се, Оливейра кардинално се различава от Руис, но всъщност, и всеки филм на Оливейра или Руис е различен от предишните им. Дори да са двайсет, да кажем. Защото с всеки голям режисьор никога не знаеш къде ще го отведе въображението му. Вълшебно е, че работих едновременно с тях двамата. Толкова различни хора, а и двамата се нуждаеха от мен.
- Чух, че се каните да направите филм по загубен сценарий на Руис...
- Да, смяташе се, че последният му сценарий е изгубен, но ние го намерихме. Помогна ни Валерия Сармиенто, съпругата на Руис. Това е филмът, който той възнамеряваше да снима след „Лисабонски потайности”. Вече е в производство.
- Колко филма имате в производство едновременно?
- Веднъж бяха седемнадесет. Сега са по-малко. През 80-те, когато животът стана по-забързан, започнах да се занимавам с няколко проекта едновременно, стараех се да не карам режисьорите да чакат, докато завърша другия проект. Винаги сякаш влизах в кожите им. Сега едновременните проекти са доста по-малко, защото маниерът на работа в Европа много се променя, пространството се стеснява. Островчето свобода, с което разполагам в момента, е в пъти по-малко, отколкото през 70-те, например. Но това е добре. Не обичам усещането за консервираност, харесва ми, когато времето те принуждава да се движиш и да намираш нови решения.
- Изглежда, предпочитате да работите с известни режисьори, а не да откривате нови имена...
- Обичам и едното, и другото. Работя както със знаменитости, така и с млади режисьори.
- Кого харесвате от младите режисьори?
- Ама че въпрос! Не искам да назовавам имена, но има дебюти, които смятам за шедьоври – създадени са с огромен риск.
- Каква е намесата ви в процеса на снимките и монтажа?
- Направил съм много филми, без дори да съм чел сценария. А понякога се е случвало обратното – принуждавал съм режисьори да пренаписват изцяло сценария или пък съм контролирал твърдо целия процес на снимките. Както в големите, така и в малките филми. Освен това, много проекти са се появили благодарение на мен – „Космополис” на Кроненбърг, „Космос” на Жулавски, „Лисабонски потайности” на Руис. Прочетох романа на Дон ДеЛило и моментално звъннах на Кроненбърг. Когато прочетох Витолд Гомбрович, осъзнах, че този филм може да бъде заснет само от Жулавски. „Лисабонски потайности” отлагахме десет години и накрая казах: „Раул, правим този филм и това е!”. А понякога изобщо не участвам в процеса на снимките и виждам материала чак на монтажа. Към всеки филм е необходим специфичен подход. Ако правиш всичко еднакво, губиш.
- Продуцирал сте рекорден брой филми, селектирани в програмата на фестивала в Кан в разни години. Какво бихте казал по повод неговата политика?
- Нищо няма да кажа за политиката на фестивала в Кан, защото е системата, която възнамерявам да използвам и занапред. Макар че има какво да си спомням и да разказвам. Но нека това си остане в моята памет.
- Но не ви ли се струва, че Кан става все по-комерсиален?
- Мога само да кажа, че независимите продуценти вече станаха ужасно зависими – от големите студиа, от дистрибуторските компании. Сега най-важните са корпорациите.
- Струва ми се, че всички искат да са режисьори. Не отмира ли професията на продуцента?
- Да, доста филми сега се правят без участието на продуцента. Или големите студиа правят такива проекти, или малките независими режисьори.
- И затова за вас времената не са добри.
- Може и така да се каже. Но ще получа своето. Защо трябва всеки ден да се депресирам от това? Просто ще действам според ситуацията и ще започна отново от нула.
Разговаря Наталия Серебрякова
colta.ru, 15 март 2018 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”