Български  |  English

Лоша живопис

 
Вальо Ченков, „През три морета... в пето”, галерия „Кредо Бонум”, 8 март – 1 април 2018 г.
 
Художникът Вальо Ченков е почти непознат в България. Роден е през 1966 г. в Свищов. Учи в Националната художествена академия. През 1990 г., почти веднага след рухването на комунистическия режим у нас, заминава за Германия. Установява се в Мюнхен и продължава обучението си в Akademie der Bildenden Kuenste. Участва в много изложби в Германия, Белгия, Италия, Франция, Китай. В България се появява като художник през 2011 г., когато е номиниран за наградата на М-тел за съвременно изкуство. През 2012 г. участва в изложбата „Защо Дюшан?“ в Музея за съвременно изкуство в София. В края на същата година реализира първата си самостоятелна изложба у нас в галерия Sariev Contemporary в Пловдив. Шест години по-късно можем да видим втората му самостоятелна изложба в галерия Кредо Бонум в София.
Заглавието на изложбата „През три морета... в пето“, както и заглавията на част от картините, са показателни за абсурдисткия хумор в работите на Ченков и за пародийното обръщане към приказните образи и сюжети. Ченков показва живопис, колажи и обекти, в които смесва несмесваеми неща както на нивото на темите, образите и визуалните езици, така и на нивото на използваните материали и техники. Това, което прави тази живопис много различна от работите на неговите колеги в България, с редки изключения, е отказът от демонстрация на живописно майсторство, на техническа сръчност, на добър вкус. Това е живопис, която съзнателно иска да е „лоша“. Разбира се, това е двойна игра, защото да бъде една живопис лоша и да иска да изглежда „лоша“, са две различни неща.
Експресионистите в началото на ХХ век се бунтуваха срещу традиционната естетика, срещу академичното изкуство, срещу добрия вкус, който им изглеждаше буржоазна норма. Те черпеха вдъхновение от готическото изкуство, от изкуството на „примитивните” култури. В основата си техният бунт не беше естетически, а екзистенциален, етически и политически. Те се противопоставяха на модерността, която трябваше да освободи човека от властта на мита и сакрализираната власт, но всъщност го оковава в клетката на технократското мислене. Припомням това, защото експресионизмът, а и като цяло авангардът, беше първото съзнателно „лошо” изкуство. В „лошата” живопис на Вальо Ченков обаче няма бунт, няма претенция за освобождаване на някаква подтисната субективност, няма реабилитация на една непокварена от цивилизацията природа. Но тази „лоша” живопис също има подривна сила.
Творбите на експресионистите днес се намират в музеите и позата на бунта се е превърнала в музейна ценност. Как да се продължи подривното действие на авангарда без профетическите му жестове и квазирелигиозната арура, която творбите му носят? Това е задача, пред която днес е изправен всеки художник. Различните автори избират различни пътища за заобикаляне на тези капани. Вальо Ченков се стреми да избяга от сериозността на класическия модернизъм с помощта на абсурдните си сюжети и образи, които смесват мотиви от народните приказки, комиксите и анимационните филми. Смешното и страшното, карикатурното и гротескното, експресионистките живописни жестове, елементите от класическата живопис и детинското „размазване” на боя по платното присъстват едновременно в картините на Ченков, правейки невъзможно тяхното естетическо, стилово и жанрово определяне. Тази невъзможност за сработване на естетическите и критически конвенции е всъщност резултатът от подривната дейност на тези картини.
Същият принцип на смесване на неща, идващи от различен порядък, важи и по отношение на техниките и материалите. Колажът е откритие на кубистите, но техните колажи бяха доста „естетски”. Парчетата от тапети или дървените стърготини, които използваха, подчертаваха формата на изобразените на платното предмети. Ченков е залепил парчета от кашони върху едно от платната си по съвсем груб начин не за да подчертае, а за да скрие образите на платното, за да им „затвори устата”. Сякаш това е начин да се „десакрализира” образът върху платното, който функционира само при положение, че спрямо него се поддържа известна дистанция и респект.
Ченков се отнася по същия жесток и безпардонен начин към високия статут на живописта в модерното изкуство и култура, както анимационните герои се отнасят към своите противници. Те ги шамаросват непрекъснато, защото знаят, че пак ще се изправят.
още от автора


1 - 13.04.2018 14:59

a ма "невиждано"(от не виждал).КОЙ?
От: kolio kolev
"....
е залепил парчета от кашони върху едно от платната си по съвсем груб начин "
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”